|
ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕГУ Дегу са изключително гласовити животни и в това отношение сред познатите като домашни любимци гризачи г инадминават само морските свинчета.
При дружески контакт помежду им и при чифтосване те издават продължителни тихи трели. Отбраняващите се дегу пискат протяжно, което обикновено е въведение към някакъв малък скандал. Предупредителният вик е вдусричен и звучи като пронизително свирене. В зависимост от интензивността на вика всички дегу изчезват по най – бързия начин в скривалищата си или зарязват заниманието си до момента и внимателно наблюдават обкръжението си, готови всеки момент да побягнат. И накрая малките дегу контактуват помежду си или с майката посредством серия от писукащи звуци.
Отпуснатите дегу по време на почивка заемат клекнала поза, пти която се сгушват, а козината им може да е леко настръхнала, ако им е студено. Иначе козината им е гладко полегнала и настръхва само когато животните искат да внушат респект или са болни. Две дегу, когато се срещат, се поздравяват с докосвания по носа и устните и обикновено веднага след това започват да си хапят леко брадата, гушата, бузите и врата. Един особен приятелски жест е вече посоченото възсядане, което много наподобява на позата при чифтосване. При приятелското възсядане полът на двамата социални партньори не играе абсолютно никаква роля. Възсядащото животно пощи с уста козината на гърба и на тила на своя себеподобен, при което то обикновено издава тананикащи звуци, които често са толкова тихи, че могат да се чуят само от непосредствена близост. В леговището дегу пощят дори корема на себеподобните, които за целта лягат по гръб с всички признаци на изпитвано удоволствие; малките дегу, които се радват на особена симпатия и привързаност, често набързо се претъркалят от възрастните, за да ги попощят.
Преди да се стигне до разправия, дегу взаимно си внушават респект с настръхнала козина, обикаляйки се надменно със силно извити нагоре гърбове и изпънати крака. При това със задния си крайник отстрани те се опитват да се изблъскат. Неопитните подрастващи дегу често пренебрегват този предупредителен жест и скъпо плащат за невежеството си, когато бъдат мощно атакувани от заканващото се възрастно животно.
По правило внушаването на респект е достатъчно, за да се постигне яснота между страните. Ако никоя от тях обаче не се откаже от позицията си, се стига до бой. При “наказателния бой” противниците целят взаимно да се наранят и по този начин да се отслабят. При него дегу ожесточено се вкопчва едно в друго и се търкалят като кълбо наоколо. Тази битка завършва с бягство на по – слабия, което обаче в терариума свършва до другата витрина, като победителят има възможност да продължи преследването. Тук обаче трябва да се намеси човекът. Надвитите дегу издават силни, недвусмислени жалобни стонове.
“Класическият бой” си е чисто премерване на силите без никакво намерение за нараняване и обикновено се извършва между двама почти еднакво силни противници, по правило между две зрели мъжки дегу. Противниците са се изправили високо един срещу друг, взаимно си разменят удари с предните лапи и се опитват взаимно да се изблъскат. Зъбите са оголени, но не се използват. Понякога животните скачат едно срещу друго и се мъчат с ритници да извадят противника си от равновесие. Обикновено боят приключва внезапно, загубилият битката не побягва или символично бавно се отдалечава. Победителят не демонстрира желание за преследване и между предишните противници се възцарява мир.
Мъжките дегу живеят е йерархическа система, която понякога се поставя под въпрос и следва да бъде регламентирана по нов начин или да се защити и утвърди поради появата на нови членове или когато малките мъжки дегу в семейството вече са пораснали. Детронираният с бой високопоставен мъжкар, може да изпадне до най – ниското социално положение, при което на него ясно му личи по външния вид и поведение психическият шок от поражението: той губи апетит, страни от групата и нейните занимания и е равнодушен дори към игривите подкани на малките дегу. Все още подлежи на по – точно проучване дали и сред женските дегу съществува някаква йерархия; във всеки случай битките помежду им, или дори с мъжките дегу, са извънредно редки.
Много детайли на социалното поведение на дегуто са все още неизвестни, така че спечелените и любознателни фенове на дегуто, а те все повече се увеличават на брой, могат да добавят още много към досегашните познания за този обаятелен и привлекателен животински вид.
 |
