|
Те са близки родственици на катериците. Интересно е, че това е отразено и в названието им на английски език :ground squirrel, в буквален превод – “земна катерица”. Но за разлика от истинските катерици, лалугерите са се приспособили към живот в открити ландшафти и обитават предимно степите, както и полупустинните райони, високопланинските ливади и южните части на тундрата. На териториите, използвани от човека за селскостопанска дейност, лалугерите се заселват из пасищата, ливадите и мерите край селата и по – големите по площ синори между нивите. Известни са около 20 вида, населяващи Европа, Азия и Северна Америка. Начинът на живот на лалугерите от различните видове има сходни черти, общи за всички видове.
ЛАЛУГЕРИТЕ
Те са близки родственици на катериците. Интересно е, че това е отразено и в названието им на английски език :ground squirrel, в буквален превод – “земна катерица”. Но за разлика от истинските катерици, лалугерите са се приспособили към живот в открити ландшафти и обитават предимно степите, както и полупустинните райони, високопланинските ливади и южните части на тундрата. На териториите, използвани от човека за селскостопанска дейност, лалугерите се заселват из пасищата, ливадите и мерите край селата и по – големите по площ синори между нивите. Известни са около 20 вида, населяващи Европа, Азия и Северна Америка. Начинът на живот на лалугерите от различните видове има сходни черти, общи за всички видове.
Това са животни с дневна активност, които спят зимен сън (т.нар. хибернация). В райони, които не са засегнати от човешката дейност или са слабо повлияни от селското стопанство, лалугерите образуват огромни колонии, заемащи обширни площи. Числеността на животните в тези колонии е висока (в някои случай на площ 100х100 метра могат да се преброят над 120 индивида). В тези райони колониите от лалугерите, съществуващи от векове, придават и специфичен облик на степта – в резултат от дейността на риещите животни се образуват малки купчини от изнесената почва. Те стават център на активността на лалугерите и постепенно, с течение на годините, изхвърлената пръст се увеличава, като се образуват хълмчета, достигащи в диаметър около 2м – те са с височина 50 – 60см. Растителността, виреща върху тези хълмчета, се различава от околната, а цялата степ, осеяна с тези хълмчета в привидно определен порядък, изглежда “вълниста”.
Лалугерите са прекалено приспособени за живот в открити местности. Те имат набито тяло, с дължина при различните видове от 18 до 40 см. Опашката е сравнително къса – 3 – 15 см. ушите на тези животни са малки и прилепнали към главата – тази особеност е във връзка с риещата им дейност. Лалугерите имат прекрасно зрение – очите им са големи и леко изнесени в предната част на главата, което им позволява да оглеждат местността, леко подавайки глава от дупките.ц друга характерна особеност на тези животни, свързана с животаим в откритите местности, е честото изправяне на задни крака с изпънато тяло, при което те заприличват на побити колчета. Тази поза им позволява да получат значително по – голям обзор на местността и отдалеч да забележат опасностите. При поява на неприятели, установено от поне едно животно от колонията, то издава специфичен и твърде характерен сигнал , звучащ като остро изсвирване, с което се предупреждават останалите животни от колонията. В големи колонии, реакцията на животните, намираща се в близост до лалугера, който подава сигнала, се изразява в незабавно изправяне и ако опасността е реална, те бързо се скриват в близките дупки. Когато човек преминава през девствените степи на Казахстан, той често е съпровождан от постоянни подсвирквания на живеещите там малки лалугери.
У нас се среща добре познатия на повечето хора европейски лалугер (Spermophilus citellus) или както го наричат в много региони – суяк. Неговият ареал обхваща Средна Европа и Балканския полуостров, като на изток границата на разпространението му минава през Западна Украйна и Молдова. У нас той обитава откритите равнинни площи (пасища, мерите около селата, ливадите и синорите), като нерядко може да се види край пътищата. Прониквайки в планините, той е достигнал високопланинските ливади, където е образувал изолирани и твърде интересни за науката популации, най – известната от които е около връх Белмекен в Рила.
Европейският лалугер е средноголям по размер, като дължината на тялото му достига 22 – 24см, а опашката – до7см. Окраската му е сиво – жълта, до охра – кафяво, със слабо изразени светли петна. Коремът на животното е ръждиво – жълт, а около очите и по гърлото козината е сламеножълта. Поради това, че се размножава веднъж годишно и спи зимен сън, неговият живот през годината се разделя на няколко периода.
Голяма част от годината лалугерът прекарва в състояние на хибернация, като се събужда от зимен сън рано напролет. У нас лалугерите обикновено се събуждат през втората половина на март и първите дни на април. Тъй като събуждането до голяма степен се определя от конкретните условия, сред които се намира колонията – в различните райони то може да настъпи по различно време. Отбелязани са случаи, когато лалугери през топло време се събуждат през февруари, но това се смята за изключение. При високопланинските популации, където снежната покривка се задържа по – дълго, събуждането от зимен сън става по – късно. Активният период на жизнената дейност продължава до началото на октомври.
Веднага след събуждането започва периодът на размножаването – през него животните са много агресивни и активни (особено мъжките). По това време те могат да преодоляват големи разстояния и често влизат в конфликт с други мъжки, бият се и се преследват. Чифтосването се извършва в дупките – този период продължава 2 – 3 седмици, след което настъпва бременността, раждането и кърменето на малките. Бременността при лалугерите трае малко по – малко от 1м, като женските раждат до 8 малки, най – често 5 – 7. Новородените са без козина – розово – червени, слепи и със затворени очи. Те растат бързо и след около месец вече са напълно оформени – започват да излизат от дупките и се хранят с твърда храна. Животните се задържат около гнездовата дупка за доста кратък период (около 5 – 10 дни) и по това време младите с всеки изминал ден се отдалечават все повече и изследват все по – голяма територия, но се връщат обратно. А след този период и те, и женската напускат гнездовата дупка и се заселват в нови участъци – това е началото на разселването на младите индивиди из новите територии. След като младите лалугери са започнали самостоятелен живот, женските животни засилено започват да се готвят за зимен сън, хранят се усилено и натрупват мазнини. Те подготвят гнездовите дупки и понякога си правят запаси от семена. По това време мъжките лалугери и женските, които не могат да раждат, вече значително са напреднали в подготовката за зимен сън. Те заспиват първи (повечето от тях в края на юли), докато раждалите женски -в средата и края на август. Младите индивиди заспиват значително по – късно – активни животни могат да се видят дори и през октомври.
Макар, че лалугерите живеят на колонии, всяко животно обитава определен участък, който то защитава от “чужденци”, на който се храни и където се намира гнездовата му дупка. Участъците на живеещите в съседство индивидеи се припокриват в различна степен, като тези части се използват от тях съвместно. В този участък има голям брой дупки, които са разултат както от живеещото там животно, така и от други лалугери, живели преди това. Именно това позволява лесното скриване на лалугер при появата на опасност! През периодите на активна дейност размерите на индивидуалните участъци се променят – те са най – обширни през ранната пролет, а с напредването на подготовката за симен сън постепенно намаляват.
На всеки участък, обитаван от даден индивид, има много дупки, които по своето устройство и начин на използване могат да се разделят на 2 типа: постоянни (гнездови)дупки (леговището на животното) и временни дупки, които се използват за убежища. Временните дупки са прости по устройство и представляват къс, наклонен тунел, с дължина 50 - 80см – такива дупки животните копаят навсякъде, където се заселват дори за кратко време – те им осигуряват възможността бързо да реагират при опасност.
Постоянните дупки са по -сложно устроени. Те обикновено имат един наклонен и един вертикален ходове. По – рядко ходовете са повече или имат и странични разклонения. Дължината на постоянните ходове в постоянните дупки е 150 – 220см, по – рядко са по – дълги. Гнездото на лалугера е разположено на дълбочина 60 - 100см под повърхността на земята и е направено предимно от тревиста растителност. Интересен е “строежът” на гнездовата дупка – през есента, при подготовката за зимен сън, лалугерът изкопава хоризонталния тунел (с камера в края), където той си прави гнездото. Непосредствено преди заспиването, животното започва да копае от камерата нагоре вертикален ход, като с пръстта запушва хоризонталния. При това, вертикалният ход не се прокопава докрай – остават 20 – 25см до повърхността. Тази останала част се прокопава при излизането напролет на повърхността. По този начин вертикалният ход няма изхвърлена пръст около изходния вход. На всеки индивидуален участък има значително повече временни хоризонтални, отколкото “постоянни” дупки.
 |
