Дори акулите имат приятели

Въпреки своята знаменитост, свирепост, акулите могат да образуват устойчиви социални групи, предполагат зоолозите от френския научно-изследователски център CRIOBE. Обичайната представа за акулите се състои в това, че ги смятат за хищници-единаци, а групите акули, които се наблюдават, са нестабилни и краткотрайни. Както всички знаем от ужасяващите холивудски истории, акулите се обединяват само в дългосрочен план за сдобиване с плячка.

Но както пишат учените в списанието Animal Behaviour, такова представление не е вярно напълно. Учените изучавали мадагаскарските нощни акули, които обитават островите на Френска Полинезия. Дължината на акулите от този вид рядко превишава 1,5-1,8 м; известни са случаи на нападение над хора, но нямало инциденти със смъртен изход. Зоолозите отплували от крайбрежието до 10 км и се потопили на дълбочина 15 м, където наблюдавали поведението на акулите. За това, че мадагаскарските черни акули образуват малки групи, било известно отдавна, но сега учените успели за първи път да покажат, че състава на тези групи не е случаен.

Учените описали четири групи акули, които живеели на една територия, но животните предпочитали да ходят именно със своите “приятели”, а не с всяко друго животно от същия пол, възраст и размер. Всяка група се състояла от 4-5 животни различен пол. Учените предполагат, че такова обединяване помага на акулите да защитават територията си и самите себе си от агресията на събратята си. Освен това, получените данни в полза на това, че акулите действат колективно и по време на лов, когато всеки знае, къде трябва да се намира и какво да прави. Накрая, в групата по-лесно се събира информация за това какво се случва наоколо, и поведението на постоянните членове в този случай е по-лесно да се разбере, отколкото действията на случаен партньор.

Мадагаскарските черни акули формират стабилни социални връзки- взимат си другари. Не трябва да се казва, че за учените това е голям сюрприз: големината на мозъка при акулите е сравним с този при бозайниците, тъй като има формиране на нервните ресурси за социалното поведение. Но за да се изследва поведението на акулите в тяхната естествена среда, поради дълбоката им мобилност е трудно, следователно, за техните социални навици до сега нищо не знаем.

Учените допускат, че и другите видове също притежават някакви стабилни социални отношения. Например, има данни, че акаулата и рибата-чук се събират в групи, водени от лидер, и всеки член има свое ясно определено място.
Силна социална връзка често се формира на базата на родствени връзки, и сега учените анализират ДНК на “експериментални” акули, за да проверят дали членовете от една група не са още и членове на един семеен клан.

Източник – aqualogo.ru / Превод – meri