Размножаваме чигата в Дунав

Каква е съдбата на есетровите риби в река Дунав и може ли да се надяваме, че някой ден есетрите вече няма да са застрашен вид. За това ще си говорим в предаването днес. Ще ви разкажем и какви грижи полага училището във видинското село Арчар за озеленяване на двора. И защо излюпването на белоглаво лешоядче в Природен парк “Врачански Балкан” зарадва природозащитните от цялата страна.

В река Дунав край Лом бяха разселени на два пъти есетри от вида чига. Рибките са с тегло от 5 грама и дължина 10-12 см. Така, според специалистите, те ще имат по- голям шанс да се приспособят към условията за живот в реката.

“За нас най- големият приоритет, с който ще продължим през следващите години е проучване на местата, където те се размножават и където минават, защото много слабо са проучени, много малко информация има и това не позволява да бъдат планирани добри мерки за тяхното опазване, което е ключово”, каза Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF- организацията, която е ангажирана с разселването.

Местата за размножаване могат да бъдат унищожени по различни начини – замърсяване, драгиране по реката, инфраструктурни проекти по реката. Според природозащитната организация е важно и да се направи нов, осъвременен план за действие за есетровите риби с една съвременна рамка от дейности, които съответстват на натрупаната до момента информация.

Рибките са отгледани в близки до естествените условия в земно-насипни басейни, където са се хранели с естествена храна. Така те са възможно най-адаптирани да оцелеят в голямата река.

Чигите са по- разпространения вид есетри в река Дунав. Те са “само” застрашени, в сравнение с другите есетри в реката. Последното пускане на чиги ще бъде утре, на 12 юни, в района на Сребърна. Там има и стационарно наблюдение, което ще помогне да се види накъде ще тръгне миграцията.

Родителите на малките чиги, които бяха разселени край Лом са хванати от река Дунав, след специално разрешение.

“Предстои да се направи нова карта на местата за размножаване, защото реката се променя. На този размер, който са, надявам се поне 10% да достигнат полова зрялост. С увеличаване на размера им и възможността за оцеляване е много по- голяма. Мъжката ще достигне полова зрялост на 3 години, женските на 4, руската есетра ще достигне полова зрялост след 7 години, а моруната след 14”, каза Ангел Цеков, доцент към катедра Екология на Пловдивския университет. С този вид дейност- рибовъдство, се занимава от 1977-а година.

31 инициативи на общини, кметства, училища и детски градини от област Монтана и област Видин получиха финансиране в рамките на Националната кампания “Чиста околна среда 2015 г.” и обявения от Министерство на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда конкурс на тема “Обичам природата – и аз участвам”.

Еко проектът на СОУ “Хр. Ботев” от видинското село Арчар спечели одобрението на МОСВ и получи 5000 лв, с които да изгради метеорологична станция и дендрариум за учебни цели. Изграждането им ще започне с началото на новата учебна година наесен, разказа Силвия Йосифова, главен счетоводител на училището:

“Новият еко кът ще бъде на площ от декар и триста, с 15 вида дървета, монтиране на информационни табели, пътеки ще се оформят.”

По инициатива на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства в училището е изграден “Еко кът Европа” с табели за държавите- членки на Евросъюза, разнообразие от зелени и цъфтящи растения, пейки и места за отдих. В изграждането му са участвали ученици и родителите им, посочи директорът на училището Ширин Шахин:

“Една четвърт от двора сме облагородили в този еко кът “Европа”. Сега целта ни е да облагородим и другата част. Изграждайки тези два къта ще си помогнем сами на себе си. А и като включиш учениците в дейността малко се повишава съзнанието.”

От Дружеството за защита на хищните птици съобщиха за първото малко белоглаво лешоядче, излюпено в Природен парк “Врачански Балкан” от 70 години насам. Гордите родители със сигурност са от лешоядите, освободени в рамките на проект “Завръщането на лешоядите в България”. Те се познават се по жълтите крилни марки, макар че гнездото е в толкова закътана ниша, че все още не са разчетени кодовете на двете птици.

“Случилото се е наистина уникално и идва след десетки години работа на Дружеството за защита на хищните в района и съдействието на Дирекция на природен парк “Врачански Балкан”, неправителствени организации, местни хора и институции. Този успех дойде едва след шест години, през които бяха освободени общо 32 белоглави лешояди от адаптационната волиера край с. Долно Озирово”, съобщи експертът от Дирекцията на Природен парк “Врачански Балкан” Оля Генова.

Първите опити за гнездене са регистрирани миналата година, а тази година бяха преброени пет двойки. Лошото време, студът и късно падналият сняг създадоха редица пречки пред младите и неопитни птици. Но въпреки това, на бял свят се появи първото малко лешоядче.

Източник: БНР