На 22 декември 1938 г е уловена латимерия

Преди 75 г. е уловена латимерия – най-древната риба на Земята и предтеча на сухоземните

На 22 декември 1938 г е уловена латимерия

На 22 декември 1938 г. траулерът „Нерин” улавя на дълбочина 75 м. близо до устието на река Чалумна, вливаща се в Индийския океан в Капската провинция на ЮАР, неизвестна сребристо-синя риба с дължина 1,5 м. Пристигналият професор Джеймс Смит нарича това чудо на ихтиологията Latimeria chalumnae в чест на директора на градския музей в Ист Лондон Марджори Куртене-Латимер.

Откриването на латимерията произвежда сензация в научния свят. Рибата е единственият жив представител на целикантите (затова имената се припокриват). Името целакант произлиза от гръцките думи кѝлос (кух) и а̀канта (гръбнак). Целакантите се отнасят към древния разред Crossopterygii, за които учените преди предполагали, че са измрели преди 70 млн. години и затова са познати само от вкаменелости.

Втора латимерия е хваната на въдица през 1954 г. между Мадагаскар и Източна Африка. След това са уловени общо около 200 екземпляра. През април 2001 г. край бреговете на Кения е хванат женски целакант с дължина 1,7 метра и тегло 77 килограма.

По скелета на чифтовете плавници и някои други особености на строежа си тези примитивни риби са близки към непосредствените предци на сухоземните гръбначни. Затова те са наричани „живи изкопаеми”.

Биолозите предполагат, че целикантите са на възраст 400 млн. години и са дали начало на сухоземните животни, като първи от гръбначните са излезли на сушата. В резултат у тях се е развила мускулатура в основата на плавниците (за да се движат по твърда повърхност) и двойно дишане (включително бели дробове).

Строежът на рибата е уникален и няма аналог в животинския свят на планетата. Черепът на целаканта не е цял, а се състои от две части, свързвани с мускули. Устната кухина е снабдена със силни зъби. Вместо твърд гръбнак, характерен за гръбначните, тези риби имат дебелостенна еластична тръбичка.

Всеки целикант има уникална шарка от светли петна, които представляват колонии от микроскопични живи организми, заселили се върху кожата на рибата.

Сведенията за начина на живот на целакантите са оскъдни. Известно е, че обитават тропическите води в крайбрежията на средна дълбочина около 100 м. Храната там не е достатъчна и затова нощем те излизат по-близо до повърхността, а денем се връщат към по-комфортни температури в дълбочина.

Денем те се крият в хладни дълбини на подводни пещери на ята до 20 екземпляра. За отбелязване е, че някои от тях предпочитат конкретни пещери. Нощем при търсенето на храна те се разделят по единично.

Наблюденията показват, че целакантите водят малкоподвижен начин на живот, предпочитайки плаване с подводни течения, като избягват с плавниците си препятствия по време на дрейфа.

Особено при латимериите е, че единствено те имат три двойки мощни плавници плюс силна плоска опашка. При плаването обаче плавниците не се движат симетрично по двойки, а преден ляв и заден десен, после обратно. Такава асинхронност е присъща за сухоземните гръбначни и малък брой други дънни видове животни.

При наблюдение от батискаф през 1987 г. е установена любопитна подробност при целакантите: от време на време рибите застават неподвижно с главите надолу и прекарват така по около 2 мин. Това поведение няма обяснение.

Тъй като целакантът не може да развива висока скорост при преследване на плячка, то начинът му на хранене е специфичен. Рибата отваря паст не само благодарение на подвижната долна челюст, но и на горната. Поради това размерът на откритата паст е съществено по-голям от на аналогична по размери друга риба. Рязкото отваряне на устата предизвиква силно засмукване на вода, а с нея и плячката. Целакантът се храни с всякакви животни около него.

Целакантът е живораждащ. Този факт е установен при дисекция в Американския музей по естествена история. Дотогава е считано, че изхвърлят хайвера си във водата. Но през 1972 г. в уловена самка са намерени хайверови „зърна” с форма и големина на топки за тенис на корт. Не отдавна в женски целакант са намерени 17 такива яйца.

Косвени свидетелства сочат, че бременността при целакантите е много продължителна и достига до 13 месеца. Самката достига полова зрялост чак на 20 г. и се размножава веднъж на няколко години. Процесът на раждане и наблюдение не е регистриран. Известни са два случая да се наблюдават новоизлюпени целаканти.

Източник: blitz.bg