Пътища към зимния кефал

Търсете рибата край залята растителност

Кефалът е едно от предизвикателствата за речен риболов през зимата, а в някои по-маловодни реки – единствената възможност. Поведението му в студеното време е коренно различно от лятното – движенията му са забавени, рядко напуска укритията си, проявява мнителност към каквато и да е храна.

Зимният кефал не е лесен, но предвид ограничените възможности за риболов налага се да му обърнем по-сериозно внимание и даже да правим някои реверанси към него само и само да го предизвикаме към кълване. Сега не е времето на масираното захранване, това може само да го отблъсне. Нека оставим фирмените храни за пролетното му раздвижване и да се опитаме да привлечем вниманието му само с прашката, като периодично стреляме малки дози бели червеи на мястото, за което предполагаме, че държи риба.

Грозд от два-три бели червея или пинки е добро решение при избор на стръв. Но не е единственото. Може да се помисли и за други типично зимни предизвикателства като жълъдов червей, пилешки черва или дроб, парче жилава сланинка. Не е за пренебрегване и тестото от спринцовка, което се приема като универсална и всесезонна примамка за тази риба.

Много е важно обаче да подадем стръвта на правилното място. Да замятаме в талвега на течението посред зима не е добър избор, по това време рибата просто не е там. Тя даже може и да ни подскаже къде са укритията й. Ако водата е бистра, безшумно приближаване до брега и взиране в местата с подмоли, коренища или залети крайбрежни храсти ще ни помогне да забележим силуетите на спотаените кефали. Придвижват се бавно насам-натам, но само в обсега на укритията си и почти не ги напускат. Това е типично поведение в маловодни реки и шансът да ги примамим е да замятаме в непосредствена близост до растителността или да поемем риска да спуснем куката отвесно сред коренищата. Тогава почти гарантираме кълването, но пък изваждането на рибата ще е трудно, даже на някои места невъзможно.

Зимният улов на кефал е едно надхитряне, една продължителна игра на нерви. Виждаме рибите как приближават стръвта, а не я поемат. Има причина да е така. Вероятно усещат присъствието на рибари по брега или пък нещо не е наред по линията. Затова маскировката е от съществено значение, а за фината постройка няма какво да коментираме. Прикрити ли сме надеждно, подадем ли стръвта на влакно не повече от 0,10 мм и кука № 16, ще посегнат, дори да е след по-продължително очакване или след изреждане на няколко вида примамки.

Не бива обаче да очакваме чудеса при такива обстоятелства. Дори да се раздвижи кефалът за известен период в обедните часове, няма как да извадим много риба. Шумът от съпротивата се чува надалеч по смълчаната река и другите за дълго ще се отдръпнат. Затова трябва да приемаме всяка уловена риба като спечелена битка.

Източник: novinar.net