Те са вторият разред на съвременната батрахофауна. Дължината им е от 0,1 до 1,8 м. Немалка част от нея се пада на дългата опашка. Краката им са къси и странично разположени. При някои видове задната двойка крака дори вторично е изчезнала. Крайниците им завършват с обособени пръсти, често напълно свободи и и без плавателна ципа помежду им. На предните си крака имат по 3 или 4 пръста, а на задните— от 2 до 5. Варира и броят на прешлените в гръбначния им стълб — от 36 до 98. Имат наченки на изграждане на гръдна клетка, съставена от къси ребра. Дишат с бял дроб, но и кожата взема значително участие в газообмена.

Повечето от опашатите земноводни са запазили връзката си с водата. Много от тях са изцяло водни обитатели. Някои видове полагат грижи за поколението си. Има и такива представители, които запазват ларвното си устройство за цял живот и се размножават като ларви, без да достигнат чрез метаморфоза превръщането си във възрастни животни. Външни полови органи не се развиват, но оплождането им е вътрешно. То се извършва чрез сперматофори — слузести торбички, пълни със семенна течност. При някои половият диморфизъм е добре изразен, имат сложно размножително поведение и преди оплождането си извършват своеобразни брачни ритуали. Снасят от 2 до 700 яйца. Някои са яйцеживородни.

Опашатите земноводни се подразделят на 8 семейства, 54 рода и общо наброяват около 350 вида. Обикновено обитават планинските райони в Северното полукълбо, където безкраките и безопашатите земноводни отсъстват. При тази група явлението регенерация (възстановяване на отстранена част от тялото) е най-силно развито. В състояние са да възстановят дори отрязан крайник с пръстите му.

Автор: Златозар Боев

Те са най-примитивните от съвременните земноводни. Някои видове имат незначителни елементи (зачатъци) на кожен скелет. Удълженото им червейоподобно тяло е лишено от крайници. В скелета им липсват дори костиците на раменното и тазовото поясче. Придвижват се чрез змиевидни движения, за което спомага и увеличеният брой гръбначни прешлени (до 300). Тялото е и външно наделено с кожни гънки (бразди), стигащи до 400 на брой, но те не съответстват на броя на прешлените.

Безкраките земноводни са приспособени за подземен ровещ начин на живот. Обитават рохкавата влажна почва край водоемите и в горите. Хранят се с дребни почвени безгръбначни животни. Очите на повечето видове са слабо развити или напълно закърнели. Устата им е разположена в долната част на главата. Дължината им варира от 6,5 см до 1,5 м. Кожните им жлези отделят обилно слуз, която при някои видове е отровна. Разпространени са във влажните тропици на Африка, Азия и Америка Някои видове се заселват в термитници, мравуняци или гниещи дървета в гората и се хранят с обитателите им. Оплождането им е вътрешно, а яйцата си (5 — 30) снасят или в дупки по брега, или във влажната почва. Водните обитатели са живородни. Грижат се за потомството си, като женските опазват купчинката с яйцата си, увивайки се около нея.

Те са най-малобройната група сред земноводните. Наброяват 154 вида.

Автор Златозар Боев