|
наричан още Пиринейският козел е изчезнал в качалото на нашето столетие иберийски козирог или планински скален козел, принадлежи към род Същински планински козли от сем. Кухороги (Bovidae) на разред Чифтокопитни (Artiodactyla). В резултат на разпространението им в няколко планински района иберийските козирози са известни с 4 подвида, 2 от които са вече напълно изчезнали. Фиг-14.
Пиринейският козел е красиво и сравнително едро животно. Възрастните мъжкари достигат на височина при холката до 80—90 см, а на дължина — до 160 см, при което на опашката се падат около 12 см. Женските животни са сравнително по-дребни. От своя събрат — алпийския: козирог, той се отличава малко по телосложението си и главно по слабо извитите си лировидни рога, върховете на които са насочени нагоре и навътре един срещу друг.
Рогата на пиринейския козел са леко набраздени напречно и по броя на „гъвките" може да се определи възрастта на животното. Рогата на възрастните мъжкари могат да достигнат на дължина до 70—80 см, а понякога и повече при обиколка на напречното сечение в основата 20—25 см. Докато рогата на мъжките продължават да растат през целия им живот, тези на женските от известна възраст прекъсват растежа си и достигат средна дължина едва около 15 см.
Цветът, дължината и гъстотата на козината варират в зависимост от пола и възрастта на животното, както и от местообитанието и сезона, но, общо взето, през зимата козината е по-гъста и по-тъмна, а през лятото — по-рядка и по-светла. Окраската на мъжкарите винаги е по-тъмна от тази на женските животни — тъмнокафява до черна. Окраската на козите варира от сърнено кафява до светлокафява, като само вредната страна на краката е черна, а на задната страна козината е предимно черна, примесена със сиво. През гърдите също минава една черна надлъжна ивица. През май животните линеят.
През по-голямата част на годината мъжките и женските пиринейски козирози живеят на отделни стада, като само по време на брачния период, който започва в началото на ноември, те се събират в общи стада, наброяващи в отделни случаи и до 100—150 животни. Общите стада и отделните по-малки групи се предвождат винаги от най-старото, най-силното и най-опитното животно. По време на брачния период се водят ожесточени борби между мъжкарите, след което през декември стадата отново се разпадат, като някои млади мъжки животни от една до тригодишна възраст остават при женските.. В края на април до началото на май женската ражда малките козлета, които няколко часа след раждането вече са в състояние да следват майка си.
Пиринейският козел обитава високите планини и се придържа, особено през лятото, към билото. През зимата стадата слизат по-ниско, особено по южните склонове. Женските стада още през есента се спускат надолу към каменистите склонове на планината, а през големите зими стигат дори близо до селищата.
Врагове на пиринейския козел са главно вълците, които могат да се приближат до стадата само през зимата. Белоглавият лешояд и царският орел нападат само малките козлета, а възрастните животни не смеят да закачат. Най-големият враг на пиринейския козел обаче винаги е бил човекът, който го преследва за вкусното месо и кожата му.
В миналото са били известни и широко разпространени в Пиринеите и много други планини на Испания и Португалия същинският пиринейски козел и още четири ендемични подвида. Два от тях сега са съвсем редки, а същинският пиринейски козел (Capra pirenaica pirenaica) и още един от под видовете са вече напълно изчезнали.
Capra pirenaica lusitanica е изчезнал през последното десетилетие на миналия век — около 1892 г. От същинския пиринейски козел до 1907 г. са били наблюдавани 10—12 животни по цялата планинска верига на Пиренеите, а няколко екземпляра са се запазили по скалистите върхове на Перидо и Хуеска до 1913 г. Оттогава насам представител на този вид не е убиван, нито пък е наблюдаван в Испания, което дава основание да се смята., че е напълно изчезнал.
© НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
