|
Основни положения Много любители на домашни животни желаят поне веднъж да станат свидетели на раждането и отглеждането на малките. Именно дегу с подчертания им семеен начин на живот могат да породят подобно желание. Понякога напълно неочаквано се раждат бодри мъничета, ако се е случило да се сдобием с вече бременна женска.
Независимо от това дали поколението е било планирано или не, настъпва моментът, когато трябва да се разделим с порасналите малки дегу, поради липса на място или време за отглеждането и обслужването им. Ето защо, преди да пристъпите към развъждане, трябва да бъдете наясно, че малките дегу означават още задължения и работа и евентуално носталгия от раздялата с тях. Трябва да намеритев добри и отговорни хора, които да ги вземат, и за които да се сигурни, че ще се грижат и отнасят към поверените им животни по подобаващ начин.
Ако отглеждате само една двойка дегу, не можете да очаквате безбрежно размножаване както при мишките или бягащите мишки. Промеждутъците между ражданията са твърде дълги за тази цел. В никакъв случай двойката дегу не трябва да се разделя, за да се избегнат нови раждания. Дегу се нуждаят от компанията на себеподобни! По друг начин изглеждат нещата обаче, когато пуснем сина при бащата и дъщерята при майката. Тогава впрочем имаме два терариума в помещението.
Развъждането на животни винаги е свързано с поемането на отговорност и всеки любител трябва да се подложи на обстойна проверка, преди да си помисли за опити за развъждане.
Развъждането на дегуто в цифри. Още преди да сме пристъпили към развъждането, трябва да сме запознати с най – важните данни относно размножаването на дегу, за да знаем на каква възраст трябва да са животните за разплод, колко дълго трае бременността и колко бебета – дегу можем да очакваме.
Най – рано половата зрялост при женските дегу настъпва през седмата седмица от живота им, а при мъжките – през третия месец. Впрочем половото съзряване може да настъпи доата по – късно, причина за което са освен индивидуалните различия и дефекти, свързани с неправилното изхранване.
Износването трае около три месеца за животно с такава големина това е доста продължителен период, но целокупният “клан” на морските свинчета ражда много добре развити малки, което налага по – продължителен престой в утрпбата на майката в сравнение например с малките на мишките и хамстерите, които се раждат голи и слепи и остават гнездожилци за по – продължителен период. И морското свинче износва своите малки цели девет седмици.
Броят на малките от едно раждане силно се колебае, от само едно новородено до десет. Раждане на повече от седем малки обаче се случва твърде рядко и обикновено те оцеляват, само ако в семейството по същото време има и друга кърмеща женска, тъй като дегу имат само по осем цицки. Най – често се раждат три до 5 малки наведнъж.
Женските дегу са в състояние да раждат през цялата година. В естествения им район на разпространение на юг основният период на размножаване е през месец септември, когато в южното полукълбо е пролет. В Северно Чили има втори период за размножаване по време на южната есен през месеците февруари до април.
Отглежданите под закрилата на човека дегу не се влияят от смяната на сезоните или на храната, така че готовността им за размножаване се разпростира върху цялата година.
Малките дегу бозаят около 4 седмици, след което постепенно се отбиват. При особено големи раждания времето за кърмене може да се удължи с около една седмица. Чифтосване и оплождане Ако от самото начало е налице разнополова двойка дегу (или група, съставена от двата пола) специалното оплождане става напълно излишно. До този момент при дегу не се прави избор на животни за разплод, тъй като все още няма цветни породи, които правят интересни и целесъобразни планомерните чифтосвания на определени животни. Рано или късно със сигурност ще се стигне до оплождане, а 3 месеца след това и до поколение. Като че ли, двойките дегу, които са израстнали съвместно, едва по – късно, понякога дълго след настъпване на половата зрялост, развиват сексуален интерес. Ето защо по – благоприятно е да се събират двийка животни от различни раждания, което впрочем е не винаги възможно да стане. Когато купуваме внесени диви животни, вероятността да попаднем на двойка животни от едно раждане е нищожна. Ако отглеждате дегу от един и същ пол и решите да присъедините към тях подходящ партньор с цел развъждане, в никакъв случай не бива просто да пуснете новото животно в терариума. Дегу наистина са общителни животни, но все пак тяхната симпатия се ограничава само до членове на собсатвеното им семейство. Чуждите животни се третират като натрапници и се изхвърлят изпохапани, което може да доведе до сериозни наранявания. Това може да се избегне по два начина. Първо:Животните се събират в кафез или терариум, които са непознати и за двете страни и не са маркирани като територия. На чужд и непознат терен предпазливостта надделява над агресивността и в хода на нервното проучване на новата среда животните постепенно се опознават. Все пак се налага достатъчно дълго да ги държим под око! Понякога разправиите възникват едва след един час, особено когато двете свикнали едно с друго дегу се коалират срещу самотното трето животно. Тогава животните трябва незабавно да се разделят и да им отпуснем цял ден, преди да пристъпим към следващия опит. Второ: Разделяме терариума със здрава решетка или поставяме в него малка клетка за привикване (неколкодневният престой в малката клетка няма да навреди на дегуто), така че животните могат да се виждат, чуват, душат, но да не могат силно да се хапят. За да улесним привикването на новопришълеца, следва внесената клетка винаги да опира до една от стените на терариума, така че животното може да се отдалечава от решетката, без да е изложено на опасността някое дегу, което е застанало зад гърба му, да го клъцне право по задницата. След няколко дни битките, които се водят на “разделителната линия” – решетката, отслабват и много скоро се наблюдават първите опити за установяване на мирен контакт. Тогава можем да се усмелим да съберем животните. Но и сега в продължение на няколко часа бдително трябва да контролираме терариума и при първите признаци на сериозна разправа незабавно да се намесим, като по – късно пристъпим към нов опит. Както споменахме при описанието на половите различия, обикновено влагалището на женската е плътно затворено. То се отваря само при раждането на малките и когато женската е разгонена. Ако женското дегу се отглежда без присъствието на мъжко дегу, тя дори може и да не се разгонва. Все още не е установен определен цикъл на готовността за оплождане.
Не е вредно за женската, когато веднага след раждането на малките маъжкият отново я оплоди, тъй като тримесечната бременност е достатъчна за възстановяване. Следователно една женска може да направи най – много четири раждания за една година.
Преди чифтосването обикновено женската закача мъжкия, лекичко го хапе и го възсяда, докато най – сетне мъжкият започне да преследва вече готовата за оплождане женска. След по – силно или по – слабо изразено преследване женската се спира и позволява на мъжкия да я наситгне, да я хапе и опипва, при което той извършва странични извивни движения с опашката и издава възбудени звуци. Щом като женската леко повдигне задницата и опашката си, той я покрива и копулацията се извършва. След копулацията двете животни почистват с език гениталиите си. По време на оплодителната готовност на женската могат да се извършват множество чифтосвания, като в по – големите групи не е изключено това да става с участието на няколко мъжки.
Копулацията може да се сбърка с възсядането, при което животните си засвидетелстват дружеските намерения и отношения. И в този случай се наблюдават извивки с опашката, хапане, чуват се възбудени възгласи, но липсва характерното почистване на половите органи след това. Бременност и раждане
След чифтосването другите дегу не бива да се отстраняват, тъй като малките дегу се отглеждат в семейното сдружение, което включва и мъжките дегу. През бременността, а и по – късно по време на кърменето няма нужда от специална храна, при условие че през цялото време осигуряваме разнообразна храна и поемане на достатъчно течности и влага.
Впрочем бременните женски не бива да се излагат на големи вълнения, тъй като вследствие на тях до един определен момент от бременността може да се стигне до разлагане (резорбиране) на ембрионите в тялото на майката, по – късно до помятане, а през последния стадий – до раждане на мъртви малки. С оглед развитието на малките в утробата следва напълно да се въздържаме да улавяме бременните женски през корема.
Женските в напреднала бременност достигат внушителна обиколка на тялото, по което обаче не бива да се правят заключения за броя на малките, които ще се родят. Тялото силно се заобля отстрани и накрая женската може да се движи само със силно разкрачени крака. И след раждането разграждането на телесната маса става бавно.
Обикновено раждането се извършва през ранните утринни часове. Малко преди това женската започва да подпълва мястото, където ще ражда (не е задължително то да бъде в скривалището), със сено, листа или друг подръчен материал за гнездене. По време на самото раждане останалите членове на семейството се държат малко настрана, а и след това се приближават доста плахо. Впрочем мъжките могат да се опитат веднага отново да оплодят женската. Както при всички диви животни трудностите при раждането са рядкост.
Малките дегу Новородените дегу са със сравнително огромни глави и ходила, а ушите са особено силно изразени. Те се появяват на бял свят с козина, като гъстотата на окосмяването е различна; обикновено малките от по – многобройните раждания са по – малко развити. Понякога се пръкват и хилави недоносчета, които са изостанали от своите посестрими и побратими по големина и развитост. Въпреки това и тези нездожилци имат добри шансове да оцелеят.
При рацдане очите на малките са полуотворени.
През първия ден, новородените остават в гнездото, където възрастните дегу изобщо не ги притесняват. Още на следващия ден обаче, те напускат гнездото и установяват контакт със своите роднини. За спане и бозаене те винаги се връщат в гнездото или майката ги внася там обратно. Сега вече цялото семейство почива в гнездото и малките се топлят от всички себеподобни.
През следващите дни, смелите и любопитни малки разпростират разузнавателните си експедиции, като вече се осмеляват и да се катерят. Те тмъкват от устата на възрастните парченца храна и ги нахапват без първоначално да ядат от тях. То този начин под формата на игра те се запознават с подходящите за тях хранителни продукти.
Малките дегу много играят помежду си и даже се опитват да въвличат и възрастните животни в своите боричкания и гоненици. При това те могат да си позволят почти всичко по отношение на високопоставените” животни, без да бъдат наказвани. Те губят тази привилегия едва след отбиването, когато вече им се дава да разберат къде е истинското им място.
През втората седмица от живота на малките дегу делът на твърдата храна започва непрекъснато да се увеличава, като през четвъртата седмица те вече са напълно независими от майчината кърма – при недоносчетата и малките от многобройните раждания това става малко по – късно. Понякога обаче те все още могат да сучат от майката, но тя често ги отблъсква. През шестата седмица малките са вече напълно самостоятелни. Това, че вече те са пораснали, се забелязва и по козината им: По - сивкавата младенеческа козина се превръща в по – кафеникава премяна на възрастните животни, а първоначално тъмноокосмените ходила получават все повече и повече бели косми.
От мъжкаря с най – високо положение зависи дали групата ще продължава да търпи мъжките малки в своите редове. Някои мъжки дегу толкова яростно преследват шест – седмичните малки мъжки, че е по – добре те да се изведат от терариума, за да се избегнат нараняванията; в най – лошия случай може да се стигне до умъртвяване на малките мъжки дегу. Други обаче са по – малко агресивни и проявяват търпимост дори по отношение на няколко млади мъжкаря едновременно в семейството. Впрочем те могат да им забранят да се намесват в размножителния процес. През критичния момент групата трябва внимателно да се наблюдава и при признаци на ожесточени разправии, разпознаващи се по дивите хайки и яростните звуци, които издава старият мъжкар, и жалобните викове на преследвания, следва незабавно да се намесите и да отстраните младите животни. Ако се преследва и хапе само едно дегу, например единственото мъжко от приплода, то трябва да се отдели заедно с някоя от своите посестрими, тъй като младото дегу се нуждае от компания – дори и след този горчив за него опит.
Напротив, младите женски дегу се остават на спокойствие дори от страна на възрастните женски дегу в семейството.
Кърмещите женски деги за разлика от много други дребни гризачи не са чувствителни по отношение на краткотрайните проверки на гнездото. Само при продължителни смущения, например силен шум или енергични разтърсвания на терариума, те евентуално могат да изоставят малките или в много редки случаи да ги убият. Проверката на гнездото след раждането е много важна, за да се отстранят евентуално мъртвородените малки. За разлика от мишките и хамстерите дегу рядко изяждат мъртвите малки, така че съществува опасност от избухване на зараза в гнездото, ако стопанинът не се намеси.
Малките дегу скоро възприемат питомността на своите родители, без да се налага активното участие на стопанина – освен ако родителите не са извънредно плахи: в такъв случай и малките остават такива и тогава се налага опитомяването им по описания начин.
Коментари () |
|
|
|
 |
