|
Дегу са много яки и издръжливи животни, които рядко боледуват. Предпоставка за това разбира се е правилното отглеждане и изхранване, както и присъствието поне на още един себеподобен в терариума.
Нараняванията от ухапване, които се получават при разправиите помежду им, обикновено оздравяват много бързо и без намесата на човека. Дори откъснатите или ухапани опашки не създават проблеми в тази връзка. Все пак трябва да се внимава раните да не се подмокрят дни наред. При лошо заздравяващите рани отиването при ветеринарния лекар е също толкова неизбежно, както и при счупването на кости, което се случва най – вече при падане.
Храносмилателни проблеми могат да се появят при еднообразно хранене или когато се дава твърде малко сено на разположение. Те се появяват със слузести изпражнения, които полепват по ануса и задницата, вдървена походка и апатия. Лечение: подаване на много сено, лишаване за два - три дни от пресен фураж (вместо нег осе дава слеб черен чай за пиене) и поддържане на достатъчно висока температура в помещението. Течението също така може да е причина за разстройство. Простудите се изразяват още с кихане и секретиране от носа и често се придружават от очно възпаления, които се познават по сълзящите очи. Срещу простудата помага на първо място затоплянето. Очните възпаления могат да се лекуват чрез внимателно навлажняване на клепачните ръбове с хладък чай от лайка. Вътрешните паразити, тении например, от които страдат много диви животни, биха могли да се лекуват с обичайните препарати. Срещу кожните паразити под формата на акари и пухоеди, които също така се срещат предимно при дивите животни и се разпознават по прекомерното чесане на дегуто, както и по плешивите места по козината, помага поставянето на противопаразитни ленти в близост до терариума (в никакъв случай обаче в самия терариум!).
Когато въпреки предлаганите в изобилие възможности за гризане, предните зъби стават все по – дълги, причината може да се крие в деформация на челюстта, която от своя страна се дължи на зарастнало счупване или на рахит. Тогава предните зъби не могат вече взаимно да се трият и израстват извън устата. Обикновено животните с такива недъзи се познават по тяхната недохраненост, тъй като те повече на са в състояние да гризат твърда храна. На обременените по този начин дегу може да се дава само по – мека и по възможност максимално разнообразна храна, а зъбите им редовно да се скъсяват от ветеринарен лекар.
Наследствени болести все още не са ни познати, но към тях може да се отнася появяващото се при някои приплоди изяждане на козината. Става въпрос за хиперболизирането на дружеското нахапване особено по гърба, при което активнто животно изскубва космите и с течение на времето причинява на пасивното животно заоблено голо място на гърба. Все още не е установено дали това поведение е психически обусловено, или се дължи на недоимъчно заболяване. При едно послесователно провеждано развъждане помага кръстосването на дегу, които не ядат козина и изключването на питомжите, ядящи козина, което засилва вероятността тук да се касае за наследствено заболяване.
В своята родина Чили дегу могат да разпространяват и болести, които се пренасят и по хора. Това е важно да се знае, но този факт не бива да ни плаши да не отглеждаме тези животни; дивите родственици на нашите питомни хамстери, морски свинчета, мишки и други домашни животни също така могат да са преносители на болести, но въпреки това тези видове се отглеждат с удоволствие като домашни любимци.
Все пак дори незначителният риск, който съществува, говори в полза на снабдяването с животни от по – продължително развъждани приплоди вместо с вносните диви улови. Кожните паразити, например акарите, могат да се появят и при развъдените дегу при нехигиенично отглеждане и след това да се пренесат и върху стопанина им. Вече описахме как да ги третираме. Внесените дегу от предпазливост трябва профилактично да се третират с някакъв препарат срещу кожни паразити.
Въпреки че вътрешното размножаване при дегуто се извършва вече почти в рамките на едно поколение, не са известни усложнения. Изобщо гризачите са слабо предразположени към деформации вследствие на вътрешно размножаване. Фрапиращ например в това отношение е златистият хамстер. Впрочем генетичното разнообразие на дегуто в голяма степен е гарантирано от богатия внос от Чили в последно време.
В заключение ще забележим още нещо: много ветеринарни лекари все още не познават дегуто и не значт какво да правят, когато в кабинета им се окаже болно или наранено дегу. Указанието, че се късае за роднина на морското свинче и на чинчилата, които са добри познайници на ветеринаря, може да се окаже от голямо значение за правилното лечение на животното. Следва да се има предвид, че миризмите, които се задържат по лекуваното животно, могат да предизвикат ответна защитна реакция от страна на себеподобните му, тъй като тези миризми надвиват “мириса на гнездото”. При връщането му обратно в терариума следва да се постъпва по същия начин, както при привикването с ново животно.
 |
