Конете са били опитомени преди 5000 години

Конете са били опитомени преди 5000 години, но все още не ги познаваме достатъчно добре

Мустангите мислят по-различно от другите коне” казва Уенди Уилиямс. Тук кобила пази малкото си в Прайър Маунтин Уайлд Хорс Рейндж в Монтана.

  • Снимка: Ива Моматюк, Джон Ийсткот, Minden Pictures

Конете били одомашнени преди повече от 5 000 години и оттогава са дълбоко свързани с хората. В книгата „ Конят: епична история на благородните ни спътници”, Уенди Уилямс изследва древната връзка на човека с коня: от рисунките във френската пещера Шове до степите на Евразия и фермите в американския запад до лабораторията в Тексас, където специалисти изучават дълбините на съзнанието на еднокопитното животно.

В интервю от дома си в Кейп Код, Уенди Уилямс обяснява защо трябва да преосмислим предубежденията си относно съзнанието на животните; разказва за един кон-математик и какво може да се случи, ако решите да изпиете още една чаша кафе преди да почистите обора.

Разкажете ни защо конят Умният Ханс се оказал по-умен отколкото хората предполагали и на какво ги научил той по отношение на интелигентността на коня?

Собственикът на Умния Ханс много работел с него и забелязал, че Ханс може да смята при това доста добре! (смее се) Това е било преди около сто години. Стопанинът карал Умния Ханс да събира и изважда и Ханс винаги казвал верния отговор. Той станал много известен, но мнозина се усъмнили в способностите му и решили да го изпробват.

В началото Ханс успял да премине всички тестове и показал, че наистина може да прави математически изчисления. Ханс и човекът, който му задавал въпросите заставали един срещу друг. На треньора си Ханс винаги давал верния отговор. Когато решили на негово място да сложат друг изпитващ, конят отново събирал и изваждал без проблем. После на някого му хрумнало да сложат преграда, така че конят да не вижда кой му задава въпросите. При това положение Ханс вече не можел да решава задачите.

Оказало се, че конят наблюдавал хората и най-незначителните знаци, които му подсказвали кога всъщност е стигнал до верния отговор. Например, ако задачата е десет минус пет и отговорът е пет, Ханс тропал с копито пет пъти. Тогава установили, че изпитващият несъзнателно подсказва на Ханс, когато стига до верния отговор. Вероятно човекът или се е накланял лекичко напред или изглеждал по-развълнуван. Ханс разчитал подсъзнателните знаци, които хората правели и давал точен отговор.

В крайна сметка стигнали до извода, че Ханс не е много умен кон, защото всъщност не можел да събира и изважда. Според новите теории обаче Ханс е бил изключително интелигентен, тъй като успявал да разчете знаците подавани от човека много по-ясно отколкото ние може да разчетем езика на конете.

Ние хората смятаме, че сме специални, защото имаме съзнание – определете какво означава съзнание и ни разкажете за теорията на Дон Грифин.

Дон Грифин е наш съмишленик, който преди Втората световна война открил, че прилепите могат да се ориентират по звука. В онези времена това било смайващо откритие, защото хората не считали ехо локацията за вид радар и затова смятали, че тя не съществува. Дон доказал, че я има и че прилепите я използват, след което посветил кариерата си на животните. По това време хората били убедени, че само те имат съзнание. Но както с много други съществуващи граници между нас и природата, тази представа постепенно се разпада.

Умният Ханс, порода Орловски рисак, който живял в началото на 20 век, в Берлин, можел да събира и изважда като разчитал реакциите на хората.

  • Снимка: Mary Evans Picture Library, Alamy

Към края на кариерата си той написал книгата „Животинският ум”, в която твърди, че животните имат съзнание. След излизането й Дон бил подложен на невероятна критика. Имал опоненти, които нарекли книгата „Сатанински строфи” в биологията. Но с течение на времето Грифин бил признат за лидер в областта на науката, посветена на животинското съзнание. Той почина преди около десетина години. Щеше ми се да беше тук, за да види, че идеите и книгите му сега са всеобщо признати.

Собствениците на ферми в Монголия и Испания използват полудиви коне по начин, който много се доближава до първото одомашняване на коня. Разкажете ни за тези връзки и как работят те.

От доста време насам науката разделя животните на диви и одомашнени. Новата теория, тъй като ние все повече се усъвършенстваме в разбирането си към света и науката, е, че в процеса на одомашняване я няма тази ясна граница между дивото и питомното. Хората започват да общуват с различни животни и различни животни започват да общуват с хората тъй като и двете страни имали полза от това. Разполагам с прекрасен видеоматериал, на който се виждат лежащи на земята коне в Южна Африка, а отгоре им павиани, които ги вчесват. Конете изглеждат сякаш са на седмото небе!

Според Чингис хан „Монголец без кон, е като птица без криле”. На снимката се вжида номад с конете си в степта.

  • Снимка: Алисън Райт

Цитирате Ханс Хофман от Тексаския университет. Той казва „ гръбначните животни имат способността да се свързват помежду си”. Какво означава това? Програмирани ли сме да се свързваме и с други видове?

Не бих използвала думата „програмирани”. Бих казала, че в резултат на еволюцията и биохимията сме развили афинитет към животните. Хората от градовете, край които няма животни, според мен са самотни и ощетени. Поне аз се чувствам така: самотна и неспокойна.

Веднъж, в Зимбабве ми се случи нещо прекрасно. Една сутрин се събудих много рано – не защото исках, а от шума край палатката ми. Целият свят се беше превърнал в изумителна симфония от звуци, която не бях чувала преди. Павианите бяха най-шумни, но се чуваха и други животни и птици. Усещането беше поразително. Тогава осъзнах, че сме еволюирали, за да можем да чуем тези прекрасни звуци. За съжаление малцина от нас имат възможността да го направят.

Аржентинските гаучоси са сред най-добрите ездачи в света, но начинът им на живот е застрашен: с намаляването на консумацията на месо и нарасналото производство на соя остават все по-малко животни за които да се грижат.

  • Снимка: Виктор Дж. Блу, Bloomberg, Getty Images

Конете не ме харесват и аз не ги харесвам. Опитвал съм се да яздя няколко пъти, но не се получи. Защо не се разбирам с тези животни?

(смее се) Не зная, защото не ви познавам много добре, нито конете, които сте се опитвали да яздите, но има няколко прекрасни места, където може да се научите как да се сближите с животните. В Грийнфийлд, Ню Хемпшир, има резерват за мустанги. Направили са програма, в която можете да се включите – отивате в ранчото и оставате за седмица да работите сред дивите мустанги. Дори никога преди да не сте се докосвал до коне там ще ви научат как да подходите към тях. В началото изобщо не яздите: изучавате коня, а конят опознава вас. С течение на времето се сближавате все повече и повече, след което и съвсем естествено да се качите на коня и да го обяздите.

Един от конете, за които разказвате е вписан в „Книгата за световни рекорди на „Гинес” като „най-умният кон на света”. Разкажете ни за Лукас.

Лукас беше състезателен кон, който не се справяше много добре на хиподрума и в крайна сметка окуця, защото не можеше да понесе напрежението. След като престана да се състезава той започна да обикаля от обор на обор. Никой не можеше да се сработи с Лукас докато негова собственичка не стана Карън Мърдок от Калифорния. Тя успя да установи с коня онази връзка, за която говорим с вас. Подходът й беше много спокоен и ясен: тя оформяше поведението му, но без принуда.

Определен като „Най-умният кон в света” от „Книгата за световни рекорди на „Гинес”, Лукас прекарва дните си в писане и решаване на математически задачи.

  • Снимка: Карън Мърдок

Когато посетих Карън и Лукас много им завидях (смее се). Докато говорехме с Карън той се доближи, хвана ръкава на пуловера й и я отведе, защото искаше да бъде с нея. Харесваха му игрите на които Карън го беше научила. Беше му направила малък чин и му задаваше въпроси: „Кое от тези неща е червено?” и Лукас избираше червеното или пък го питаше: „Кое от тези неща е квадрат?” И той избираше квадрата.

Беше ясно че на Лукас играта му харесва. Не го правеше, защото мислеше, че Карън ще му даде морков. Тогава за първи път ме озари прозрението, че животните обичат да играят с нас. И ако разберете как да го правите, по начин, който се харесва и на вас и на коня може наистина да се сближите достатъчно и да можете да яздите коня без проблем. Но язденето не е основната цел в тези връзки.

Конете научили ли са ви на нещо, което можете да използвате в ежедневието си?

Конете ни учат на смелост и упоритост; даряват ни с доброта и нежност; учат ни как да общуваме; учат ни да се радваме на живота и на топлината. Те са и невероятен източник на приятни изживявания и могат да ни научат как да се грижим за друго живо същество, което на мен ми отне доста време! (смее се)

В началото на книгата пиша за моя кон, Уиспър, и някои от нещата, които му се наложи да преживее, защото въпреки че го обичам и се грижа за него, на двайсет години бях доста невеж стопанин. За мое щастие в лицето на Уиспър и другаря му Грей, попаднах на, както аз го наричам „уличен гений”.

Една януарска сутрин се събудих, навън беше минус 10 градуса. Реших, че искам да изпия още една чаша кафе преди да сляза в обора и да се погрижа за конете. Стоях с втората си чаша кафе в ръка и видях как Уиспър прескача оградата, препуска към крана за вода и го отваря с копито. (смее се) Напи се до насита, след което се върна в обора за закуска.

Бях толкова смаяна, че може да се грижи сам за нуждите си, при положение че това беше мое задължение. Така че, ако решите да пиете още едно кафе и след това да се погрижите за коня си, не забравяйте, че това може да се случи и на вас.

Източник: nationalgeographic.bg