Кръвожадните пирани са само мит

Пираните имат славата на едни от най-зловещите създания на планетата. Съществуват митове за оглозгани до кокал животни и дори хора. Как една такава малка рибка е способна да унищожи за секунди създания многократно по-голямо от нея? И дали пък историите, свързани с този речен звяр, не са силно преувеличени? Всъщност в Южна Америка, където е естественият ареал на пираните, никой не се страхува да влезе и да се изкъпе в реките. Този вид живее основно в Амазонка и нейните притоци – Ориноко, Рио Парагвай и други. Откъде тогава идва жестокият й образ, създаден най-вече в съзнанието на европейците и жителите на САЩ?

Истината е, че пираните никога не нападат хората в реки и езера, където по принцип хранителните запаси са в изобилие. Те са опасни само когато са гладни. А това се случва единствено в аквариуми, или когато попаднат в малък водоем, който поради суша е откъснат от основното корито на реката.

Представата за пираните датира от времето на американския президент Теодор Рузвелт. Той планира експедиция до най-затънтените кътчета на Амазонка, като се надява да открие нови видове животни, риби и географски забележителности. Държавният глава на САЩ естествено е особено височайш гост за Бразилия и цялото му пътуване е подготвено до най-малки подробности от местните хора. Съобразявайки се с неговото желание да попадне на нещо значимо, домакините му го завеждат до голяма река, която той “открива” и която по-късно е наречена на негово име – Рио Теодор Рузвелт.

Бразилските домакини обаче всячески се стараят да измислят нещо запомнящо се. На известния ихтиолог Миранда Рибейро му хрумва брилянтна идея. Домакините отделят един малък ръкав от реката Рио Теодор Рузвелт посредством мрежи и местните рибари започват да ловят пирани, които хвърлят в изолираното място, докато няколко хиляди екземпляра не се озовават в този участък, където никой не ги храни с дни.

После местните разказват на президента, че в този район има страшна риба, заради която никой не смее да влиза във водата, защото месото му ще бъде изгризано до кокал. Разбира се, президентът и придружаващите го американски журналисти били твърде скептични по въпроса. “Как можете да докажете твърденията си? Как да видим дали тези пирани са толкова хищни, колкото казвате?”, питат всички. Домакините довеждат стара крава, която нарочно е порязана на няколко места и я вкарват във водата. Освирепелите от глад пирани, допълнително раздразнени от миризмата на течащата кръв, нападат веднага и скоро кравата е нахапана толкова зле, че вече не може да стои на краката си, а с мученето и кръвта докарва всички пирани наоколо.

Репортерите гледат с невярващ поглед как само за няколко минути кравата е буквално разкъсана и изядена от хилядите гладни риби. В следващите дни всички американски вестници са пълни с подробности за тази история. Рузвелт е силно впечатлен и улавя с въдица няколко бройки със стръв от сурово месо. Той носи рибата в САЩ, където тя получава описание и латинското име Serrasalmus roosevelti в чест на “откривателя” си.

Много години по-късно, през 1960 година, телевизионен документален филм е направен по същия сценарий. Уили Шварц прави голям дървен аквариум с площ от около 10 кв. м и дълбочина около 2,5 м, а после го пълни с около 100 големи пирани. Рибите са оставени гладни, докато не започват да се ядат една друга. След това в басейна е хвърлено животно и камерите снимат какво се случва с него през стъкло, монтирано в една от страните на басейна. Когато филмът е показан в САЩ, създателите му умишлено пропускат да дадат подробности. Така се затвърждава голямата лъжа за пираните. Днес вносът на пираните, които се отглеждат като аквариумни рибки, е строго забранен в САЩ. Американците се притесняват да не би този “воден звяр” да се засели в естествените им водоеми.

ДОБРОМИР ДОБРЕВ
Източник – trud.bg