Какво е екология на растенията ?

Екологията е не само наука за взаимоотношенията между растенията, но и за взаимоотношенията между растения и животни и между живата и неживата природа, т.е. наука за взаимоотношенията между живата природа и заобикалящата я среда. Днес много често екологията неправилно се смята само за наука за жизнената среда на организмите.

Акваристът и екологията

Какво е биологично равновесие ?-Биологично равновесие се наричат уравновесените екологични взаимоотношения между растенията, животните и външните фактори. Основа на биологичното равновесие са добре развиващите се растения, които като продуценти на органична маса могат да създадат равновесие и сами за себе си независимо от присъствието на рибите. От друга страна, в аквариум без растения или съответни технически съоръжения рибите предизвикват нарушение на биологичното равновесие. Ако в аквариума има подходяща вода, песъчливо дъно и добре развите растителност, главният регулатор на биологичното равновесие са подходящият брой риби и пропорционалното им хранене със суха или друга храна.Най – често причина за нарушаване на биологичното равновесие в аквариума е ограниченият брой растения, които не успяват да уравновесят диспропорцията между продукцията и разграждането на детрита. Друга причина може да бъде пренаселването на аквариума с риби. Обикновено в литературата се посочва колко риби могат да се отглеждат в определено количество вода. Трябва да се има в предвид и какви риби се отглеждат – едри или дребни, продуциращи много или малко детрит, и т.н. Други чести причини за нарушаване на биологичното равновесие са прехранването на рибите със суха храна, преторяването на растенията, високото съдържание на органични вещества в дъното на аквариума и всички фактори, които ограничават развитието на растенията, като например недостиг на светлина, токсични вещества, които се отделят от неподходящо подбран пясък, от камъни или корени, излишък от хр.вещества и др.В недостатъчно осветените аквариуми биологичното равновесие се нарушава при смяна на годишните времена – по време на есенното и пролетното равноденствие. Точно тогава акваристите понасят най – големи загуби от растения и риби. От пролетното до есенното равноденствие растенията използват всъщност само дневната светлина, а през останалата част от годината трябва да се советяват допълнително. По този начин се променят условията на средата. За това идеални са тези съдове, които са поставени на сенчесто място в жилището и се осветяват изкуствено през цялата година. При тях различията в интензитета на светлината през различните сезони се отразяват най – слабо.

Как да се постигне биологично равновесие в аквариума и как да се запази ?– За да има биологично равновесие в аквариума, първото условие е да се поставят в достатъчно количество добре развити растения със свежи зелени листа. В съд с малко растения и пожълтели листа не може да се говори за биологично равновесие. То трябва да се осигури допълнително с филтриране и аериране. Ако растенията се развиват добре и нарастват, основата за биологично равновесие е изградена. Необходимо е внимателно да се прецени какъв трябва да е броят на рибите. Ръководим се от предполагаемата им големина и от това, дали ще се разчита на филтрация и аериране. Биологично равновесие може да се поддържа и без технически средства. Условието е в аквариума да не се разглеждат повече от един екземпляр от малките или средно големите риби на 2л вода, а от големите риби, каквито са скалариите, цихлидите, шлаерите и др. – един екземпляр на 3 – 5 л вода.Биологичното равновесие се поддържа с внимателно и подходящо хранене, редовно почистване на детрита (най – малко 1 път в месеца), доосветяване на аквариума през зимните месеци и частична смяна на водата. По правило достатъчно е да се допълни толкова вода в аквариума, колкото е изтекла при почистването. Всеки месец би трябвало средно 1 /5 до 1 /4 от водата да се сменя с прясна.Ако се стигне до нарушаване на равновесието и ако не се знае причината, излишно е да се преустройва аквариумът. Дори на дъното да има чист пясък, след 1 – 4 седмици водата отново потъмнява. В по – старите съдове водата потъмнява обикновено в началото на пролетта и есента. В тези случаи е достатъчно тя да се филтрира грижливо, по възможност през няколко филтри наведнъж, и то такива, които са основани на различни принципи.

Какво е симбиоза ?–  Симбиозата е тясна връзка между два обекта на живата природа, при която те взаимно си помагат. Типичен пример за симбиоза е животът на рака полупустинник и някои морски актинии. Ракът пустинник няма здрава черупка и живее и черупки от умрели охлюви, от които подава само главата, щипките и краката си. Върху черупка, заселена от такъв рак, често се захваща някоя морска актиния, която нормално живее неподвижно по подводните камъни и не може да се придвижи. Ракът се движи с черупката и по този начин придвижва и актинията, която по – лесно си намира храна. Когато ракът порасне, черупката му става малка и той се пренася в по – голяма. Това е най – рискованият момент от живота му, защото задната част на тялото му не е защитена от твърда, хитинизирана броня и той може да бъде нападнат от хищни риби. По време на преместването актинията разпъва над рака парливите си пипала и го пази. Когато ракът се премести, актинията също се прехвърля върху новото общо жилище.Ако формата на съжителство предлага изгода само на един от партньорите, не говорим за истинска симбиоза. Така например различните орхидеи, бромелии, дървовидни кактуси растат по стволовете на дърветата в джунглата, за да достигнат по – обилна светлина. Самото дърво не им пречи и не им помага в нищо. Това не е симбиоза. Такива растения наричаме епифити. Ако при подобно съжителство единият партньор уврежда другия, става дума за паразитизъм или полупаразитизъм.

По какво се различава симбиозата от коменсализма ? – Симбиозата и коменсализмът при рибите са доста чести явления. Като симбиоза се означава съжителство, което носи двустранна или многостранна полза за два или повече участващи в нея видове. Ако съжителството носи полза само за единият вид и не вреди на другия, налице е коменсализъм или сътрапезничество, различно от паразитизма, при който изгода има само единият участник, а другия е увреден и дори унищожен. Между чистата симбиоза и коменсализма при рибите няма рязка граница.Може би най – известен пример за коменсализъм е морската риба лоцман (Naucrates ductor), която “води” акулите, китообразните и дори корабите и се храни с отпадъци от тях. При прилепалото (Remora remora) връзката с домакина, който и в този случай е акула, кит или кораб, е много по – тясна, тъй като този вид риба ги използва като транспортно средство, към което се придържа. Някои риби от рода Proterorhinus живеят между разклонението на морските гъби и хрилните празнини на по – големите риби. Някои риби оказват гостоприемство на мешестите. Морските игли от рода Fierasfer се крият в отвора на морските краставици (Horothuria), а други, например от родовете Carapus и Aponichtys – в опашнохордовите, мекотелите и гъбите.

Кораловите рибки от рода Amphiprion (амфиприон) търсят убежище в голямата актиния от рода Discosoma. В пипалата й те се движат, без да усещат копривните им клетки и храносмилателни сокове. Възможно е морската актиния да не ги смята за жертва и да не използва своите ловни оръжия срещу тях.Навсякъде по крайбрежието на Средиземно и Адриатическо море се срещат дребни попчета (Gobius bucchii), които се задържат под “храстите” на актинии от рода Actinia sulcata. Те обаче не са напълно свързани с актинията и затова в аквариума се чувстват добре и без нейното присъствие.Особен пример за симбиоза са т.нар. риби чистачи, които обират паразитите, закрепени по тялото на по – едрите риби. Тук двустранният интерес е безспорен.

Какво са ендемитите ? – Ендемитите са растения или животни, които се срещат изключително в сравнително малки географски територии и не могат да се срещат другаде. Максималната големина на територията не е точно установена. Ако например определена риба или водно животно се среща в цяла Южна Америка или в Бразилия, не може да се говори за тях като за американски ендемити. Обратно, например мексиканският аксолотл (Ambystoma mexicanum) е ендемит за планинските мексикански езера. Има ендемити криптокорини от Шри Ланка, ендемитни водни житни класове от Мадагаскар, Cryptocoryne tonkinensis е ендемит за Северен Виетнам.

Какво е биотоп ? -Често се говори за биотоп на Индомалайската област, на река Амазонка, на Западна Африка и др. В случая става дума за съвкупност от биотопи. Биотопът е определена природна местност с еднородна среда, в която живеят дадени растения или животни. Образуван е от неживи (абиотични) и живи (биотични) фактори. При растенията това са преди всичко почвените и климатичните условия, от които зависи наличието на определени видове.Два биотопа, отдалечени един от друг само няколко километра, могат да се отличават съществено. Така например биотопът на плитките крайбрежни води на река Рио Негро в Бразилия е с типично тъмна, много кисела вода с рН до 4,5, която по незначителното си съдържание на минерални соли се приближава до дестилираната. В нея живеят срасналочелюстни, скаларии и много видове сомове, риби от рода Corydoras. Потопени растения тук изобщо не се срещат. Няколко километра по на север, на по – малък приток на същата река, има биотоп, характеризиращ се също с тъмна кисела вода. Малкият приток обаче не е свързан пряко с дълбокото корито на реката и в него растат много подводни растения. Тук се срещат червен неон и други тетрови риби, които никога не попадат в главното корито на Рио Негро.Още няколко километра по на север в Рио Негро се влива друг поток, който има светла вода, неутрална или слабо кисела. Там растат Echinodorus subulatus (амазонка), Heteranthera zosterifolia (хетерантера), Elodea naturalii (елодеа), различни видове от рода Ludwigia (лудвигия) и др. Там живеят дребни цихлиди и тетрови риби от видове, различни от обитаващите черната вода. Точната характеристика на даден биотоп е много сложна и особено в изкуствените условия на стайния аквариум.

Що е литорал ? -Литоралът е плитка крайбрежна зона на стоящите и течащите води, в която все още се среща водна растителност и която е най – богата на водни организми. Според дълбочината на водата и според броя на растителните и животинските съобщества литоралът може да се раздели на отделни категории, но това не е необходимо за акваристиката.Литоралът не може да се характеризира точно с дълбочината на водата. В бистри, богати на кислород води литоралът е по – дълбок, в мътни води с намалено съдържание на кислород той е по – плитък. Развитие на подводни и плаващи растения може да се срещне на дълбочина 100 – 150 см. Познати са обаче примери, когато някои водни растения в прозрачните води се срещат на дълбочина до няколко метра.Преобладаващото мнозинство растения, които се отглеждат в аквариума, не се срещат във води, по – дълбоки от 30 – 50 см. Това важи и за аквариумните риби. В крайбрежните води на дълбоките африкански езера обаче живее местна енденична цихлида, която се среща на дълбочина до 5 – 120м и повече. Обратно, в големите южноамерикански реки напразно бихме търсили в дълбоките води на главното крило сраснаточелюстни и скаларии. Те живеят изключително до брега във вода, дълбока най – много 50 – 80 см. В дълбоката вода преобладават големите хищни риби, хранещи се с много храна, която се състои от по – малки риби. Аквариумните риби в природни условия се хранят преди всичко с насекоми, които намират само в литорала.

Какво са продуценти и консументи. –    Продуценти са низшите и висшите растения, а в аквариума – и зелените водорасли. От минералните вещества, които поглъщат с корените си от дъното или чрез цялата повърхност на тялото си от водата, и от въглеродния двуокис при наличието на светлина те изграждат органични вещества. Този процес се нарича асимилация или фотосинтеза. Растенията превръщат неорганичната, минералната материя в органични вещества, продуцират органичната маса и затова се наричат продуценти – основа на целия живот на Земята.

Животните, включително едноклетъчните първаци, са зависими от наличието на органични вещества, изградени от растенията. Те консумират тази органична маса и затова се наричат консументи, без да се има предвид това, дали поглъщат органичната материя направо като тревопасни животни или непряко като месоядните.Отпадъчните продукти от живота на консументите са с органична природа. В акваристиката тези отпадъчни продукти се наричат детрит. Някои видове растения и бактерии разграждат детрита в аквариума чрез т.нар. процес на минерализация до неорганични вещестява. Тези вещества служат за храна на растенията. За да съществуват растенията продуценти не са зависими от животните. Те могат да растат и без тях. Растенията са съществували милиони години преди да се появят първите животни. Обратно, без растенията всички животни много бързо биха загинали.Като не забравяме тези основни неща, даваме си сметка, че и акваристиката започва с растенията.

Какво е етология ?-  Сравнителната етология се занимава с поведението на отделните видове животни, попаднали в различни ситуации. Всеки вид риба има определен “набор” от поведенчески реакции; отделни елементи от поведението им са вродени, а други – придобити. Поведението е закономерен резултат или реакция спрямо определен подтик. Ключовите импулси обикновено са свързани с промяна в обагрянето или в движението на партньорите, в течението на водата и др. Всеки вид риба има характерно поведение, когато търси храната и когато я приема, и това поведение е вродено, генетично определено. Рибата се защитава чрез маскиране, бягство и дори чрез “оръжия” – остри шипове, отровни жлези или слуз и др. Помежду си рибите могат да се държат приятелски, но също така и враждебно, а в други случаи могат да не си обръщат внимание. При симбиозата между рибата чистач и опаразитената риба и двата вида имат полза – болната риба се  освобождава от неприятните паразити, а рибата чистач се храни с тях.Когато рибите са в покой, поведението им се характеризира с “прозяване” и спане.Много интересни са отношенията между индивидите от един и същи вид. Повечето риби постоянно живеят на ята. В тях те се намират в тясна връзка и зависимост.

Помежду рибите могат да бъдат агресивни една спрямо друга, да бъдат боязливи, да се привличат, да се ухажват или да не си обръщат внимание. С две думи, поведението на рибите е безкрайно сложно и разнообразно.
Необходимо е да се въведат няколко основни понятия:БОЙ. През целия си живот рибите воюват за нещо, особено по време на размножаването. Биещите се индивиди обикновено принадлежат към един вид, дори към един пол. Рибите рядко се бият за храна, но често – за жилище, за убежище, за район на гнездене, при отглеждането на малките, за женските. При войнственото поведение могат да се разграничат определени етапи:- заплашване, изразяващо се в заемане в напречно или фронтално положение, при което рибите разперват перките си или повдигат хрилните си капаци;
– заплашване чрез удари с опашката;- обикаляне в тесен кръг, при което главата на единия индивид се намира до опашката на другия и се прави опит да се ударят или ухапят;- взаимно захапване и притискане, които често се превръщат в бой;- бягство на по – слабия индивид, който заема подчинено или покорно положение, свързано с промяна в багрите;

ТЕРИТОРИЯ. Всички риби имат своя територия. Например един силен индивид може да защитава мястото си часове и дори дни наред. Целта на територията в природата е равномерно да се разпредели популацията в обитаваната област. Осигурява се храна не само за индивида, но и за неговото потомство.

ХВЪРЛЯНЕ НА ХАЙВЕРА. Хвърлянето на хайвера е свързано с оплождането му. Истинското изхвърляне на хайвера се предхожда от различно дълго продължаващо приготовление ”увертюра”, понякога дори “сватбени танци”. Целта е взаимното привличане, опознаване и синхронизиране на двата партньора, както и предотвратяването на оплождане от друг индивид.

ГРИЖА ЗА ПОТОМСТВОТО. Някои риби проявяват грижа за потомството си. Тя се изразява по различен начин. Рибите могат да отглеждат потомството си върху плоски камъни или листа от растения, в построено от тях гнездо, в малки пещери, дори да “инкубират” хайвера в устата си.Специална група са живораждащите риби, при които ларвите се развиват или в телесната кухина или в специална камера на корема или на опашката. Една живораждаща риба често пъти неколкократно изхвърля оплоден хайвер без присъствието на мъжката риба.

При размножаването се наблюдава:- строеж на гнездо;- транспорт на материал;- силно полово влечение или притискане към индивида от другия пол;- защитаване на територията;- примамване и др.В някои случаи една и съща двойка от Golisa chuna (колиза) при еднакви външни условия мръсти по различен начин. Например за размножаване се отделя една двойка риби с еднакво зрели полови продукти. Мъжкият построява пенесто гнездо, широко около 10 см и високо около 4 см. Изхвърлянето на полови продукти става на другия ден или дори след два дни. Или за размножаване се отделят женска със зрял хайвер и видимо готова за оплождане от подобен мъжки. В този случай мъжкият образува само няколко мехурчета на повърхността и изобщо не строи гнездо. Изхвърлянето на полови продукти става само няколко минути след отделянето на двойката риби в съда за размножаване. Най – напред мъжкият пази хайвера във вълмо водорасли и след различен интервал от време, понякога дори след излюпването на ларвите строи малко гнездо.

При мръстенето се различават отделни етапи в поведението на размножаващата се двойка, които следват един след друг:- търсене или избиране на партньор;несвързано плуване, бягство, криене;- примамване под гнездото или към мястото на мръстене;- съвместно плуване, допиране или притискане на перките;- заемане на различни пози – с главата надолу, с главата нагоре, полягане настрани;- притискане към женската или мъжкия (при лабиринтовите риби);- мръстене, потрепване, отдръпване, удар с тялото или опашката, преобръщане на рибите, оргазъм и изхвърляне на половите продукти;- отделяне на партньорите един от друг или различно дълго продължаващо вцепенение, отпускане на прегръдката на мъжкия (при лабиринтовите риби), понякога нападане, хапане и бягство на женската.ем на влиянието на един фактор – пространството. Всеки знае, че големите видове циглиди в повечето случаи не се понасят взаимно, държат се побойнически и хищно.

В това няма нищо чудно. В родината си, в естествената природна среда, те имат достатъчно пространство за размножаване, за грижи около потомството. Там най – силният мъжки индивид често защитава доста голяма територия, понякога много квадратни метри, в които няколко женски се грижат за потомството си в ямки, издълбани в пясъка. Водещият мъжки не смята стоящия по – ниско в йерархията мъжки за съперник, оставя го да се чифтосва с отделните женски. Самият той се посвещава само на опазването на района от нападения и често успява да се противопостави на много по – силен неприятел. В аквариума положението е напълно променено. Пространството е малко, рибите са само две, а често и устройството му е неподходящо. Агресивното поведение на двойката може да се избегне и да се превърне в хармонично брачно съжителство, ако се устроят няколко скривалища. Тук всичко зависи от аквариста, от това, дали той ще съумее да разбере своите питомци. Поведението на рибите не е нещо неизменно, необходимо е много търпение. Не трябва да се забравя, че променените условия на живот в аквариума могат да предизвикат и изменени реакции в поведението на рибите.

Етологията, науката за поведението на животните, е млада, но но призната наука. Вярно е, че често изследванията са основани на предположения, хипотези и теории, тъй като поведението на животните е доста различно в природните условия и в неестествена среда. Недостатъчното пространство и малката възможност за естествен избор на партньор влияят видимоп върху поведението, характерно за вида, и то може съществено да се различава от поведението на животните в природата.Какво са аеробна и анаеробна минерализация ? Анаеробният процес на минерализация протича без достъп на кислород (гниене), а за аеробния процес е необходим кислород (горене).Много водни и блатни растения растат добре в условия на анаеробиоза на корените, т.е.в случаите, когато към корените няма достъп на кислород. За много видове в природата това е безвредно, но с растенията в аквариума не е така. В природата водата е или бавно течаща, непрекъснато подменяща се, или стояща – в блатата и рибарниците, чиято площ е огромна и с голяма дълбочина. Там допирът на въздуха с повърхността по отношение на цялото съдържание на вода е несравнимо по – голям, отколкото в стайния аквариум. Поради това в естествена среда не съществува опасност от висока концентрация на отровни газове, които съпровождат гнилостните процеси на дъното и частично се разтварят във водата.В аквариума на всяка цена трябва да има аеробни процеси на минерализация на органичната маса в целия профил на дъното.

В противен случай настъпва бърза еутрофизация на водата, т.е. съдържанието на минерални и органични вещества и на отровни газове се увеличава извънредно много. Това убива растенията, а по – късно и рибите.Поради това главното условие за постигане на биологично равновесие и нормално развитие на водната растителност е на дъното на аквариума да се постави грубозърнест, чист, измит пясък. Така богатата на кислород вода има достъп не само до корените на растенията, но и до микроорганизмите, които разграждат органичните вещества. Настъпва безвредно за растенията аеробно разграждане на органична материя, водата остава кристално чиста и не съдържа никакви вредни вещества.

Прибавянето на торф, орница, компост, глина и др. ограничава циркулацията на водата в профила на дъното и е причина за анаеробните процеси.Идеално допълнение към аквариума е дънният филтър, с помощта на който водата циркулира през слой от пясък.Дъното на аквариума е запасено с кислород, температурата на водата е еднаква навсякъде, включително и на местата, където са вкоренени растенията.Какво е карантина ?Когато се получат нови риби, растения или охлюви, в никакъв случай не бива да се поставят в общи аквариуми веднага, а да се отглеждат отделно, изолирано, в т.нар. карантинен съд. Карантината е изолация на новополучените растения и животни, за които се предполага, че са заразени. Тя продтължава толкова време, колкото продължава инкубационният период на болестта, т.е. времето от заразяването до появата й. Животните и растенията се държат в карантинния аквариум ограничено време и ако не се появят признаци на заболяване, могат да се пренесат в общия аквариум.

Карантинният аквариум трябва да е устроен просто и да има свои собствени съоръжения, например кепчета, “звънци” и др., които винаги след употреба се дезинфекцират, като се потапят в разтвор на хлорамин – Т, хлорсептол и др. за 5 – 30 мин. Преди следващата им употреба основно трябва да се измият с течаща вода, за да се отстранят остатъците от дезинфекционното средство, които могат да убият рибите.Карантинният аквариум трябва да бъде поставен така, че нито капка вода от него да не може да попадне в другите аквариуми, и доколкото е възможно на спокойно място. Инкубационният период на болестите по рибите е различно дълъг – от няколко часа до няколко седмици, така че в някои случаи е необходимо карантината да продължи по – дълго. В обикновената акваристична
практика са достатъчни 2 – 3 седмици.

Какво е резистентност ?-  Резистентността е устойчивостта или невъзприемчивостта на организма спрямо болести и различно въздействия, които биха могли да го увредят.Резистентността може да се раздели на пасивна и активна. При пасивната например клетъчните стени устояват на паразитите по много и различни начини. При активната резистентност анти телата се мобилизират след проникването на вируси, бактерии или други увреждащи агенти в даден орган или в кръвния ток.
Резистентност се нарича по – голямата или по – малката устойчивост на организма. Имунитетът е абсолютна устойчивост. Ако трябва да се подсили вродената защитна способност на рибите, най – добре е да се подсили резистентността профилактично, като се отглеждат при оптимални условия на живот. Благодарение на неограничената си способност за размножаване много бактерии и паразити често образуват резистентни спрямо определени лекарства щамове, затова е необходимо непрекъснато да се увеличава количеството на лекарствата, доколкото това не е токсично за лекувания организъм.

Резистентни стават много бактерии, камшичести и други паразити, като например Hexamita, Ichthyophthirius, Amyloodinium, срещу които дълги години успешно бяха използвани антибиотици и които постепенно престанаха да действат върху тях.Какво трябва да се знае за хигиената в аквариума ?В първоначалното значение на произлизащата от гръцки език дума (hygieia – здраве, hygieinos – полезен за здравето) се включва всичко, което помага за запазването на здравето. В днешното понятие се включва предпазването от болести и зарази чрез поддържане на чистота и чрез борба срещу гнилостните и инфекциозните микроорганизми. Много вируси, бактерии, първаци и др. безгръбначни животни са способни да нападат висшите организми външно и вътрешно, да ги увреждат тежко, дори да ги убиват. Устойчивостта на растенията и животните срещу гнилостните отрови и продуктите на различните бактерии, ресничести или срещу голям брой определени водорасли е различна. Някои растения се заразяват лесно, други – трудно. Много риби се чувстват добре и в най – мръсните води (някои лабиринтови и сомове), други са чувствителни и на незначително замърсяване (някои цихлиди, тетрови риби, барбуни и пъстърви). Това, което за първите може да означава хигиенична среда, за вторите може да означава смърт.

В аквариума е доста трудно да се създадат условия на живот, които приличат на естествените и които определени риби изискват. Може почти да се стигне до нормалните хигиенни изисквания, като се поддържат в приемливи граници промените и колебанията по отношение на състава на водата, така че рибите и растенията да се чувстват в нея добре и да се развиват нормално. Трябва да се поддържат положителните динамични сили, участващи в жижота на аквариума, тъй като те от само себе си създават хигиеничните условия. Ако успеем в това, бихме могли да се откажем почти напълно от лекарства и от химични въздействия. Много важна за аквариума е богатата растителност.Преди всяка манипулация е необходимо добре да се измиват ръцете, да се използват чисти пособия и да се намесваме само когато това е необходимо.Акваристът трябва поне от време на време да се занимава с проблема за химизма на водата. Само по този начин може да се предотвратят неприятните изненади при отглеждането преди всичко на млади риби