За любовта и свиневъдството в България

От онзи зловещ ден минаха повече от два месеца, но споменът за него не избледнява… Навярно няма да изчезне напълно до края на земните ми дни. Този ден бях пряк и непосредствен свидетел на безпрецедентната жестокост спрямо бездомните кучета в общинския концлагер, наречен приют в кв.Лозенец. Той се пази от общинска полиция и хората там влизат с бележка. Журналистите са нежелани, пък и ако много се разровят ще замирише най-горе, затова защо да си развалят настроението…Гражданско движение за защита на животните отдавна наблюдава дейността на общинското предприятие, цинично наречено”Зоомилосърдие”.То има договор с екарисажа в Пловдив за безплатно извозване на евтаназираните в приюта кучета. Не само това, той плаща на бройка натоварено куче. Затова от стокобойната вЛозенец често си надписват бройките, дори по време на ревизия, както се установи.

На 15.03.2000 г. сутринта трима души от движението бяхме пред общинската скотобойна във връзка с търсене на кастрирани от нас кучета. Видяхме, че камионът на екарисажа РВ 5146 С е спрян от полицаи (от 4-то РПУ, както после разбрахме) на около 30 метра от входа. Те разговаряха с шофьора, ние се приближихме и научихме, че има прокурорско нареждане за преброяване на натоварените кучета. Полицаите не пожелаха да броят понеже имали семейства, а това било зараза и мърша. Явно без нас проверката щеше да мине напълно формално. Казахме им, че допреди седмица, това което те наричат мърша са били здрави и жизнерадостно размахващи опашка животни, че не ни е страх от зарази и можем да им помогнем. Макар и с нежелание ни пуснаха да се качим в огромния 8-тонен камион.Гледката беше вцепеняваща.

Нямаше къде да стъпим от огромната камара кучешки тела, изпълваща повече от половината каросерия.Облегнах се на нея, а щофьорът ми извика грубо:- – Хайде, стига си циврила, ами брой, че на мен кой ми плаща за престоя. Не разбрахте ли, бе, този камион вървеше миналата година, върви тази, ще върви и занапред!Кучетата бяха кървави, с разбити муцуни, с изхвръкнали от удари очи, с висящи от ануса черва, с разпрани кореми….Имаше много малки 3-4- месечни, както и бременни.

Намерихме и два оглозгани скелета, давани за храна на останалите. Брояхме ги с голи ръце, дрехите ни бяха целите в кръв и изпражнения, но въпреки изживения ужас, докато Павел броеше на глас, скрита зад високата каросерия, с окървавените си ръце успях да направя няколко снимки.Бяха 302 най-варварски убити животни – в пътния лист на шофьора фигурираха 315, но в протокола полицаите написаха, че били умрели. И понеже не сме били ветеринарни лекари не можем да кажем от какво са умрели. Отоговорих им, че съм фармацевт, но дори и дете би разбрало… Накрая решиха, че сме били пристрастни и извикаха други свидетели да подпишат протокола.Кметът Софиянски още в 9 часа разпространи чрез БТА, че природозащитници щурмували приюта. Изобщо всеки път когато се опитаме да документираме зверствата извършвани там, по медиите излизат лъжи, че сме разбивали и пускали заразените кучета навън. Клоните на дърветата наоколо са изсечени, за да не може да се снима. Зад жестокостта винаги стои човешката алчност.

Уловените кучета не се държат 14 дни, а понякога се убиват веднага. Ако граждани ги потърсят, те обикновено са избягали. Не се води отчет от кой квартал са взети, просто хората ги разпознават и ги изваждат от клетките, където стоят определените за убиване. Затворени по 30 – 40, а сега и повече, защото има нови екипи за ловене, гладни и жадни кучетата чакат смъртта си. Та нали затова са там: за да се превърнат в трупове, тъй необходими на екарисажа. Парите за храна се присвояват, както и парите за медикаменти и евтаназия. Убиват се във вътрешните помещения с ток, чукове, колове, лопати и други механични средства. Така хем парите се пестят, хем тези медикаменти не остават в месото и кръвта им. Ако се използва чешкият препарат ЕУТА – 7, това прави средно по 5 лева на куче. Само за камиона от 15.09.2000 г. спестената сума е 1500 лева. А камионът се товари 2 пъти седмично или 8 пъти месечно. Можете да смятате…

По наши изчисления за двете години, през които общината “работи “ с такъв размах, досега избитите по този начин кучета само от София са над 40 хиляди. А колко са за цялата страна? Ами отровените с пестициди и стрихнин? От човеколюбие ли се разхвърля месо със стрихнин по софийските улици и паркове? Практически неразтворим във водата той остава с години в почвата. По законите на природата останалите живи бездомници раЦдат повече и точно това цели общината. Тя напълно обезсмисля кастрациите тровейки, ловейки и убивайки и кастрирРните кучета. Каишките им се режат още в микробусите. Цели се пълно обезверяване на хората, носещи кучета за кастрация, за да си кажат накрая – Защо ли само ги мъчим Искам да вмъкна, че в Шри Ланка за един месец са кастриранШ 1800 кучета, в Унгария за една година – 18 000, в Индия се кастрират масово и се връщат по места, в Румъния – също. А в Англия са забранени медицинските експерименти с кучета и котки. Африканците спасиха цели колонии пингвини, евакуирайки ги далече от петролното петно, заляло бреговете им. Къде е България? Тя организира кървав бизнес с вековния приятел на човека- кучето, символ на божествена любов и преданост.

То не е дошло на този свят нито за да хапе, нито за да разнася тении и кърлежи по човека, а за да го научи на безкористна любов, служейки му вярно, понякога с риск за живота си. Общината обаче е на светлинни години от тези понятия. Тя се интересува от пари. Чудесно, вече години наред, експлоатира изкуствено създадения и вече умишлено поддържан проблем с бездомните кучета. През последните три години срещу тях е писано и говорено много повече отколкото срещу престъпността, наркоманията и проституцията взети заедно. Важно е проблемът да носи пари на общинското отроче “ Зоомилосърдие “. Освен всеизвестните 4 млн. лв., заделени от общинския бюджет, получават се дарения от чужди природозащитни организации, пари от екарисажа, от въведената такса за освобождаване на куче и навярно други неизвестни нам източници.

Нека сега да видим кой стои зад Екарисаж – Пловдив АД. Собственик на 67% от акциите чрез дружество ДЕМП АД е не кой да е, а кметът на Пловдивската община Родопи (целия западен Пловдивски окръг) Стоимен Марчев. Същият е собственик на свиневъдни ферми и фуражния завод в Стара Загора. Една от фермите се намира съвсем случайно точно зад екарисажа, чийто изпълнителен директор е неговата съпруга.Кой е Стоимен Марчев?За Стоимен Марчев казват, че е най-богатият кмет от ОДС. Роден е на 21 януари 1944 година в Цалапица. Шеметната му кариера започва от Екарисажа в Пловдив. Започва в него като технически ръководител, после главен инженер, директор, а през 1994 година става и негов собственик.

Из интервю на Анелия Парчева от в.Марица днес . – Моят бизнес е светъл – всичко е регистрирано по ДДС. Съпругата ми е шеф на Екарисажа. Собственик съм на свинефермите в Белозем и Пъстрей, както и на фуражния завод в Ст. Загора. Синът ми управлява една от фирмите ми -Агромар. дъщеря ми -Тракия комерс А с колбасарския бос Георги Гергов приятели ли сте? Да, приятели сме. Купува някои работи от мен. Давам му трупно брашно, с което си храни животните.Лесно е човек да си представи, че от своето кметско място г-н Марчев издава наредби за борба с бездомните кучета (изхранени от милосърдни граждани), а след това праща микробусите да ги ловят и след малък престой в Пловдивската общинска скотобойна, където ги привеждат в удобен вид, ги изпраща на съпругата си в Екарисажа. Ние не си го представяме, защото го видяхме и заснехме. От там, съответно одрани, смлени и обработени, кучетата заминават за свиневъдните ферми. късметлиите може би стигат и до фуражния завод в Ст. Загора под формата на костно брашно.

Софийските кучета са осигурени два пъти седмично с подробно описания по-горе 8-тонен камион. Предполагам, че и пазарджишките, пък и от всички по-големи градове наблизо.Ако този г-н Марчев иска да си храни свинете със здрави кучета, убити за целта (което по принцип е дълбоко аморално, камо ли за кмет окачил знамето на ЕС пред кметството), то нека си ги отгледа, а не да превръща улиците в безплатни ферми, да използва милосърдието и любовта на хората към бездомните животни. Някои от тях са гледани по 14 години, както Бъки от столичния квартал “Изгрев”, например.

Има пенсионери, които отделят от оскъдния си залък, за да хранят своите четириноги приятели, които са единствената им радост в дългата самотна старост. Има хора, прибрали по 20 кучета в къщите си, само за да ги спасят от общинските ловци. Защото знаят какво ги чака. От кучетата се използва всичко: кожата, месото, костите, мазнините… Имаме заснет филм на товарене на упоени в последния момент прекрасни кучета с хубави кожи. За да бъдат одрани живи…Толкова ли морално и финансово е пропаднала страната ни, та да организира този срамен бизнес, с който така се гордее зам.-столичния кмет Борис Спиров? Докога ще продължава това безумие на общинските власти, които се застраховаха с набързо приетия чл. 70, ал. 2 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, регламентиращ евтаназията.

Прокараха го в много удобно време, когато бомбите падаха в Сърбия и хората не мислеха за кучета, а за война, по лично настояване на Спиров.А Законът за защита на животните се задържаше умишлено от Берберян още от времето на предишното Народно събрание. Винаги има по-важни, по-приоритетни закони. Изтъкваше се най-вече Законът за защита на детето, който се бавеше с години и когато най-после се прие така и не защити българските сираци от експерименти с лекарствени средства.България трябва да има истински европейски закон за защита на животните, визиращ и бездомните, изключващ напълно възможността за бизнес с тях и третиращ жестокостта към тях като престъпление. Има случаи на запалване на полети с бензин малки кученца на улицата. Домашните също не са защитени. Сега всеки садист може да има куче, което да малтретира. Законът трябва да забранява изрично търговията с кожи от кучета и котки, както и опитите с тях и най-вече вивисекцията.А дотогава?

Да не забравяме нито за миг, че камионите, натоварени с кървавите трупове на нашите четириноги приятели вървят към екарисажа. С тях ден след ден неусетно си отиват човечността, милосърдието и достойнството ни. Защото това, което става в общинските приюти из страната ни не унижава кучетата, а хората.Те може да са обречени, но с тях са обречени безвъзвратно и нашите човешки души …

  • Източник – Людмила Кирилова с-е Моят приятел Кучето