|
Индивидуалното развитие (онтогенезисът) обхваща процесите, чрез които от зиготата се образува възрастен организъм. То се дели на следните два периода: ембрионално или зародишно развитие и пост ембрионално или след зародишно развитие.
Ембрионалното развитие обхваща периода от първото деление „на оплоденото яйце. до започване, на самостоятелното съществуване на,. организма — излюпването на яйцето или раждането. Зародишът се храни през този период от хранителните материи на яйцето или от майката.
Ембрионалното развитие започва с известен брой последователни, повтарящи се деления —- 8 или 9 на брой, вътре в яйчената обвивка. При тези деления клетките все повече и повече намаляват по размери, защото след всяко деление те не нарастват. Този период се нарича браздене. Клетките, които се получават, се наричат бластомери. В началото на бразденето в повечето случаи се получават еднакви недиференцирани клетки.
Бразденето е различно и зависи от типа на яйцата. Хомолециталните яйца имат пълно и равномерно браздене. Бластомерите при някои животни образуват а началото на развитието компактна маса. Тогава зародишът се нарича морула. Обикновено след всяко деление бластомерите се закръглят и още в осмоклетъчния стадий между тях се появява празнина. Празнината става по-правилна, по-голяма при по-нататъшното деление и се изпълва с течност. Клетките се нареждат в един пласт. Този стадий се нарича бластула. Стените на бластулата носят името бластодерма, а заградената празнина— бластоцел или първична телесна празнина.
Телолециталните яйца в зависимост от количеството на жълтъка имат или пълно, но неравномерно браздене, или непълно браздене. Зародишът във втория случай се изгражда само от една част на яйцето. Яйцата на жабата са със сравнително по-малко жълтък. Бразденето им е пълно и неравномерно. По-голямата част от жълтъка е струпана в долната половина на вегетативния полюс на яйцето. Делението на клетките тук е по-бавно и се получават относително по-големи клетки. При птиците се бразди само една част от яйцето — анималният полюс. Такова браздене се нарича дискоидално. Центролециталните яйца Се браздят повърхностно. При тях се образува бластула, чиято празнина е изпълнена с жълтък.
С образуването на морулата или бластулата завършва първият период от развитието на зародиша. От този момент нататък започва диференциацията на клетките. При някои низши безгръбначни животни част от клетките на бластодерма навлизат независимо една от друга в бластоцела. При други безгръбначни известни клетки от бластодерма се делят тангенциално и вътрешните дъщерни клетки навлизат в празнината.
Навлезлите клетки по-късно се нареждат във втори пласт под бластодермалния. Получава се двупластна ларва — гаструла Образуването на гаструла чрез навлизане на част от стената на бластулата в бластоцела е много по-разпространено. В този случай клетките, които навлизат, запазват епителния си характер. Този начин на образуване на гаструла се нарича инвагинация, а самата гаструла — инвагинационна гаструла. Вътрешният пласт на гаструлата образува първичното черво. Отворът, чрез който се съобщава празнината на червото с външната среда, е първичната уста или бластопорусът. Този тип гаструлация в подробности има много модификации. Няма рязко разграничение също между него и по-горе описания тип на гаструлиране. Не са редки и комбинирани случаи на гаструлация. В гаструлата се диференцират два пласта, външен — ектодерма, и върешен — ендодерма. При образуването на гаструлата има вече развитие. То се изразява в разпадането на биологично по-сложни клетки в биологично по-прости. Самата гаструла е качествено ново образувание с характерна за нея обмяна на веществата.
Ембрионалното развитие при низшите многоклетъчни животни, гъби и мешести спира дотук. При по-висшите животни едновременно с образуване на двупластната гаструла започва образуването на средния зародишен лист — мезодерма. Мезодермата се разполага между първите два пласта. Мезодермата на едни многоклетъчни животни се образува от първична мезодермална клетка, разположена гръбно на бластопоруса между екто и ендодермата. Тази клетка се дели и дава две клетки. Всяка от тях чрез деление образува по една ивица от клетки. Последните се разполагат отляво и отдясно на бластопоруса. Тези две ивици са зачатъци на мезодермата. Такова образуване на мезодерма се нарича телобластично.
Мезодермата на висшите многоклетъчни животни, бодлокожи и хордови се образува от ендодермата. От ендодермата се образуват задънени разклонения, които впоследствие се откъсват, допират се помежду си и празнините им се сливат. Това е ентероцелно образуване на мезодермата. Всички органи на многоклетъчните животни се образуват чрез нарастване и развитие от тези три зародишни пласта или зародишни листа. Ектодермата дава външната обвивка на тялото. При гръбначните животни от нея произлиза епителиалната част на кожата с всичките и образувания. Тя дава още нервната система и усетните органи. Ендодермата образува вътрешната епителна покривка на средното черво, смилателните жлези, свързани с червото, черния дроб на гръбначните животни и белия дроб при сухоземните гръбначни животни. Мезодермата дава мускулите, костите, съединителната тъкан, кръвта и кръвоносните съдове, отделителната- система и част от половата система.
Формирането на органите се извършва чрез неколкократно сменяне на нарастване с развитие, чрез увеличаване броя на клетките и диференцирането им. Всеки орган изисква различни условия при формирането си. Цялото ембрионално развитие изобщо представлява последователни количествени и качествени изменения, които се осъществяват благодарение на последователно изменяне на обмяната на веществата в развиващия се зародиш с външната среда. Клетките на зародиша асимилират необходимите им условия. Успоредно с това става дисимилиране на натрупаните в яйцето и на ново асимилираните материали. Образуват се клетки, все повече и повече изменени и специализирани за различните служби. При формирането на органите естествено клетките на зародиша си влияят и взаимно.
Различните животни започват самостоятелен живот, т. е. минават в следващия, в пост ембрионалния период в различна степен на развитие. Те са приспособени в различна степен към новите условия. Във връзка с това има, макар често и условно, пряко развитие или развитие без метаморфоза и непряко развитие или развитие с метаморфоза.
Младите животни с пряко развитие живеят при сходни условия с полово зрелите стадии и се хранят със същата храна както възрастните. Те се различават от напълно оформените животни по това, че някои техни органи, на първо място половите органи, са недоразвити. Те са и по-малки от възрастните. Типичен пример за пряко развитие от гръбначните животни са рептилиите, птиците и бозайниците. Пряко превръщане имат и много безгръбначни животни, като например хлебарката от насекомите.
Младите стадии на животни с непряко развитие живеят в условия, съвсем различни от тези, в които живеят възрастните. Те се наричат ларви и се хранят с храна, различна от тази на възрастните. Те също се различават от полово зрелите форми и по устройство. Ларвите имат тъй наречените ларвални органи, които са характерни само за тях. Повечето от безгръбначните животни имат непряко развитие. Ларвните стадии имат най-различно значение за вида. Ларвите на прикрепените и слабо подвижни животни са най-често приспособление за разпространение на вида. Ларвите на паразитните форми са приспособени да живеят в условия, различни от тези, в които живеят възрастните, било във външната среда или в друг междинен гостоприемник, и по този начин осигуряват преминаването в нови гостоприемници. Най-после ларвите на насекомите са приспособени към храна, различна от тази на възрастните. Нарастването на насекомите се извършва често само през ларвния стадий. Полово зрелите насекоми не растат. Техният живот е много по-къс. Възрастните на някои видове насекоми изобщо не се хранят. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
