Те са най-примитивните от съвременните земноводни. Някои видове имат незначителни елементи (зачатъци) на кожен скелет. Удълженото им червейоподобно тяло е лишено от крайници. В скелета им липсват дори костиците на раменното и тазовото поясче. Придвижват се чрез змиевидни движения, за което спомага и увеличеният брой гръбначни прешлени (до 300). Тялото е и външно наделено с кожни гънки (бразди), стигащи до 400 на брой, но те не съответстват на броя на прешлените.

Безкраките земноводни са приспособени за подземен ровещ начин на живот. Обитават рохкавата влажна почва край водоемите и в горите. Хранят се с дребни почвени безгръбначни животни. Очите на повечето видове са слабо развити или напълно закърнели. Устата им е разположена в долната част на главата. Дължината им варира от 6,5 см до 1,5 м. Кожните им жлези отделят обилно слуз, която при някои видове е отровна. Разпространени са във влажните тропици на Африка, Азия и Америка Някои видове се заселват в термитници, мравуняци или гниещи дървета в гората и се хранят с обитателите им. Оплождането им е вътрешно, а яйцата си (5 — 30) снасят или в дупки по брега, или във влажната почва. Водните обитатели са живородни. Грижат се за потомството си, като женските опазват купчинката с яйцата си, увивайки се около нея.

Те са най-малобройната група сред земноводните. Наброяват 154 вида.

Автор Златозар Боев

Една от най-характерните особености е, че по своя начин на живот представителите му са свързани както с водата, така и със сушата. Преминаването на живот и на сушата дава дълбок отпечатък върху общата организация на тези животни. Предполага се, че в късните фази на девонския период от историята на Земята някои от рибите ръкоперки са излезли на сушата. Причината, която е предизвикала напускането на водата като основна среда за живот, е следната. Знае се, че през девон се развива първата земна растителност. Успоредно с това се появяват и първите безгръбначни по сушата, в това число и насекомите. Буйната крайбрежна растителност падала във водните басейни, където загнивала и влошавала условията за дишане с хриле. Това е принуждавало живеещите в тези води двойно дишащи ръкоперки да използуват все повече и повече атмосферен кислород. Предполага се още, че нуждата от повече кислород е накарала тези риби да излизат извън басейна и да търсят повече и по-чиста вода. Решаващ фактор за задържането им на сушата е богатата хранителна база, за която по това време те не са имали никакви конкуренти.