|
Зелена еуглена (Euglena viridis) Зелената еуглена се среща най-често в голямо количество в силно замърсени, богати на гниещи органични материи локви, канавки и блатца. При масово размножавана на еуглената на повърхността на водата се образува зелена покривка. Тялото на зелената еуглена е вретенообразно, задният край е заострен, а предният — затъпен. Тази характерна форма се дължи на уплътнената външна повърхност на протоплазмата (пеликула). Последната е доста еластична, позволява бавни червеобразни извивания, свивания и разпускания, издувания в средата, изобщо позволява изменение на формата. Тези движения се наричат метаболични движения.
На предния край на тялото има дълго камшиче, насочено напред. То започва с два клона, наречени ризопласти, които излизат от основата или коремната страна на кръглия резервоар. Резервоарът се свързва с външната среда през тесен канал —глътка, който се отваря на предния заоблен край на тялото. Флагелумът извършва вълнообразни движения по дължината си. Той се върти, като описва конусна повърхнина с връх, обърнат към мястото на прикрепването му. Това движение предизвиква воден ток, насочен назад, а животното се движи напред, като описва спирала наляво. В същото време тялото се върти около надлъжната си ос надясно. Встрани от глътката се намира червено очно петно, което се нарича стигма. То представлява вдлъбнатина или чашка от мастни капчици, обагрени с червенокафяв пигмент — хематохром. Един от клоновете на камшичето, който е разположен в пигментното вдлъбване, е надебелен. Това е чувствителната част на очното петно към светлината. Когато еуглената се движи и се освети странично, надебелението на камшичето последователно се затъмнява и осветява; затъмнява се, когато стигмата е обърната към светлината, осветява се при обратно положение на стигмата. При затъмнение на чувствителната част движението на еуглената спира за кратко време, след което тялото силно се отклонява в противоположната страна. Така при движението си напред еуглената постепенно се извива, докато се насочи към светлината. От този момент нататък еуглената се движи право срещу светлината, защото при въртене около надлъжната си ос стигмата й остава винаги еднакво осветена. Движението на еуглената към светлината се нарича положителен фототаксис. Доказва се много лесно, като се постави на прозореца стъклен съд с вода, в който има еуглени. Последните се събират по стената на съда, която е обърната към светлината, и тази стена позеленява.
Движението, приемането на храната и всички жизнени процеси при еуглената, както и другите едноклетъчни животни са реакции на дразнене от околната среда.Така положителният фототаксис — движение към светлината, е реакция на светлинно дразнене. Посоката на движението в случая се определя от посоката на светлината и започването на реакцията се дължи също на светлината.
Всички тези активни реакции на животните към външния свят са израз на основното свойство на живата материя — дразнимост.
В протоплазмата на еуглената има множество продълговати, пропити с хлорофил телца, наречени хроматофори. Те са наредени често във форма на звезда. Еуглената, както и зелените растения, може да синтезира органични вещества благодарение присъствието на хлорофил. Като резултат на фотосинтезата се образува гюлизахарндът парамилум, който се натрупва в зърна — парамилонови зърна, разпръснати в протоплазмата. Парамилумът е близък до скорбялата, но от йода не се оцветява виолетово. От парамилума и от другите въглехидрати се образуват мастите. Зелената еуглена получава необходимия за изграждане на белтъчините азот от разтворените във водата азотни съединения. Тези съединения тя поема по осмотичен път чрез цялата си повърхност.
Зелената еуглена има и животински начин на хранене. Когато се остави на тъмно в среда, богата на органични вещества, размерите на хроматофорите й намаляват много, хлорофилът от хроматофорите изчезва и еуглената става безцветна. Стигмата се редуцира. При тези условия еуглената пак синтезира парамилум, но вече за сметка на органичните вещества във водата. Тя поема осмотично разтворените органични вещества, но може да поглъща и твърди частици през глътката си. Такива организми, които имат растително и животинско хранене, се наричат миксотрофни организми. Еуглената е типичен миксотрофен организъм.
Към рода еуглена има доста видове, които се различават по отношение на азотното си хранене и представляват различни степени на преминаване от истински автотрофи към хетеротрофи. Такива са повечето първаци. Така Euglena gracilis може да живее в чиста неорганична среда и да синтезира белтъчини за сметка на нитрати. Euglena deses се нуждае и от някои аминокиселини, а за Euglena pisciformis е необходима пептонна и белтъчна ереда.
Зелената еуглена е истински аеробен организъм. Тя може да живее само във вода, която има свободен кислород. Разтвореният във вода кислород, дифундира през стените на тялото й. Кислородът минава в тялото й с водата, която непрекъснато навлиза през цялата й повърхност. Това навлизане на водата се дължи на обстоятелство, че протоплазмата на еуглената както изобщо протоплазмата на всички други едноклетъчни и много клетъчни животни съдържа соли. Поради това тя има по-голям осмотичен натиск от околната среда, в случая сладката вода. Ето защо при сладководни организми като зелената еуглена отвън постоянно навлиза вода, която непрекъснато се отделя чрез свивателната или контрактивна вакуола. Свивателната вакуола се намира гръбно, на страната на стигмата, непосредствено до резервоара. Тя е заградена с малки образувателни вакуоли, съединени с нея чрез тесни каналчета. При определено време малките вакуоли се изливат в голямата вакуола. Тя се изпълва постепенно с течност (състояние на диастола), след това се излива в резервоара (състояние на систола), откъдето през глътката течността се изхвърля навън от тялото. Тези изпразвания на свивателната вакуола стават през около половин минута. Свивателната вакуола има главно осморегулаторна служба. Освен това водата, която се изхвърля през вакуолата, съдържа, макар и малко пикочна киселина и пикочни вещества, които са крайни продукти от обмяната на веществата в тялото на еуглената. Затова се допуща, че свивателната вакуола има и отделителна служба. Най-после има и косвени данни, които дават основание да се допуща, че свивателната вакуола съдействува за отделянето на въглена киселина от протоплазмата и има и дихателна служба.
В задната част на тялото на еуглената, в последната му третина, се намира мехуресто ядро с голямо, централно разположено ядърце.
Зелената еуглена се размножава главно безполово — чрез просто деление на две (монотомия). Най-напред се резорбира камшичето и се делят базалните зърна. След това ядрото се дели митотически и едва тогава започва разделянето на протоплазмата — образува се вдлъбнатина на предния край, която постепенно отива по продължение на тялото чак до задния край. Дъщерните камшичета, които постепенно растат и достигат нормалните размери, се появяват, когато започне разделянето на протоплазмата. Често еуглената се размножава и в инцистирано състояние. Делението протича по същия начин, само че непосредствено след отхвърляне на флагелума животното се закръгля и се обвива в тънка кожеста ципа. Характерното при делението на еуглената е, че повечето органели се делят и в дъщерните индивиди има част от старите (от майчините) органели; само камшичето е ново образувание.
Хроматофорите, които се делят самостоятелно, се разпределят в двата дъщерни индивида при делението. Когато делението на еуглената се извършва много бързо, по-бързо от делението на хроматофорите, случва се всички хроматофори да преминат в един дъщерен индивид. Така се получават безцветни индивиди, които не могат да позеленеят на светло.
При неблагоприятни условия, най-често при намаляване и при пресъхване на водата, еуглените отхвърлят флагелумите си, закръглят се и се обвиват в плътна ципа. Така се образува циста, която е състояние на покой. Еуглените започват активен живот, когато мястото, където се намират цистите, отново се наводни. В този случай плътната ципа, в която е била обвита цистата, се разрушава.
Камшичестите се делят на три групи в зависимост от начина на храненето: чисти автотрофи, миксотрофи и типични хетеротрофи. Автотрофите притежават хлорофил, благодарение на който те могат при слънчева светлина да синтезират въглехидрати от атмосферния въгледвуокис и водата. Те се хранят както растенията и нямат нужда от готови органични храни. Те синтезират и необходимите им белтъчини от въглехидратите и азотни соли, които получават от околната среда. Тези първаци са растителните или холофитни камшичести. Те се разглеждат и като камшичести растения.
Има зелени форми обаче като зелената еуглена и особено като някои други видове еуглени, които не могат да се хранят само с неорганически вещества и които особено добре се развиват в среда, богата на органични вещества. Това са миксотрофните камшичести. Тези две групи камшичести се обединяват в подкласа Phytomastigina.
Най-после има камшичести, които не съдържат хлорофил, които са безцветни и не могат да синтезират въглехидрати от неорганически вещества. Те както животните имат холозойно хранене и
са типични хетеротрофни камшичести. Те се обединяват в подкласа Zoomastigina.
От растителните камшичести ще разгледаме представители от три разреда: еугленови, фитомонади и динофлагелати. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
 |
