Кастрацията на животни – превенция на психотравми при хората

Аделина Иванова – психолог. Бих искала да споделя мнението си по тази тема в резултат на преживения си опит с шест на брой кастрирани вече котета, които намериха подслон в дома ни от година.

Кастрацията на животни – превенция на психотравми при хората
Кастрацията на животни – превенция на психотравми при хората

Каква е причината да се пише за нещо, за което уж се говори много напоследък, но като че ли рядко се случва?! Защо е трудно да вземем решение да пристъпим към кастрация на животинчета?! Само защото смятаме, че общините трябва да се погрижат за това, защото все си имаме други „по-важни” неща или?

Моят личен опит ми показа, че на подсъзнателно ниво се наблюдава едно отлагане на решението и поради друга причина – ние хората, като че мислено поставяме себе си или свои близки на мястото на домашните любимци и се питаме: ”Защо на здраво същество трябва да се прави такава интервенция?” или както ме попита един колега: ”Не ти ли е жал?” Ако мислим само за момента и нямаме визия за последствията можем да мислим точно по този начин.

Въпросът обаче е, че в България сме в такава ситуация, че тези същества стават жертва на отравяния, убийства, прегазвания от коли, боеве и какви ли не действия, инициирани от хора с излизащо извън нормата човешко поведение. Има хора, чиято психика не е както на останалите. Те просто имат проблеми и са с психотична личностова структура. Не винаги обикновеният човек може да ги разпознае. Най-големият проблем е, както се случи и скоро, когато животните агонизират пред деца. Като психолог не мога да ви опиша какви са последствията в годините за тях. Понякога са за цял живот.

Аз както всеки човек също преминах през тези въпроси, споменати по-горе. Трудно е да се вземе решение за живо същество. Притесненията са нещо нормално, но все пак съществуват, особено когато това се прави за първи път, както бе при мен и особено когато трябва да се направи за 4 женски и 2 мъжки котета. Кое ми помогна да взема своето решение в случая? Винаги се доверявам на специалистите от сферата, с която се докосвам. Същото практикувах и сега. Съсипах с въпроси Елица Енева (защитник на правата на животните) – преди, по време и след което. Тя стоически удържа на всичко това и търпеливо и изчерпателно ми отговаряше и даваше адекватна обратна връзка. Когато се уговаряхме за датата и тя ме попита остава ли за събота, отговорът ми бе, че засега нямам ангажимент. Понеже тя е дълбоко в проблематиката и усети отново вратичката за измъкване, която там някъде дълбоко аз си оставях, само каза: ”Ади, важно е!”!

Няма да ви описвам изпълненията по отношение на преживяванията на котетата и на нас самите докато отидем, по време и след това. Предполагам, че е било интересна гледка как трима мъже екип и Елица тичат с одеяло като пожарникари да ловят единият ми котак който се е качил на 4 метровата стена от притеснение, за да не падне и да се разбие. Въпросът е, че всичко приключи успешно. Иначе няма да има спомени за разказване.

Кое беше важно, когато видях екипа в Брезник, който оперираше животните и което всъщност породи в мен доверие в специалистите? Видях не един, а трима лекари – Д-р Ники Механджийски ветеринарен лекар от София и двамата му асистенти. Поздравления! В същият ден около сградата, в която се извършваха безплатните кастрации мина и жена, която случайно разбра за тази инициатива. Веднага доброволци отидоха да доведат и нейни котета.

Успях да разбера, че 2 котки – мъжка и женска, за 6 години могат да дадат поколение от 64 000 животни. С кастрацията на моите 4 женски и две мъжки съм ограничила появата на хиляди. Доволна съм, че се реших на тази крачка най-вече, защото не един път ставах свидетел на убийствата или отравянията на собствените ми котета. Много от тях раздавах на близки, но с това ли се изчерпваше моята отговорност и така ли приспивах съвестта си?! Реших, че промяната започва от мен. Ако поискам да имам малко коте реших, че ще е по-добре да стана приемен дом на някое спасено от организация или пък ще осиновя някое животинче нуждаещо се от дом. Животинче, чиято поява е допуснал някой друг човек, който за съжаление не е узрял като мен.

Призовавам всички собственици най-вече на дворни животни да ги кастрират, за да се спре с наличието на бездомни по улиците. От нашите данъци се плаща на недобросъвестни фирми, които уж се стремят да ограничат популацията на бездомните четириноги. КАСТРАЦИЯТА Е ПРЕВЕНЦИЯ.

Благодарности на всички, които организираха това! Ели, благодаря ти, че търпеливо и неотклонно, с деликатни подсещания ме изчака да узрея за полезността от всичко това и не се отказа, подкрепи ме и отдели от личното си време! Надявам се такива дни да могат да се организират и в Перник.

Аделина Иванова – психолог

Източник: perunik.com