Обикновена горска мишка — Sylvaemus sylvaticus или Apodemus sylvaticus

Външни особености. Гърбът кафеникавосив, без ръждиви тонове. Понякога на гърдите жълтеникаво петно. Дължина на тялото до 111mm, а на опашката до 116mm.

Местообитание. Широко разпространена у нас из цялата страна, включително и в планините (един от най-често срещаните гризачи). Широк убиквист; почти няма биотоп, където да не се среща. През зимата навлиза и в постройки на човека - вили и др.

Биология. Размножаването започва към края на февруари. Бременността трае 21-23 дни. Броят на малките най-често е между 4 и 8. След 2-3 месеца от раждането те стават полово зрели и се размножават. Размножаването продължава докъм края на октомври. Храни се основно със семена на културни и плевелни растения. През пролетта яде и зелена трева, и насекоми.

Стопанско значение. Вредител на селскостопанските култури и на младите горски насаждения. Според някои автори само през юни-юли изяжда и разпилява 4-6 кg зърно на декар, което средно за страната е 70-80 хиляди тона годишно. През пролетта изкопава семената на слънчогледа, царевицата, дините, тиквите и др. Носител е на лептоспири, салмонелни бактерии, адиаспиромикоза, резервоар е на бруцелоза, рикетсии, носител на хламидии - резервоари на хеморагична треска с бъбречен синдром, протозойни заболявания.

Цоло Пешев

Димитър Нанкинов

Даниело Пешев