Дълго време становището на специалистите зоолози и етолози за произхода на кучето не беше единно. На верния четирикрак приятел на човека се приписваха най-различни предци - вълк, чакал, койот, както и някои други изчезнали видове от сем. Кучета (Canidae). Въпреки прецизните научни аргументи на германския учен Алфред Зайц, който определя единствено вълка за прародител на кучето, основоположникът на етологията - австрийският учен Конрад Лоренц, през 1950 г. публикува книга, в която само въз основа на поведенческите реакции, без да привежда никакви експериментални и научни доказателства, изказва становището, че кучето произхожда не от един, а от два диви вида - вълка (Canis lupus) и златистия чакал (Canis aureus). Според неговата хипотеза и двата вида в еднаква степен са взели участие в произхода на домашното куче, тъй като се предполага внасяне на качествата на единия вид в наследствената структура на другия вид. Възможно е това негово становище да е било повлияно от съществуващата вече хипотеза за смесения произход на кучето от вълка и чакала на великия еволюционист Чарлз Дарвин, базираща се на необикновено голямото разнообразие от форми и размери на кучешките породи. Респектирани от големия авторитет на Дарвин и Лоренц, това становище са поддържали и други учени, още повече като се има предвид, че в редица отношения двата животински вида си приличат. Като допълнителен аргумент те изтъкват факта, че и с вълка, и с чакала кучето може да даде плодовити хибриди, тъй като общият им диплоиден брой хромозоми е еднакъв - 78.

Д-р Веселин Денков