Таксата за некастрирано домашно куче да стане 50 лв.

Община Шумен набелязва комплексни мерки за решаване на проблема с кучетата

Таксата за некастрирано домашно куче да стане 50 лв.
Таксата за некастрирано домашно куче да стане 50 лв.

Таксата за некастрирано домашно куче да стане 50 лв., да има гратисен период за стопаните да кастрират домашните си любимци * Кучетата с чип в целия град са само 1154, парадоксално е, но 80% от тях са улични

  • Тонка ПЕТРОВА

Шуменската община ще бъде една от първите в страната, в която ще се вземат комплексни мерки за решаване на проблема с популацията на бездомни кучета, като се включат в един пакет контролът над домашните любимци и контролът на кастрационната дейност в общинския приют. За да се увеличи контролът на общината върху безразборното изхвърляне на домашни кучета по улиците, трябва да има отговорници от Инспектората по квартали. От друга страна да се иска стриктен отчет от кмета за това, което се прави в общинския приют за кучета.

Всичко това ще стане, ако общинският съвет гласува предложенията, които работната група, оглавявана от д-р Антон Попов, направи. За първи път след 2003 г., когато местният парламент с 98 на сто мнозинство гласува за създаването на Немския кастрационен център край Шумен и намаляване на популацията на улични кучета с масова кастрация, специално сформирана работна група обсъди в края на миналата година отново проблема. Д-р Антон Попов беше един от съветниците през 2003 г., който подкрепи идеята. Според него обаче проблемът не е решен и затова по негова инициатива беше създадена работна група за връзката ехинококоза и скитащи кучета.

На заседанието бяха поканени и други ветеринарни лекари да се включат в дебата. Освен управителя на Немския кастрационен център д-р Милен Данков, бяха поканени и д-р Милен Джамбазов, д-р Христомир Христов и д-р Юлиян Йорданов.Членът на работната група и общински съветник д-р Валентин Атанасов обаче не дойде. По телефона обясни, че не го били информирали за заседанието, макар че датата беше обявена още на предишното заседание на 15 януари.
Според д-р Данков кастрационните центрове са създадени по закон с цел хуманно решаване на проблема със свръхпопулацията. „През 2004 г. почнахме с шокова терапия, кастрирахме по 100 кучета месечно. Вече проблемът на Шумен не е кастрацията на уличните, а на домашните кучета, които са източник на бездомни.“

За тези 10 години са били кастрирани 6800 бездомни кучета, а по данни на общината през 2003 г. те са били около 3500. „Ако уличната популация не се попълваше с домашни, просто нямаше да има бездомни кучета”, каза той и допълни: „Трето поколение кастрирам и свършване няма“. Според него в страната ще се реши проблемът, ако се забрани размножаването на кучета в домашни условия. Отглеждането на животни за търговия да става само в определени ферми, които ще плащат данък за това. „Така стана със забраната за размножаване на свинете. Като тръгнаха проверяващите с папките да глобяват, вече почти няма селска къща, в която да се праси свинята”.

Годишно в приюта се кастрират, ваксинират и обезпаразитяват около 600-800 бездомни животни, с което се поддържа едно ниво на около 1000-1200 по улиците. Д-р Данков призна, че е невъзможно през три месеца всички върнати кучета да се обезпаразитяват с хапчета. Според него най-опаразитени с екинококоза са дворните кучета и овчарските, които се хранят с вътрешностите на вече заразени заклани животни.

„Ако по селата не се вземат мерки, ние тук си приказваме само. Там са опаразитените с ехинококоза“, заяви и д-р Христомир Христов. Общинският съветник и адвокат Генчо Гатев предложи конкретни промени в Наредбата за местните такси. Според него сегашната такса от 12 лв. за домашно куче не стимулира кастрирането на домашните любимци. По закон кастрирано куче, както и осиновено от приюта, се освобождава от такса завинаги. Според него тя трябва да стане 50 лв. и за селата, и за града. Да се даде гратисен период от около година и половина, в който стопаните могат доброволно и базплатно да кастрират домашните си любимци, а общината да поеме този разход. Така стопаните завинаги ще бъдат освободени от такса. По селата и в Шумен да се води разяснителна кампания. Общината да не се ограничава само с предоставяне на храна на животните в приюта, а да контролира дейността и да иска пълна отчетност. „Очевидно контролът е слаб”, заключи той.

Да бъдат поставени табели къде е забранено разхождането на домашни кучета и къде са площадките за свободно им разхождане. Според Гатев общината вече е изготвила 25 табели. Едно от местата, където ще е забранено разхождането на четириноги да е ларгото на Шумен, предложи той. (б.а. Апропо, там общината не можа да ограничи велосипедистите, а как ще стори това със собствениците, които искат да си пият кафето в компанията на домашните си любимци, не е ясно).

Съвсем конкретни бяха и предложенията на д-р Антон Попов. Според него кметът трябва да определи инспекторите, които да отговарят за кучетата по квартали и техните имена публично да бъдат оповестени. Те да имат гъвкаво работно време. Да се увеличи контролът в индустриалната зона, по складове и крайна квартали. Да се определи конкретен срок, в който кметовете в града и по селата да направят списък на собствениците на домашни кучета и да се извърши преброяване на уличните. Според ветеринарни лекари в града има около 10 000 домашни любимци, а по данни на община през 2014 г. такса е платена само за 219 кучета, през 2013 – за 295, за 2012 – за 407.

Ежегодно до края на март кметът да внася в общинския съвет отчет на Инспектората за кучетата. Това е още едно от гласуваните предложения на работната група, които трябва да бъдат внесени в съвета. Да се внесе и проект за общински фонд „Екология”, предлага д-р Антон Попов.

Според д-р Юлиян Йорданов прави впечатление, че за 2014 г. няма данни от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да са предоставени данни на общината за регистрираните от ветеринарните лекари домашни кучета. Общините все още нямат достъп до националната информационна система и затова трябва да се отправи запитване до БАБХ защо не са й предоставени тези данни. „Между институциите трябва да има такава връзка.

Парадоксално е, че кучетата с инплантиран микрочип в Шумен са предимно уличните. По данни на общината регистрираните Областната агенция по храните и включени в националната база данни за трите година 2012-2014 г. са общо 1154. От тях 999 са регистрирани от д-р Данков, а от тях 920 са излезли от приюта като бездомни. Домашните кучета с чип са едва 79 и вероятно голяма част от тях са заминали за чужбина, защото само така могат да преминат границата. Излиза, че 80 % от чипираните животни в града живеят на улицата.

През 1930 г. в страната по закон общините с повече от 2000 жители са били длъжни да имат т. нар. „ветеринарни пазачи“. Най-малко един за всяка община. Нещо като тогавашна зоополиция. Те водели регистри за домашните животни, издавали свидетелства за здравето им. Общината имала и месопрегледвач.

Източник: grada.bg