Електра – женски белоопашат мишелов

Планината е приказно място по това време на годината – насекоми жужат, животни сноват насам-натам по своите си дела, билки и уханни треви са осеяли поляните, земята просто прелива от живот, цветове и аромати…

На една планинска поляна до локва, останала от дъждовете, прекрасна голяма птица пие вода в лятната омара. Наблизо минава човек с куче и кучето изприпква до птицата заинтригувано. Голямата птица разтваря огромните си крила и… пада по гръб. Кучето е озадачено, човекът също. Взима птицата, която не се съпротивлява. Следва обаждане до Дивите Животни и след обяснение на случката, човекът чува от мен кратко и ясно “Носете я възможно най-бързо! Да стои на тъмно и спокойно място и да се движи възможно най-малко”.

Електра - женски белоопашат мишелов
От описанието на случката за мен е ясно, че птицата е ужасяващо слаба и това че според описанието няма никакви външни травми, въобще не ме обнадеждава. Описаното поведение е на умираща от слабост птица.

На следващия ден тя пристига. Още с първия поглед виждам краката и, изгорени от електричеството… целите… Само този факт вече означава пълна безнадеждност, защото не ми е известен случай птица да се възстанови от такова изгаряне. Единствената искрица надежда затлява от това, че краката все още са меки, не са изсъхнали и станали трошливи като солети. А птицата е толкова слаба… ама толкова ужасно слаба, че просто не знам как е жива.

Това е прелестната Електра – женски белоопашат мишелов, изгорен от електричеството, заради необезопасените електрически стълбове. Шансът да се възстановят изгорените крака е практически нулев и ние просто пробваме и невъзможното с ветеринарните лекари от Добро хрумване. Опитваме се да върнем една умираща птица към живите.

Може би си мислите, че тези случаи са редки, но грешите. Ежедневно умират стотици дребни и едри животни по този начин, безсмислено, просто те са някъде в дивото и никой даже не научава за смъртта им. Мъките им са огромни. Обгорени те падат под стълбовете и се влачат понякога дни наред с разлагащи се от гангрена тъкани. Ако имат късмет ще бъдат намерени от хищник бързо, но понякога агонията им трае с дни.

Когато четете историята на Електра, не проливайте сълзи за голямата птица, която никога повече няма да лети над тучните планински поляни, а се въоръжете с ярост. Ярост ще ни бъде нужна, за да променим отчайващия факт, че в България електропреносните дружества не са длъжни да обезопасяват стълбовете. Това трябва да се промени! Ние трябва да го променим!

Автор: Любомила Кривошиева

Източник: Дивите Животни