Забравен фосил разкрива какви размери са можели да достигнат месоядните динозаври

След като изследваха наново фосилизирана бедрена кост от абелизавър, учени могат по-категорично да заявят какви размери са можели да достигнат тези страховити хищници, съобщи ЮПИ.

Забравен фосил разкрива какви размери са можели да достигнат месоядните динозаври

Учени от Импириъл колидж в Лондон заключили, че бедрената кост е от абелизавър, който тежал 2 метрични тона и достигал дължина 9 метра. Тези данни го превръщат в един от най-едрите абелизаври, откривани някога.

“Палеонтолози са попадали на фосили от абелизаври с по-малки размери, но въпросната находка показва колко едри могат да станат тези месоядни динозаври – заяви съавторът на изследването Алесандро Киаренца. – Външният им вид може да е бил донякъде странен, като се има предвид, че малките им предни крайници вероятно са били покрити с пера, но абелизаврите несъмнено са били опасни хищници.”

Абелизаври са се срещали на днешната територия на Северна Африка преди 95 милиона години, но са намерени също фосили от вида, датиращи отпреди 170 милиона и 66 милиона години.

Бедрената кост е открита във формацията Кем-Кем в Мароко, където са намерени много кости от месоядни динозаври. Обектът обърка учените, защото те смятат, че е невъзможно толкова много месоядни динозаври да съжителстват в район с малка площ. Новият анализ навежда на мисълта, че геоложко събитие, станало причина за образуването на Кем-Кем, е размесило земни пластове.

Други обекти свидетелстват, че абелизаврите били сухоземни хищници и се отличавали от най-близките си братовчеди, които ловували риба в езера и реки.

Фосилът не е открит наскоро, а от десетилетия се съхранява в Музея по геология и палеонтология в Палермо. “Докато палеонтолози обикновено търсят фосили в отдалечени и недостъпни места, като пустини в Монголия и формацията Бедлендс в щата Монтана, изследването ни показва как музеите играят значима роля за съхраняване на находки с първостепенна научна стойност”, отбеляза Андреа Кау от университета на Болоня.

Резултатите от изследването са публикувани в PeerJ.

Източник: fbr.bg