Явор Гечев: Човешката безотговорност е виновна за бездомните кучета

Столична община не знае как да подходи към проблема. През последните 20 години бездомните кучета масово се унищожават. Политиката на масово избиване на животни е неадекватна.

Преди години направихме предложение за справяне с проблема с бездомните кучета на тогавашния директор на “Екоравновесие” д-р Мирослав Найденов, който сега е министър на земеделието и храните, но той не се възползва. Тогава ние имахме предложение за двугодишен мащабен кастрационен проект в столицата, който да помогне на общината и да преструктурира звеното, което се занимава с бездомните животни, тоест “Екоравновесие”. Радвам се, че Йорданка Фандъкова се е ангажирала лично с проблема, защото “Екоравновесие” наистина не работи ефективно.

За съжаление, обстоятелствата така се стекоха, че можахме да осъществим проекта. Но така или иначе “Четири лапи” винаги е била готова на сътрудничество със Столична община. Общината обаче не знае как да подходи към проблема и именно на това се дължат и инцидентите, и фактът, че години наред този проблем не се решава качествено.

Винаги, когато се случи тежък инцидент, се повдига въпросът трябва ли да се върнем към метода на масово унищожаване на бездомните кучета или да продължим по пътя, по който сега сме тръгнали.

Много е добре да припомним на обществото, че 20 години, може и повече от 20 години, бездомните кучета масово се унищожават по всякакъв възможен начин до 2008 година. През 2008 година беше приет Закона за защита на животните, който задължаваше общините да създадат регистрационни промени. Този закон беше приет не толкова поради съображения за хуманно отношение към животните, колкото поради съображенията, че масовото избиване на животните не е довело до положителен резултат никъде по света. Това беше коментирано в доклад на Световната здравна организация (СЗО), който на последно място се интересува от благосъстоянието на животните, а на първо място от благосъстоянието на хората. Но след като тази организация е провела 8-годишно проучване във връзка с проблема с бездомните животни и е стигнала до този извод, мисля, че бихме могли да й се доверим, и коментари от сорта “ние сега на къде да вървим”, “какво да правим” – са излишни. Още повече, че през есента на миналата година Европейският парламент също прие писмена декларация, която препоръчва създаването на единна политика в целия Европейски съюз за решаване на проблема с бездомните кучета, в чиято основа трябва да бъде масовата кастрация на уличните животни и стриктният контрол, и регистрация на домашните кучета. Двете неща са неразривно свързани.

Какво се случва в България, защото в София този проблем не е уникален за страната, положението е същото на много други места.

От началото на 2007 година в София действа кастрационна програма. Истина е, че благодарение на тази кастрационна програма се поддържа броят на бездомните животни около 10 хиляди. Преди това по официални данни броят им стигаше до 16 хиляди, че и повече. Пак по официални данни имаше един момент, в който броят на животните беше паднал под 9 хиляди. За съжаление обаче тази програма не може да доведе до желания резултат, поради простата причина, че не се упражнява абсолютно никакъв контрол върху собствениците на домашни кучета.

С кучетата на улицата ние наистина може да се справим в рамките на 2-3 години максимум. По наши данни всяка година от улиците се изтеглят около 4 хиляди животни под една или друга форма. Това са животни, които се осиновяват от хора директно от улицата, животни, които попадат в приюти и от там се осиновяват, животни, които умират на улицата, които са отровени, блъснати или просто умират от старост. И нашето наблюдение наистина сочи, че около 4 хиляди животни на година ще изчезнат от улицата, което означава, че в рамките на 2-3 години те могат да бъдат сведени до санитарен минимум от под хиляди животни.

Защо обаче това не се получава? Причината не е неадекватната политика или неадекватния метод, който се използва. Причината за това е постоянният приток на животни от дома към улицата и от съседни общини към София. Този приток за съжаление се организира от хора – това не са животни, които свободно се движат. Това са хора, които изоставят домашните си любимци на улицата с ясното съзнание, че по този начин не само задълбочават проблема, а и цялото общество трябва да плаща за тяхната безотговорност. Обществото трябва да плаща и под формата на данъци, и под формата на кръвнина.

Но причината за това не е в животните. Много хора си мислят, че ако от утре започнем да трепем животните по улицата, нещата ще се решат. Търси се виновен и естествено много лесно е да намериш за виновен някой, който не плаща данъци, някой, който няма свои медии и някой, който не гласува – това са кучетата на улицата. Да, 20 години те се избиваха по този начин. През 2005 година имаше един още по-сериозен инцидент с една ухапана спортистка – по това време общината масово избиваше кучетата. Тогава събраха от Студентски град всички кучета, избиха ги и сега резултатът е, че там е пълно с кучета.

Политиката на масово избиване, предлагана от едни пишман специалисти, които не познават чуждестранния опит, е неадекватна. За съжаление в българското общество много често се чува гласът на неспециалистите, на тези, които по-скоро имат политически и икономически дивидент от ненамирането на правилна идея, отколкото гласът на специалистите.

Когато говорим за контрола върху собствениците, трябва да имаме предвид, че за да се постигнат реални резултати, трябва да има много висок процент на регистрация и чипиране на домашните животни. И това не само в центъра на София, защото Столична община ограничи проверките си до центъра на София и разбира се в Борисовата градина рядко ще срещнете неизряден собственик. Но ако в крайните квартали на София, например в Драгалевци или Железница, е пълно с домашни кучета, които скитат, това са най-опасните животни. Ако обиколите индустриалните зони, ще видите, че е пълно с гладни кучета пазачи, които свободно се пускат да се разхождат по улицата. Ако обиколите строителните обекти ще видите, че е пълно с кучета пазачи, които, след като обектът приключи, се пускат на улицата. Това са най-опасните животни, защото те са обучени да бъдат пазачи. Когато попаднат на улицата, те са с чувството, че трябва да пазят нещо.

За четири години, въпреки че изоставянето на домашен любимец е забранено със Закона за защита на животните, няма нито един наказан за това, че е изоставил домашния си любимец. И няма официален или неофициален отговор от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за това, че по този член, който забранява изоставянето на домашни любимци, няма нито една проверка, няма нито един наказан.

Когато си говорим за притока на животни от съседни общини обаче, трябва да имаме предвид, че кучетата не пристигат в София самостоятелно. Напоследък получаваме страшно много сигнали за животни, които са организирано стоварвани в крайните квартали на София от съседни общини. И аз мога да ви кажа една такава община – Самоков, която си събира кучетата и ги кара в неизвестна посоката, най-вероятно в София. Не за друго, а защото в София тези кучета потъват в анонимността. Ако закарате в центъра, например на Пещера, един бус с 50 кучета, това веднага ще направи впечатление на хората, но в един голям град като София те потъват в анонимността. Въпреки че има много сигнали, които се получават и в Столична община, общината не е намерила начин как да предотврати това нещо, въпреки че е контролен орган.

Отговорността за този социален проблем, както и за всички други социални проблеми, е на управниците и на безхаберието им. Изключително некоректно е да се обвиняват неправителствените организации, които в голямата си част са професионалисти, работещи и познаващи проблема, за това, че забранявали на общините да го решат така, както те си знаят. 20 години ги гледахме да решават проблема така, както те си знаят, и какъв е резултатът – абсолютно никакъв. Така ще бъде и в следващите 20 години.

Ние сме изключително разочаровани от капацитета и на местната, и на централната власт да решават тези проблеми и от това, че когато им се подава приятелска ръка за сътрудничество, срещаме пълна незаинтересованост.

Инциденти с нахапани хора стават с домашни кучета, пуснати на улицата. Ние не може да спрем хората да си изоставят любимците. Не можем да спрем селските кметове да си извозват кучетата към София. Проблемът е човешката безотговорност. /БГНЕС

  • Явор Гечев работи в българския клон на международната природозащитна Фондация “Четири лапи”.