Невероятната съдба на котето Винсент

Котето Винсент имало рядък вид аномалия  при която задните му крайници липсвали и то било  неспособно да ходи. Малкото котенце на възраст един месец е било отнесено в подслона за животни в Стори Каунти, където работничката Синди Джоунс се влюбва в него. Това я кара да отиде във Ветеринатната болница на щата  Йова, където доктор Мари Сара Берг и други ветеринарни ортопеди имали брилянтната  идея да проектират импланти, които могат да се вкарат в бедрените кости на краката на Винсент и да излязат през кожата. Процедурата е толкова рядка, че общо по-малко от 25 животни в света са имали шанс за подобна хирургия. Възстановяването на Винсент трае дълго, но бъдещето му изглежда светло. Той вече се движи наоколо твърде добре и задните му крака ще бъдат удължавани заедно с предните докато расте. Доктор Берг твърди, че той дори ще скача и ще прави други нормални котешки дейности скоро.

f118df82-1d49-4ba7-b801-47133ca1147f

Истинска радост за окото е котенцето, което вече уверено пристъпва на своите протези и изглежда по котешки грациозно. То е изключително весело и се наслаждава на всяко свое движение. Сега котенцето има шанс за бъдеще като абсолютно здраво животно. Този експеримент отваря врати пред учените, които отсега нататък ще могат да помогнат на други животни с подобни проблеми. Те вече са установили всичко необходимо за да бъдат следващите  операции дори по-успешни. Имплантите са стабилни и Винсент ходи много добре с тях.

Котенцето има късмет да срещне Сидни Джоунс, която е предана и всеотдайна в грижата си за животните в подслона – жена с огромна любов и съчувствие към животните. Златното и сърце не и позволява да остави котенцето в бедата му. Отнема и десет секунди за да прецени, че котето отива у тях. „Той беше сладък като бонбон!“ – казва грижовната собственичка. Екипирано с новите си крака котето Винсент щастливо прави нещо толкова обикновено за другите котки – ходи, но ходи така, сякаш танцува. За него ходенето представлява такова вълнение като за глухо детенце, което за пръв път чува през слуховия апарат щастливите гласове на семейството му и шумовете от околната среда. Да ходиш, когато не си  можел, да чуваш когато не си можел те кара да осъзнаваш, че целият свят е вълшебство. Това ти дава чувство, че си свободен да бъдеш като другите, но с много, много по-голяма благодарност от тях. Защото вече си бил различен, изоставен, изхвърлен, защото познаваш мъката да си недостатъчен, неспособен, ненормален. Защото движението е живот, а Винсент иска да си поживее.