Те са вторият разред на съвременната батрахофауна. Дължината им е от 0,1 до 1,8 м. Немалка част от нея се пада на дългата опашка. Краката им са къси и странично разположени. При някои видове задната двойка крака дори вторично е изчезнала. Крайниците им завършват с обособени пръсти, често напълно свободи и и без плавателна ципа помежду им. На предните си крака имат по 3 или 4 пръста, а на задните— от 2 до 5. Варира и броят на прешлените в гръбначния им стълб — от 36 до 98. Имат наченки на изграждане на гръдна клетка, съставена от къси ребра. Дишат с бял дроб, но и кожата взема значително участие в газообмена.

Повечето от опашатите земноводни са запазили връзката си с водата. Много от тях са изцяло водни обитатели. Някои видове полагат грижи за поколението си. Има и такива представители, които запазват ларвното си устройство за цял живот и се размножават като ларви, без да достигнат чрез метаморфоза превръщането си във възрастни животни. Външни полови органи не се развиват, но оплождането им е вътрешно. То се извършва чрез сперматофори — слузести торбички, пълни със семенна течност. При някои половият диморфизъм е добре изразен, имат сложно размножително поведение и преди оплождането си извършват своеобразни брачни ритуали. Снасят от 2 до 700 яйца. Някои са яйцеживородни.

Опашатите земноводни се подразделят на 8 семейства, 54 рода и общо наброяват около 350 вида. Обикновено обитават планинските райони в Северното полукълбо, където безкраките и безопашатите земноводни отсъстват. При тази група явлението регенерация (възстановяване на отстранена част от тялото) е най-силно развито. В състояние са да възстановят дори отрязан крайник с пръстите му.

Автор: Златозар Боев

Една от най-характерните особености е, че по своя начин на живот представителите му са свързани както с водата, така и със сушата. Преминаването на живот и на сушата дава дълбок отпечатък върху общата организация на тези животни. Предполага се, че в късните фази на девонския период от историята на Земята някои от рибите ръкоперки са излезли на сушата. Причината, която е предизвикала напускането на водата като основна среда за живот, е следната. Знае се, че през девон се развива първата земна растителност. Успоредно с това се появяват и първите безгръбначни по сушата, в това число и насекомите. Буйната крайбрежна растителност падала във водните басейни, където загнивала и влошавала условията за дишане с хриле. Това е принуждавало живеещите в тези води двойно дишащи ръкоперки да използуват все повече и повече атмосферен кислород. Предполага се още, че нуждата от повече кислород е накарала тези риби да излизат извън басейна и да търсят повече и по-чиста вода. Решаващ фактор за задържането им на сушата е богатата хранителна база, за която по това време те не са имали никакви конкуренти.