Защо летят калмарите

Летящите риби са познати на всички. Благодарение на развитите гръдни и коремни перки те могат да изскачат от водата и да осъществяват полет на десетки, дори на стотици метра. Малцина знаят, че такива полети се практикуват и от калмарите.
За разлика от рибите, те летят по същия начин, както и плуват: и във водата, и във въздуха се движат, като изхвърлят от кухината на мантията реактивна струя вода.

За способността на калмарите към надводни полети е известно отдавна, но се смятало, че по този начин главоногите бягат от хищниците. Полета на калмарите може да се наблюдава по-рядко, отколкото полета на рибите, за това учените предполагали, че това не е толкова разпространено явление. Но след това сведенията за калмарите се натрупвали все повече…

В годишната среща на океанографите, която се провела в Солт Лейк Сити, Джули Стюарт, Станфорд и Робърт О’Дор от Университета в Dalhousie съобщили, че калмарите действително имат причини да се преместват по-често по въздуха. Зоолозите използвали високоскоростни кадри на полета на малкия (6 см) калмар (Sthenoteuthis pteropus).

Особената техника на заснемане позволила на учените да сравнят скоростта на преместване на калмарите във водата и във въздуха. Оказало се, че те летят пет пъти по-бързо, отколкото плуват. Като се има предвид, че тези мекотели са едни от най-добрите плувци сред морските обитатели, можете да си представите бързината, с която се движат, след като се окажат във въздуха.

Трябва да се помни, че много калмари ежегодно извършват огромни пътешествия, преодолявайки до 1000 км: такъв е калмара Illex illesebrosus. Количеството енергия, която се губи за такива преходи е огромно, дори в период на миграция мекотелите започват да се изяждат помежду си, за да не изразходват енергията си в търсене на плячка. Във връзка с това учените предполагат, че калмарите могат да преодолеят част от пътя по въздуха, икономисвайки сили. Необходимостта да извършват продължителни миграции- това е причината, която кара калмарите да летят по-често.

Другите учени признали, че под такъв ъгъл никой не е разглеждал проблема, но се усъмнили, че всичко протича точно така, защото ” тогава ние рядко бихме наблюдавали летящи калмари”. От друга страна, авторите на работата вече са се сблъсквали с феномена свръхбързи калмари, когато се опитвали с помощта на сензори да проследят преместването на тези мекотели: те преодолявали по-бързо пътя си, отколкото може да се предположи, изхождайки от тяхната обичайна скорост на преместване. Тук, както и в много други случаи, главният проблем е трудността на прякото изучаване на поведението на животните в естествената им среда, особено ако тази среда е Световният океан.

Няма съмнение, че работата в тази посока ще продължи: проблемът с летящите калмари прекалено занимава умовете на учените, за да го изоставят, без да разберат същността.

Източник – aqualogo.ru / Превод – meri