|
Условията, благоприятствуващи зъзникването на фавуса, са пренаселеността, високата влажност, небалансираното хранене и нередовните дезинфекции. Причинителят прониква в космените фоликули, в космите и в клетките на епидермиса и проявява кератолитично и миголитично действие. В местата на внедряването възникват възпалителни огнища и се появяват дребни мехурчета, които бързо се пукат, след което се образуват сиво-бели сиво-жълти характерни дискообразни вдлъбнати крусти, известни като фавусни щитчета. Те се състоят от мицел и спори на гъбичките, ексудат и епителни клетки.
Общото състояние обикновено не се нарушава. Луковицата на косъма не се засяга и запазва своята функция.
Признаци. Фавусът при декоративните гризачи протича предимно в акутна форма и се локализира в местата с по-къси косми — външната повърхност на ушите, около очите, в основата на ноктите. Понякога пораженията се локализират по неокосмената кожа на коремната стена или по гърдите.
При мишките болестта засяга кожата на главата, след което може да обхване мускулната и костната тъкан, дори — мозъка и да завърши летално.
Болестта започва с образуването на малки мехурчета и кръгли петна, които постепенно нарастват и достигат размерите на лещено зърно и са покрити със сиво-жълти корички. Кожата около поразените места е хиперемирана, епидермисът набъбва, повдига се по периферията и струпеят придобива формата на блюдо или щитче, което е вдлъбнато в центъра и обхваща снопче косми. Понякога се наблюдава натрупване на дебели рехави струпеи, които имат миша миризма. При отделянето на струпеите се открива влажна хиперемирана, вдлъбната в центъра повърхност. Потните и мастните жлези и космените фоликули се разрушават, поради което на местата на струпеите нови косми не порастват.
Заболяването и профилактиката са същите както при трихофитията и микроспорията. ВЕСЕЛИН МЛАДЕНОВ
ЯНАКИ НИКОЛОВ ФАВУС (Още информация)
Фавусът е заразна болест, която се среща най-вече при птиците, кучето, котката, питомния заек, а по-рядко — при коня и говедото. Болестта се характеризира с увреждане на кожата, космите и ноктите.
Етиология
Възбудителят на фавуса при кучето е гъбичка (Achorion schonleini). Специвсев (1964) смята, че за кучето е патогенна гъбичката Achorion quinckeanum Zorf. Тази гъбичка е причинител на болестта при котката, кучето, овцата, коня, заека, плъха и мишката. Човекът също така е възприемчив.
Епизоотология.
Източник на инфекцията могат да бъдат болните животни — кучета, гризачи (плъхове и мишки), и човекът. Не е изключена възможността за заразяване на кучето от болни птици, при които тази болест се наблюдава много често. Природен резервоар на гъбичката може да бъде заразената почва.
Заразяването се осъществява при пряк контакт чрез увредената кожа или чрез кърлежи, но не е изключено и перорално инфектиране. Гъбата може да се пренесе с яйцата и перата от птиците и с предметите за обслужване на животните, върху които тя остава жизнеспособна в продължение на много години.
Условията, които благоприятствуват възникването на фавуса, са пренаселеността, високата влажност, небалансираното хранене и нередовните дезинфекции.
Патогенеза
Причинителят прониква в увредената кожа и проявява кератолитично и липолитично действие, в резултат на което поразената повърхност се покрива с характерни дискообразни вдлъбнати крусти (scutulum), известни като фавусни щитчета. Мицелът се внедрява в косъма и се разпада на спори, част от които се откриват и по неговата повърхност. Кератолитичните прояви на гъбата водят до промени във вида на космите — те загубват блясъка, еластичността и цвета си. Проникването на мицела в основата на космения фоликул води до образуване на маншон около тях, до атрофия на фоликулите и опадване на космите. Луковицата на косъма не се засяга и запазва функцията си.
Признаци
Фавусът при кучето протича най-често спорадично. Засяга се предимно кожата на главата, ушите, лапите и корема на животните.
Болестта започва с образуване на малки закръглени петна в основата на космите, от които по-късно се образуват т. нар. скутули,които отвън са с жълтеникав или сребристосив цвят, а отвътре — с ясно жълт цвят. Те могат да бъдат единични или многобройни, като във втория случай се съединяват помежду си, образувайки голям заразен участък. При отстраняване на скутула се наблюдава хиперемирана кожа с малко вдлъбване в центъра. Въпреки че при фавуса не се наблюдава сърбеж на кожата, кучетата могат да разчесват увредените места, в резултат на което там се образува корица, пропита с кръв и с тъмночервен цвят. В засегнатите участъци космите загубват своя блясък, стават сухи, след това падат, но никога не се начупват.
Гъбичките от род Achorion засягат не само епидермиса и космите, но и космените фоликули, които се разрушават и атрофират, вследствие на което при опадване на космите се образуват петна, които впоследствие не се покриват с косми.
Характерна особеност на фавуса е, че засегнатите места от кожата имат специфична неприятна миризма. При кучето от засегнатите лапи процесът може да се разпространи и върху ноктите. В тези случаи ноктите се удължават и стават чупливи.
При генерализираната форма на фавуса кучето може да загуби зрението си.
Лечение
Същото, както при трихофитията. Крустите се размекват с 5 % креолинова мас и се тушират с 5 % салицилов спирт, йодна тинктура, 2% пиоктанин или 5% формалин. От антибиотиците се прилагат локално нифимицин и трихотецин, а вътрешно — гризеофулвин, препоръчва се гама-глобулин.
Мерките за борба срещу фавуса при кучето са същите, както и при трихофитията. Обаче трябва да се запомни, че освен изолация на болните животни вниманието на ветеринарните специалисти и собствениците на кучета трябва да се насочи към борбата с гризачите, които са източник на заразяване и преносители на болестта. Наложително се дезинфекцират помещенията, където са били болните кучета, и всички други вещи. Малоценният инвентар се изгаря.
Фавус при човека
Човекът може да се зарази при контакт с болно животно. Клиничните форми се групират в три раздела:
1 — фавус на окосмената област на главата
2 — фавус на гладката кожа
3 — фавус на ноктите
Фавус па космената област па главата
При тази форма в началото се образуват малки червеникави петна. По-нататьк се оформят жълтеникави, колкото главичката на топлийка, слабо изпъкнали образувания, през средата на които преминава по един косъм. Това образувание носи названието фавусно щитче (скутулум). Оформените скутули имат вид на малки, вдлъбнати по средата панички.
Космите не се начупват, а опадат изцяло. Увредените косми имат сивкав цвят и изглеждат като напудрени. Засегнатите участъци са с неправилна форма. Космите опадат поотделно, като освен обезкосмени се срещат и участъци сьс здрави, запазени косми. Характерно е, че при напреднало развитие на фавуса винаги остава една незасегната ивица от косми на границата с гладката кожа.
Фавус на гладката кожа
Гладката кожа се засяга рядко от фавус. Уврежданията обикновено са единични или няколко на брой. Проявяват се като типични скутули, приличащи на малки, кръгли, жълти, вдлъбнати панички или като нетипични зачервявания, излющвания. Скутулите могат да покрият цялото тяло и да предизвикат значително изтощаване на организма. Наблюдавани са и случаи, в които са засегнати устата, езикът и гениталиите.
Фавусът на кожата се лекува сравнително лесно.
Фавус на ноктите
Фавусът на ноктите е подобен на трихофитията. Измененията са по-силно изразени в края на ноктите. В някои случаи се образуват кръгли, жълтеникави огнища, подобни на скутули. При изолирано заболяване само на ноктите диагнозата се поставя много трудно.
Р. Пенева - Тодорова
Коментари () |
|
|
|
 |
