|
Масовото отглеждане на животни През първите следвоенни години имах доста работа с американци. Макар че лично аз по някаква случайност от 1939 г. вече знаех точно какво се върши в Аушвиц, много трудно ми беше тогава, а и днес още да убедя чужденците, че по-голямата част от немския народ не е имал представа за мъченията в концентрационните лагери.
Разбира се, може да ме сметнат за сантиментален и ексцентричен, като се осмелявам да сравнявам тези две неща — въпреки това бих искал да ви отнема възможността отново да се извинявате, че нищо не знаете, когато в бъдеще на закуска си счупвате яйце или на обед се храните с телешко печено...
Най-напред: селското стопанство, на което всички ние искаме да помогнем, върви при нас, така поне смятам аз, към задънена улица. При промишлените произведения постепенно се стига до убеждението, че себестойността на един автомобил не бива да се изчислява според производствените разноски за артикула, а към реалните разноски трябва да се прибавят още и разходите, които данъкоплатецът трябва да плаща за почистване на отпадъчните води и на въздуха, за причинените от шума вреди и за разни хронически заболявания. Това важи и за селското стопанство. Само малцина имат представа в какъв размер поощряваната от съвременната аграрна политика индустриализация унищожава нашата околна среда.
Преди няколко седмици посетих отново едно предприятие за интензивно угояване на телета: голяма, съвсем не грозна фабрична сграда с плосък покрив в една живописна алпийска долина. В нея стоят прави при най-малко 37°С температура и висока влажност на въздуха 2500 телета съвсем на тъмно. Те стоят тук след раждането си до заколването им на възраст три месеца. Ако от време на време помещението се осветлява, щели да се раздвижват повече и да изразходват безполезно калории... Те стоят в тесни боксове, в които не могат да се обръщат, а могат само да се изправят на крака и да лягат.
Едно теле, което тича с майка си из пасището или стои в обора до нея, след десет или четиринадесет дни започва да взима от земята стръкчета трева, сено и слама. Това стимулира дейността на търбуха му, в който веднага започват да се разтварят витамините. Но за образуването на месо, особено за произвеждането на „хубавото бяло" телешко, това влияе неблагоприятно. Ето защо в горещите помещения животните са принудени поради жаждата да пият непрекъснато една млекоподобна течност. За да наддават повече на тегло (и за да не стане месото много тъмно от хемоглобина), храната на телетата не съдържа никакво желязо, дори се внимава в употребяваната водопроводна вода да няма естествено желязо. За да си набавят липсващото в храната желязо, горките животни, станали насила анемични, се опитват да лижат урината си по пода и по стените и да облизват всички желязни части, които могат да достигнат. Затова боксовете се правят почти изцяло от дървен материал и главите на телетата понякога са така здраво заклещени във фронталната стена на бокса, че животните не могат да достигнат с глава собственото си тяло. Понеже нямат какво да хапят, ако биха могли, щяха да си скубят от отчаяние космите — на себе си или на съседите си, и да си гризят опашките.
Естествено такива животни не са и здрави. Те страдат от задух, анемия, изцапват се, краката им отичат. Когато след три месеца ги закарат в кланицата,те не са в състояние да се движат. При това тези животни са особено податливи на болести. За да останат живи поне докато им дойде времето да бъдат заклани, по принуда трябва постоянно да им се прибавят в храната стерилизатори, т.е.
антибиотици. От време на време получават и хормонални и арсеникови препарати, макар според закона за фуражите това да е забранено. Остатъците от тези вещества поемаме после ние, хората, с телешкото месо.
По интелигентност свинете стоят приблизително на същото стъпало, както кучетата. При масовото отглеждане свинете за угояване и за разплод се държат също заклещени между железни прътове в тесни боксове, така че могат само да стават и да лягат върху желязната скара, конто им служи за под, но не са в състояние да се извръщат и да докосват със зурла собственото си тяло. Тъй като в отчаянието си младите прасета често пъти си отхапват едно на друго опашките, предпочита се те да бъдат държани на тъмно. В книгата си „Етология на полезния добитък" професор Замбраус пише: „Смущението в поведението се явява обикновено внезапно, като най-напред биват обзети от него само едно или няколко животни от групата и после се разпространява бързо, но очевидно не засяга всички индивиди в помещението. Обаче изглежда, че почти всички животни пострадват от тези, в които се е появило смущението. То е съпроводено от силно безпокойство и възбуда. Намиращото се в такова състояние животно започва да гони жертвите си и с резците, рядко с кътниците си, им отхапва част от опашката. Жертвите квичат силно от болка и се Опитват да бягат. Навярно кървящите краища на опашките засилват още повече възбудата за хапене. Канибалското поведение може да се засили дотам, че животните си захапват ушите и влагалището. Гноясалите инфектирани рани и силната възбуда на животните води до стопански загуби." За да се избегне това, Замбраус препоръчва животните да се преместват в друго помещение и да им се дава прясна дълга слама, жълъди, клонки, играчки - занималки. Това, явяващо се по цял свят страдание, се свързва с „въвеждането на все по-рентабилни форми на интензивно отглеждане на животни" и прочее.
Когато при един разговор по телевизията споменах за това ужасно измъчване на животните, един професор-агроном ми каза, че масовото отглеждане на животните все пак не е още толкова много разпространено във ФРГ. То се оказвало нужно, защото храната за хората в света ставала все по-оскъдна.
Това обаче не важи за Средна Европа. Ние отдавна сме забравили съществуващата от хилядолетия главна грижа на човека, т.е. за „насъщния хляб". Потреблението на жито във ФРГ постоянно намалява. Докато през годините преди последната война ние сме консумирали по 53 кг месо на човек за година, през 1948/49 г. само 18 кг, през 1977 г. обаче станаха вече 88 кг и оттогава насам употребата на месо непрекъснато се увеличава, също така и консумацията на яйца. Един средноевропеец яде десет пъти повече месо, отколкото му е необходимо за набавяне на белтъчини. А от фуража, особено от житото, нужно за производството на месо само за един европеец, в третия свят биха могли да живеят осемдесет души. В западните и източните индустриални страни за храна на добитъка се изразходват 371 млн. т.жито годишно — това ще рече повече, отколкото консумират всички хора в развиващите се страни заедно — без Китай. За да се произведе 100 кг растително масло, е нужен един хектар нива, за да се получи 100 кг животинска мазнина, също и краве масло, са нужни пет до шест хектара! При това населението на Земята е нараснало вече на 4,3 млрд. души. Това ще рече, че от всички хора, които някога, един след друг, са живели в продължение на милиони години на Земята, всеки двадесети живее в момента на земното кълбо. Към 1650 г. на човечеството са били нужни 200 години, за да се удвои, сега това става за 34 години. А приблизително половината от населението вече е недохранено, всяка година умират от глад милиони хора, обработваемата площ върху нашата планета намалява непрекъснато. Един жител на Индия може да яде само една седемдесета част от количеството месо, което ние консумираме.
Най-голямата ни грижа обаче не е тази, че се храним недостатъчно, а че ядем прекалено много. Докато преди години внасяхме само една дванадесета част от телешкото месо, сега вносът нарасна на 50 процента. Само в Холандия в такива боксове биват измъчвани, докато са живи, половин милион телета за угояване годишно.
Както повечето от нас, и аз произхождам от семейство на селски стопани. Няколко години бях ръководител на земеделско предприятие, имах и птицеферма, после дванадесет години работих в Берлин в Министерството на продоволствието. И затова се безпокоя повече от моите съвременници за такива неща. Те просто не ме оставят да спя.
Вие може би сте забелязали, че черупките на кокошите яйца са станали много тънки и лесно се чупят. Но знаете ли, че три от четирите яйца, които днес се продават във ФРГ, не са от кокошки от селски двор, от зелената ливада, също не и от птицефермите с оградена дворна площ, а са снесениот страшно изтезавани създания в птицефабрики? Такава кокошка, която заедно с три други е настаненав тясна телена клетка„през дванадесетте до четиринадесетте месеца, през които й се позволява да снася яйца, разполага само с една площ, голяма колкото две трети от лист канцеларска хартия, тоест по-малка от кокошето тяло. По четири кокошки седят една върху друга в тясната клетка, краката и пръстите им са постоянно в напрегнато състояние, тъй като подът представлява едра телена скара и тежестта на тялото пада само върху допирните точки на пръстите с двамилиметровия тънък тел. За да се търкалят яйцата напред, подът на клетката е направен с голям наклон. Животните непрекъснато са нащрек, ставите, мускулите и сухожилията им са пренатоварени и ги болят. Животните никога не могат да почиват така, както им е вродено — върху широка кацалка, на някой клон на дърво или на земята, а трябва да клечат върху скарата. Когато кокошките се пуснат навън от клетката, при всяка крачка прибират краката си нагоре и свиват силно пръстите си. Животните не могат да протягат крилете си, не могат да се къпят в пясъка, което особено обичат. Когато тичащата из селския двор кокошка има да снесе яйце, тя спокойно си потърсва тихо място, избира си в курника постлано със слама гнездо и после, след като е снесла яйцето, започва да кудкудяка.
Но в клетъчната батерия за носачки не е така. Когато тук кокошката снася яйцето си, червеникаво-лъскавата лигавица на клоаката излиза навън. Това често пъти подбужда останалите кокошки в клетката да кълват тази чувствителна лигавица. И затова животното се притиска с ануса към преградната мрежа,, където обаче започват да го кълват съседките. В теснотата кокошките се „карат" помежду си, скубят си една на друга перата, удрят с човка посестримите си, дори ги убиват и изпадат в канибализъм. Най-подир тези носачки получават по цялото си тяло голи петна, особено по шията. На жадуващите за движение животни не им остава нищо друго, освен да кълват фуража от хранилките-улеи. Щом се заситят, те стоят унили и скучаещи в клетката. По природа обаче кокошките са много жизнени. За да им се попречи да си скубят перата, в много предприятия им се отрязва малко от човката така, че кълването да става болезнено. С нагорещен нож се прави разрез между върха на човката и носния отвор, като минава назад до кожата под долната част на човката. Когато след това ръбовете на раната опират до хранителния улей, животните изпитват дни наред силни болки. По този начин се намалява много скубанего на перата.
Тъй като животните седят върху телени мрежи и нямат възможност да стигнат до изпражненията си, те не могат да кълват ларвите на мухите в тях. И затова в такива помещения за носачки мухите представляват страшна напаст, ако не се пръска постоянно с пестициди.
В Дания такова батерийно отглеждане на носачките е забранено. Във ФРГ обаче по този начин се отглеждат над седемдесет милиона кокошки. Скоро се натъкнах дори на такива клетки за кокошки в селски краварник. За всяка носачка се заделя по една 10-сантиметрова ивица място; тъй като батериите са многоетажни, върху 1 кв. м живеят шестдесет кокошки. Естествено тези животни са много податливи на болести. Много от тях умират изведнъж на място; костите им са прекалено тънки, но въпреки това яйцата си снасят до края с черупки. Никой обаче не би използувал такива яйца за люпене, дори да биха били оплодени. Собствениците и работещите в такива фабрики за яйца обикновено си отглеждат по няколко кокошки по стария начин на открито, за да имат за себе си вкусни яйца. Почти всички батерийни кокошки са с дегенерирал, ненормално затлъстял черен дроб. Причината за това е прекалено високото съдържание на хранителни вещества във фуража. Но ако се намали енергийното съдържание на този фураж, който подсилва снасянето на яйца, продуктивността им веднага щяла да спадне. Високата носливост не е никакво доказателство за добро здравословно състояние на носачките. Изпражненията на батерийните кокошки съдържат двойно повече вода, отколкото на кокошките, отглеждани на открито. Всички микроелементи и повечето витамини се разтварят във вода и затова по-голямата част от тях се изхвърля с изпражненията от организма. На това се дължи и анемията при батерийните кокошки. Тъй като снасят само яйца с бледи жълтъци, химическата индустрия произвежда изкуствени багрила. По избор има петнадесет жълти тона. Разбира се, те правят жълтъка по-жълт, пораждат у купувача впечатление на „селски яйца", но нашият организъм не може да ги преработва във витамин А. Как изглеждат в действителност батерийните кокошки, са разбрали неочаквано жителите на гр. Берн благодарение на една тактическа грешка. За да протестират срещу цените на птичите продукти, производителите докарали големи количества кокошки-носачки в швейцарската столица и ги хвърлили от колата на площада пред Бундестага. По-голямата част от животните били отгледани в батерии и се намирали в окаяно състояние. Те никога не били излизали на открито и едва се движели, затова много от тях направо били прегазени в оживеното градско движение, други пък свършили там от възбуда и от пренагряване на тялото. От пуснатите на площада над 1000 кокошки полицията успяла да събере 600. При пренасянето им до Бернския зоопарк умрели 400 от тях.
Вестниците съобщиха за тази случка с големи заглавия и така протестът на притежателите на птицефабрики имаше сред обществеността по-скоро отрицателен ефект.
Всяка година 20 процента от носачките умират в клетките или трябва да бъдат заклани по принуда, но собствениците се примиряват с това, щом доходът може да понесе тези загуби. Тъй като храната на кокошките се придвижва с конвейри, а по същия начин се изкарват от клетките изпражненията и яйцата, за отглеждането на 5000 кокошки са нужни само пет до шест и половина трудочаса на ден. А това е решаващ фактор. Ако животните биха се държали не при толкова мъчителни, а при по-естествени условия, сред тях, разбира се, щеше да има по-малко смъртност и болести, но в замяна на това пък би трябвало да се платят много повече трудочасове.
Тази икономия в гледането на животните стига твърде далеч. От прекомерно високата температура в помещението са се задушили вече хиляда телета, защото вентилацията не е работела през нощта. Веднъж в птицезавода край Платниц се задушили за един час 100 000 бройлера, понеже климатичната инсталация спряла да работи и не е имало никакъв надзор там.
За „обслужването" на 4000 до 5000 бройлера в едно голямо помещение са достатъчни 2,5 трудочаса на ден. Един човек може да се грижи за 20 000 пилета. В продължение на седем седмици се държат в големи помещения дванадесет животни на квадратен метър. Тъй като днес ние консумираме пет пъти повече печени пилета, отколкото през 1955 г. (и три пъти повече яйца), в две хиляди предприятия при нас се произвеждат 180 милиона бройлера, освен това се внасят още милиони от други страни.
За да могат бройлерите да приемат повече храна, помещенията се осветляват през цялото денонощие, животните никога нямат спокойствие. Но все пак бедните същества издържат седем или осем седмици, преди да бъдат заклани, като дотогава са достигнали на тегло към 1500 грама. 88 процента от използуваната днес във ФРГ храна за кокошки се доставя от фуражните фабрики. Фуражът съдържа и обичайните лечебни средства, хормони и изкуствени вещества или те се прибавят допълнително.
В много птицезаводи за угояване последната вечер преди заколването в помещението се включва синя светлина. За пръв път от два месеца животните могат да спят спокойно. Тогава те лежат там като безжизнени. После в кланицата ги закачат с главата надолу, с краката върху лентов конвейер. Главата се плъзга по заредена с електрически ток ламарина, за да се зашеметят животните. Един касапин заколва всеки две секунди по едно пиле, всеки час — по 1800 животни. Конвейерът се движи много бързо. През време на преработката се разпръсват и разпространяват различни болестотворни причинители, особено салмонелите, които и при последващото дълбоко замразяване не може да се унищожат.
Кога ще чуете днес в западногерманско село да кукуригат петли? Къде ще намерите в селските дворове или зад тях още кокошки да тичат свободно? Сегашната аграрна политика отне на селяните един важен източник на приходи и го прехвърли към промишлеността. Да, ние изразходваме около 100 млн. марки от Европейската икономическа общност, за да насърчим износа на яйца от Англия приблизително с 50 марки на 100 кг — в Англия обаче три четвърти, т.е. още повече, отколкото при нас, са промишлени „КZ1 яйца"(съкращение на концентрационен лагер. — Б. пр.). Но че би могло да бъде и иначе, това доказва Дания. Там батерийното отглеждане на кокошките бе забранено по начало. Въпреки това Дания е една от най-важните страни — износителки на яйца,като и днес още птиците се отглеждат, точно както през 1950 от 58 000 селяни. Но агентите на производителите на фураж и на фабрикантите на яйца работят вече усилено посредством политиката на Европейската икономическа общност батерийното отглеждане на птици да се наложи и в Дания.
Впрочем животните са придобили нови права — но само на хартия. Според новия закон за покровителство на животните, който в западно германския бундестаг бе приет единодушно, се наказва всеки, който държи животното на неподходящо за него място или който постоянно ограничава нужното за вида движение, като с това му причинява болки, страдания или уврежда ния, които биха могли да бъдат отбягнати. За съжаление обаче бундестагът възложи прилагането на този закон за покровителство на животните, също както закона за защитата на природата, на политическия представител на занаятчиите, които се занимават с животински продукти, и на федералния министър на прехраната, земеделието и горите.
Все пак и министърът би трябвало да спазва един федерален закон, дори ако впоследствие се окаже, че в известна степен е в ущърб на собствените му стопански интереси.
Меродавна преценка, какво съответствува на поведението и подхожда на даден вид животни, могат да дадат единствено етолозите. А от всички видове домашни животни те са изучили най-основно домашната кокошка и в повече от260 научни труда са изяснили най-точно нейните нужди. Въпреки това Министерството на земеделието е определило 15-членна експертна комисия, в състава на която влизат специалисти птицевъди, ветеринарни лекари или дори непосредствени представители на птицевъдството. Единствената и напълно почетна задача на тези три отраслови групи — аз лично съм слушал двама от тях дълго време — е тази да измислят все по-добри начини как да се печелят пари от кокошки. Като опоненти на тези експерти имаше само трима икономически независими етолози, които, без да търсят парични облаги, са проучили естествените нужди на кокошката и начина й на живот. Но при този състав на комисията те трябваше да останат в безнадеждно малцинство. Така се и получи: те направиха публично оплакване срещу взетото решение — но напразно. В знак на протест един от етолозите се отказа от по-нататъшно участие. Но решенията на мнозинството от стопанските представители в комисията, макар назначени от федералния министър на прехраната, не могат да изменят един закон, който е в сила.
Това бе доказано и от апелативния съд в Дюселдорф като най-висша инстанция. Той отхвърли тъжбата на един фабрикант на яйца срещу мене, според когото следвало да ми се забрани да наричам „батерийните птици", държани без дневна светлина в съвсем тесни клетки, „концлагеристки птици". Тъжителят трябваше да заплати по това дело всичките съдебни и адвокатски разноски за двете страни. Названието „КЦ-тови", което впрочем не съм измислил аз, бе изрично одобрено от бившите концлагеристи — енорийския свещеник Мартин Нимьолер и изобретателя на мотори д-р Ванкел.
Също и двамата етолози, носители на Нобелова награда, проф. Конрад Лоренц и проф. Карл фон Фриш, както и учените от института по физиология и етология „Макс Планк" и другите свободно работещи етолози единодушно нарекоха държането на носачки в тесни клетки върху телени скари „голямо изтезаване на животните". Проф. Лоренц заяви публично, че такава жестокост спрямо животните е не само нечовечна, но отнема човешкото и на тези, които отглеждат животните по този начин. Още окръжният съд в Дюселдорф окачестви в първата инстанция батерийното отглеждане на кокошки-носачки като „недостойно за животните".
Как се измъква от такова положение един федерален министър на земеделието, когато се намира под натиска на птицефабрикантите? „Принуден от загриженото множество приятели на животните", той изразходва отново 1,5 млн. марки от данъчните постъпления, за да бъде изяснено чрез основна проверка в голям мащаб, че може би батерийното отглеждане не представлява никакво измъчване на животните, и да се изучи поведението на домашната кокошка, което в същност — както споменахме, — беше вече изследвано далеч по-основно, отколкото на всеки друг вид животни и бяха написани 260 труда. Така се спечелиха отново най-малко пет години. Навярно с изследването ще бъдат натоварени пак такига специалисти, които в парично или служебно отношение зависят от федералното министерство на земеделието. Имената им министерството запази в тайна. Независимият етолог професор Паул Лайхаузен от института „Макс Планк" заяви, че той смята тези опити за „чисто шарлатанство и тактика на протакане".
Години, десетки години наред мъчителите на животни можеха да отпечатват на опаковката за яйца „пресни селски яйца", с картинки на кокошки сред зелена ливада. А в Северен Рейн-Вестфалия главната дирекция за прехраната забранила сега на един птицевъд, който отглежда пилета и кокошки в помещения с добра подова настилка, да предлага яйца с надпис върху опаковката, че „кокошките не са държани в батерии и в храната им няма антибиотици". Такова указание уж не отговаряло на пазарните норми за яйца и не можело да бъде разрешено. Заплашвали го с глоба до 20 000 марки. А против лъжливите опаковки на „КЦ-товите яйца" никой дотогава не е възразявал. Така действува една земеделска администрация в полза на мъчителното индустриално отглеждане на животни в клетки, в ущърб на селяните — и не на последно място и против интересите на всички консуматори, които искат поне да знаят как са произведени предлаганите им яйца.
Също и дойните крави се държат все по-често в големи помещения или в отделни боксове през целия им живот, така че никога не могат да видят слънце и зелени ливади. Все по-високата производителност на мляко и месо изисква все по-голям внос на белтъчни фуражи. Те пък съдържат много инсектициди, които се използуват за пръскане в страните, от които се доставя фуражът. Докато някои примесени към фуража изкуствени вещества животното изхвърля в по-голямата им част с изпражненията и урината, особено силно действуващите инсектициди, като ДДТ, са разтворими в мазнините. Затова те се натрупват най-вече в млякото. Според новите наредби за хранителните стоки малки количества такива отрови в храната на човека се смятат още за „приемливи", ако не превишават определените граници. Антибиотиците, дадени на животните с храната, лекуват заразните болести и действуват профилактично. При това малките количества от тях спомагат за растежа и за по-добротс използуване на храната. Естрогените допринасят за по-малката консумация на храна при бързото наддаване на тегло. В това отношение особено добре действуват обаче хормоните на щитовидната жлеза. Ефикасността им се дължи на явното натрупване на вода преди всичко в мускулната тъкан. Продължителното внасяне на арсеникови препарати с храната също улеснява угояването. Остатъците от пеницилина и от подобните му антибиотици обаче благоприятствуват създаването на болестотворни бактерийни щамове, които са устойчиви към тези средства. Така те се пренасят от животните на човека, като при това могат да предизвикат при него и алергия (свръхчувствителност) към такива лечебни средства. Това може да стане много опасно за пациентите, които по-късно при сериозни заболявания трябва да се лекуват стях. Остатъци от хормони и вещества с хормоноподобно действие могат да предизвикат неприятни нарушения в човешкия хормонален режим.
Сега федералното правителство действително се старае чрез изменение на наредбите за фуражите, за лекарствените средства и хранителните стоки да ограничи небивалата злоупотреба с тези опасни вещества.. Дали ще се постигне успех в това, все още не се знае. Защото, както е известно, днес вече на черна борса се продават такива препарати на стойност 50 милиона марки годишно на занимаващите се с угояване предприятия. Освен това ние далеч нямаме достатъчно институти и чиновници-специалисти, за да се контролират що-годе ефикасно непрекъснато увеличаващите се и все нови отрови и успокояващи средства в нашите хранителни продукти и преди всичко във фуражите. Изследователи са изследвали още веднъж 521 свини и 137 телета, след като месото им вече е било прегледано от санитарните органи в кланиците на Гисен и Франкфурт на Майн и намерено за „годно". Учените установили вредни транквиланти при 14,5 процента от свинете и при 82,5 процента от телетата! От друга страна пък, ако не получават едновременно с храната такива лекарствени препарати, телетата и кокошките не биха могли да изтърпят това неестествено, измъчващо ги отглеждане. Според проведени в Швеция изследвания при неестественото промишлено отглеждане говедата, свинете и птиците страдат от заболявания на ставите, сухожилията и от смущения в кръвообращението и лесно могат да измрат внезапно, масово при транспортирането им до кланицата. Напоследък се появява, особено в Долна Саксония, нова епизоотия по свинете, болестта на Ауески, и то „преди всичко при масовото отглеждане на свинете от породата ландфолк." Разболелите се свине-майки се опрасват преждевременно или голям процент от прасенцата се раждат мъртви. Прасетата на преболедувалите свине-майки, получават обикновено висока температура, когато станат на петнадесет седмици. Стопаните на пострадалите животни, както и ветеринарните лекари засега са безпомощни срещу тази внезапно появяваща се болест."
Федералният министър на земеделието, Йозеф Ертл, писа във вестник „Стопанска и социална политика",.....че при колективно отглеждане на животните медикаментозното лечение на отделния индивид е неприложимо и лечението може да има желания успех само тогава, когато се дават подходящи лечебни препарати едновременно на всички животни от групата, в която е установена появата на болестта или може да се очаква избухването й. "От само себе си се разбира, че във всички предприятия за масово отглеждане на животни винаги може да се очаква появата на болести! Господин Ертл поиска да продължи „нутритивното" прилагане на антибиотици, т.е. да им се дават непрекъснато в храната.
При човека малки количества пестициди се натрупват предимно в черния дроб. Макар в много случаи ние изобщо да не усещаме, че черният ни дроб вече хронически е увреден, съпротивителната му сила към бацилите все пак намалява, той заболява много по-често. Това става и при домашните животни, които се отглеждат масово при вредни за здравето им условия. За да се компенсират тези хронически увреждания, наложително е на животните да се дават антибиотици. Така те стават много по-податлив към бацилите. Предполага се, че именно на това се дължат все по-честите вирусни заболявания у човека, както и явяващият се сега почти всяка зима грип и хепатит (инфекциозна жълтеница). И макар преболедувалият от нея да е останал жив, той все пак в много случаи е принуден да пази диета през целия си живот. Никога още не е имало толкова алергия, свръхчувствителност към безвредни вещества, както сега.
Всички ние дължим на земеделието. Искаме да помогнем на нашите селяни да си запазят зелените поля. Затова през последните десетилетия населението ни винаги е готово да прави жертви за земеделската политика. Но въпросът е там дали поддържаната от днешната официална земеделска политика „реконструкция" на животновъдството в интензивни предприятия с постоянно място и целогодишно отглеждане на животните в помещения независимо от сезона е правилният път за това. Отблизо погледнато, той води в същност дотам, този нов начин на производство да бъде отнет от селянина и прехвърлен в ръцете на обиграни търговци. Фабрикантът на чорапи Шулте във Вестфалия е построил три яйцефабрики за повече от 500 000 кокошки; нещо подобно е направил и собственикът на ликьорена фабрика Денике; бившият фотофабрикант Шлойзнер е построил фабрика за 80 000 кокошки-носачки, а шефът на издателство „Бертелсман" Мон — една за 970 000 носачки; братята Шокемьоле имат дори повече от два милиона носачки. Затова, нека да си признаем, цените на яйцата са станали ненормално ниски в сравнение например с цените в началото на нашия век. Но помага ли това на селяните?
От десет хиляди години, откакто човекът се занимава с обработването на земята, земеделието бе включено в природния баланс. Торът, изпражненията на животните, пък и на човека се изкарват по нивите, разлагат се там чрез бактериите в почвата и се превръща в хумус; от него поникват полезни растения. При масовото отглеждане на животни това се изменя. Предприятията не са в състояние да се отърват от огромните количества пресен тор.
Неотдавна разказах на собственика на едно предприятие за угояване на телета, че по-рано ние във Франкфуртската зоологическа градина получавахме доста хубави пари от тора. Преди няколко години бяхме доволни, че неколцина селяни от околността идваха да го вземат безплатно. Сега трябва да плащаме десетки хиляди марки годишно, за да го извозва градската служба по чистотата в големи контейнери и да го унищожава изкуствено.
"Всеки ден трябва да превозвам 35 000 литра течен тор от телетата в рекичката!" — беше отговорът на угоителя на телета. И така нашите рекички, реки и езера, които без това вече са много замърсени, стават още по-мръсни. Но тук изниква и друг въпрос. Във ФРГ се събират годишно седем милиона птичи тор, девет милиона тор от свине, 120 млн. — от говеда, към това се прибавят още девет млн.т. урина от свине и 60 млн.т урина от говеда; т.е. общо над 200 млн. т тор. За да се икономисва работна ръка, торът от помещенията за масово отглеждане на животни се отвежда разреден с вода навън. Обикновено хората отбягват да постилат на животните слама също заради икономия на труд. Течният тор, ако не се отвежда в реките, се извозва по нивите. Естественият тор в селския двор обаче стоеше с месеци, натрупан на куп, и сам се затопляше силно чрез гниенето. По този начин се унищожаваха бактериите. Това не става при течния тор, все едно дали се натрупва на повърхността или в контейнери под земята. Дори течният тор да не се изкарва веднага на нивите, салмонелите, които като причинители на чревни заболявания у хората и животните играят сега такава фатална роля. продължават да живеят в него съвсем спокойно пет месеца, а дори и повече от година. Затова Световната здравна организация при ООН публикува през 1979 г. едно предупреждение, че опасността от зоонози (болести, общи за хората и животните), се увеличава все повече при интензивното отглеждане на животни. Между другото гледачите на животни би трябвало да носят винаги предпазно облекло, включително и ботуши, да бъдат профилактично ваксинирани, а на външни лица да се забранява да влизат в помещенията. В повечето случаи торът от масово отглежданите животни изобщо вече не може да се пласира в земеделските стопанства, а се налага да бъде унищожаван, иначе ще замърсява нашата околна среда. В големи области на ФРГ обаче се дават поощрения за строеж на обори, ако са оборудвани с (икономисващи труда) инсталации за отмиване на тора от помещенията.
Срещу това пък селянинът, който при голямата конкуренция днес все пак иска да се задържи, е принуден да тори нивите си с изкуствен тор, и то прекомерно, за да увеличи добива. Голяма част от него отива в нашата подпочвена вода, в реките и езерата, където от свръхторенето се предизвиква временно силен растеж на водораслите, после изгниването им и умиране на рибите и на всичко живо. Това се е случило например в огромното езиро Ери в Северна Америка и същото започва вече в Боденското езеро. А против това не помагат и обичайните пречиствателни станции. Огромните площи, засети с един-единстнен вид полезни култури, към които днес хората се стремят, биват, както е известно, особено лесно нападани от насекоми, също както изкуствените иглолистни насаждения в западногерманските гори. Затова се налага пръскането с все повече инсектициди.
Става въпрос, дали тази аграрна политика действително е в интерес на селските стопани. Въпреки всички поощрения във ФРГ броят на земеделските стопанства е намалял от 1950 г. насам с 800 000, т.е. с около 50 процента. Използуваемата за земеделието площ е намаляла с 80 000 хектара, или с 6 процента. Всяка година 100 000 души напускат земеделските стопанства и търсят друга професия. През 1971 г. нашето земеделие получи добиви за 16,2 млн. марки, а разходите по аграрната политика възлязоха на 16,3 млрд. марки. Ако тази сума би се разпределила направо на 1,2 млн. земеделски стопанства, то всяко щеше да бъде подпомогнато с по 14 000 марки.
Разбира се, не бива да съжаляваме за изразходваните за земеделието средства. Но глупаво е да мислим, че в кризисен случай може би ще трябва да се изхранваме отново с това, което имаме в страната. Тук положението на нещата се е променило коренно след последната война. Ако днес се спре вносът на горивни материали, то нашите ниви ще останат необработени, защото ние вече нямаме нито коне, нито плугове, нито земеделски сечива, за да ги обработваме без чуждестранното гориво. Масовото отглеждане на животни би трябвало веднага да се прекрати, защото то е невъзможно без внасяните отвън белтъчни фуражи. Въпреки това земеделието трябва да бъде запазено; ето защо уместно би било да заделим за него все по-големи дялове от приходите на нашата индустриална страна. Защото без ландшафт, без гори, зелени поля, ниви, селски торове ние се плъзгаме още по-бързо по надолнището. И затова нашите аграрни политици не би трябвало да индустриализират, на това отгоре по изкуствен начин, земеделието ни и да го превръщат в още един унищожител на околната среда. Разбира се, със смисъла и успеха на аграрната политика нека се занимават други хора. Аз само питам: Защо не е създадена отдавна една законно запазена марка за земеделските произведения, които са получени от отглеждани по естествен начин растения и животни? Нека се предостави на консуматора да реши дали иска да плати малко повече за яйца от свободно отглежданите в дворовете и ливадите кокошки, за млякото и маслото от „щастливите крави" по пасищата, за зеленчуците без инсектициди, като в замяна на това изразходва по-малко пари за бензин за колата си! Политиците подценяват това, колко души измежду нас, немците, биха искали да ядат яйцата и котлетите си с чиста съвест и да не мислят за ужасните изтезания на животните и за отровите. Ние и без това приемаме немалко отрови с въздуха.
Има достатъчно селяни, които са готови да работят и по-нататък като селяни, а не като аграрни фабриканти — стига да изкарват достатъчно за поминъка си. БЕРНХАРД ГЖИМЕК
"ОТ МЕЧКАТА ГРИЗЛИ ДО ОЧИЛАРКАТА"
Един природозащитник разказва за четири континента
Издателство "Наука и изкуство" 1983г
Превели от немски
Розалия Вълчанова
Николай Йовчев
Коментари () |
|
|
|
|
 |
