Колко риби могат да излязат на сушата

kats-tatto

Зоолозите от Университета на Северна Аризона стигнали до неочакван извод при изследванията си: според тях, едва ли не всяка риба в миналото е можела да излиза на сушата. Едно от главните условия за живота на земята е способността да се придвижват по нея. И ние веднага започваме да си представяме мощни гръдни и коремни перки, разположени така че излизащата от водата риба да може да се опре на тях.

Ако не се вземе предвид прословутата Crossopterygii Latimer, която доживява своята значително удължена възраст някъде в дълбините на океана, то такова устройство на тялото ни демонстрират бодлокожите скачачи. Въпреки, че дишат чрез хрилете, начина им на живот напомня на земноводните. Гръдните перки действително се използват като опора при преместване по сушата. Но рибите се придвижват със скокове, отблъскват се от земята с опашката.

Както се оказало,не само бодлокожите скачачи са способни на такава акробатика. Учените, записали на филм скоковете на няколко различни видове риби, стигнали до извода, че повечето от тях съвсем не губят от бодлокожите скачачи. Движенията на опашката, която се използва за скока, са един и същи модел. С други думи, способността да се придвижват със скокове по сушата е могла да се развие при рибите в “работно състояние”, а не като рядко изключение. В полезрението на зоолозите първо попаднал известния жител на мангровите блата Rivulus marmoratus, “сухоземната риба”, която по време на суша временно се приспособява да диша атмосферен въздух. Може да се предположи, че “сухоземните” свойства на R. marmoratus биха могли да възникнат по-късно, вследствие на способността им да скачат по сушата.

Да, картината е впечатляваща: безброй древни риби година след година безмилостно щурмуват крайбрежните водоеми. От друга страна, подобни изследвания преминават буквално на самата граница, отделяща нобеловите открития, така че хипотезата за ендемичната еволюция на изскачащите на сушата риби спешно се нуждае от бъдещи доказателства.

aqualogo.ru / Превод: meri