|
Всяка експериментална зоологическа работа и особено всяка приложно зооложка работа се изгражда въз основа на сигурното различаване на изучаваните форми, т. е. върху здрава систематична база. Систематиката и свързаната с кея морфология са основни дисциплини в зоологията. Същността на систематиката е класификацията — групирането на животните. То се извършва въз основа на известен брой обикновено външни признаци. То е израз на родство между животните и затова класификацията, изградена въз основа на такова групиране, се нарича естествена.
Древногръцкият философ Аристотел прави първия опит за класифициране на животните. Нему са били известни 520 вида животни. Той ги разделя на животни с кръв, които отговарят на днешните гръбначни животни, и животни без кръв, които отговарят на безгръбначните животни. Аристотел разделя първата група на пет, а втората на четири „висши родове". Други опити за класификация има едва в 17-то столетие. Шведският ботаник Линей в 1735 г. описва всичките известни до негово време растения и животни. Той не допринася нещо повече за общата класификация на животните. Заслугата на Линей се състои в това, че той уточнява понятието вид и въвежда бинерната номенклатура. Съществен напредък в класификацията е системата на Ламарк. Тя може да се смята за начало на съвременната класификация. Ламарк разделя животните на безгръбначни и гръбначни. Безгръбначните животни разделя на 10 класа. Неговата система е много по-правилна от системата на Линей в разпределението на безгръбначните животни. Много съществено е това, че Ламарк обединява 14-те класа животни в 6 степени според степента на тяхната организация. Според него всяка степен отразява етап в развитието на животните. Класификацията на Кювие е значително по-добра. Той увеличава класовете на безгръбначните животни и създава големи групировки, които по-късно наричат типове. Кювие обаче като привърженик на постоянството на видовете разглежда своите типове като независими планове на организация, между които няма и не е имало връзка. Основите на днешната обща естествена класификация се поставят след Дарвин. Клаус в 1868 година разделя животните на 8, а по-късно . та 9 типа. Днес животните се разделят на 12 типа: I. Първаци (Protozoa) II. Гъби (Spongia)
III. Мешести (Coelenterata)
IV. Плоски червеи (Plathelminthes, Platodes) V. Кръгли червеи (Nemathelminthes)
VI. Немертинии (Nemertini)
VII. Прешленести червеи (Annelides)
VIII. Червеобразни (Vermidea)
IX. Мекотели (Mollusca)
X. Членестоноги (Arthropoda) XI. Бодлокожи (Echinodermata)
ХИ. Хордови (Chordata)
Типът е най-голямата систематична категория в животинския свят. Животните от всеки тип се групират в класове, последните в разреди, семейства, родове и видове. Когато групите животни, които влизат в дадена по-голяма групировка, са повече и са много разнообразни, налагат се и междинни поделения. Такива поделения са подтипове, надкласове и подкласове, надразреди и подразреди, надсемейства и подсемейства. В някои случаи се налага образуване на още по-малки систематични групировки. Такива са подвид, разновидност или раса, вариетет, форма и т. н.
Всяка група животни, която се отнася към дадена систематична категория, се характеризира с определени белези. Групите животни, които спадат към различни систематични категории, се различават по известни белези, които съответно се наричат видови белези, родови белези, белези на семейства, на класове и т. н.
Систематичните групировки показват и родството на включените в тях организми. Животните в по-низшите систематични категории са по-близко родствени, отколкото животните в по-големите систематични групи. Систематичните категории са израз на общ произход. Самата класификация е отражение на „родословното дърво" на животните, макар че нямаме напълно естествена класификация, особено за безгръбначните животни. Родствените връзки между някои класове на безгръбначните животни са още неясни.
Видът е основна систематична категория. Всички групировки, по-големи от вида, се наричат висши категории, а по-малките — низши.
Дълго време видовете са смятани за неизменни, а броят им за постоянен. Такова е било схващането първоначално и на К. Линей. По-късно в някои свои трудове той описва случаи на преминаване на един вид в друг, правил е опити да коригира своите разбирания и ги съгласува с разпространяващата се по това време идея за еволюция на организмите. Но открито въпросът за произхода на видовете се поставя от Ламарк. Ч. Дарвин след Ламарк вече окончателно унищожи догмата за постоянството на видовете. Днес дефинираме вида като сбор от индивиди, които не се различават повече, отколкото малките на една двойка родители. Индивидите на всеки вид се отличават от индивидите на всички останали видове по устройство, физиологични особености и начин на живот. Индивидите на даден вид обикновено заемат непрекъсната и определена географска област.
Систематическите названия на животинските видове се дават на латински с две имена — двойна или бинерна номенклатура. Първото име е родовото. То се дава като съществително и се пише с главна буква. Второто име е видово. То е прилагателно и се пише с малка буква. В систематичните работи зад видовото име се пише съкратено и името на учения, който е описал вида, напр. Fuglena viridis Ehrbg.
Когато видът има няколко подвида, зад видовото име се прибавя трето име, с което се означава подвидът. Така например нашият обикновен маларичен комар е подвидът Anopheles maculipennis typicus. От същия вид Anopheles maculipennis у нас има и други подвидове.. Такива са А. maculipennis messeae, А. maculipennis atroparvus. Когато известни индивиди на даден вид се отличават по един или няколко незначителни белега от останалите индивиди на вида и се срещат заедно с тях, се приемат за форми, например Entamoeba histolytica forma minima.
Латински имена имат и всички по-висши систематични категории, като семействата, разредите, класовете и типовете.
Броят на познатите досега видове се разпределя по групи животни приблизително така:
Първаци 15000 вида
Гъби 4 500 вида
Мешести 9 000 вида
Червеи общо 20000 вида
Паякообразни и ракообразни 58 000 вида
Насекоми 750 000 вида
Мекотели 104 000 вида
Бодлокожи 4 500 вида
Гръбначни животни 60000 вида
Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
