|
Ако имаме предвид числеността и влиянието върху живота на човека, то представителите на този подразред безусловно заслужават особено внимание – той включва повече от 1135 вида (25% от всички млекопитаещи). Подобно на останалите гризачи, мишевидните имат два чифта остри резци – те не притежават кучешки зъби и предкътници. Повечето мишки, плъхове и техните роднини имат по три кътника на всяка половина (лява и дясна) на горната и долната си челюсти. Мускулите, които съединяват черепа с долната челюст, са разположени така, че при затворена уста челюстта може лесно да се движи напред и нагоре – това улеснява прегризването и сдъвкването на храната. Подразред Мишевидни гризачи включва няколко разреда: мишки, сънливци, скокливци, тушканчици и др.
Към семейството на мишките се отнасят над 1000 вида. Това семейство има най – голямо значение за човека от семейство Гризачи. За улеснение при изучаване на сходствата и различията между отделните представители, те се групират в 15 подсемейства. Никой не би оспорил твърдението, че най – известните членове на това семейство са плъховете и мишките на Стария свят – горската мишка, домашната мишка и сивият плъх. Всички представители на семейството имат сходно в устройство на тялото – то е ниско, леко удължено и покрита с къса козина. Ушите и очите са добре развити, а опашката е относително дълга и не е окосмена. Животните, които живеят сред природата, се хранят предимно със семена, зърната на житните растения и ядки. Но тези гризачи лесно привикват и към други, съвършено необичайни за тях видове храни. Няколко вида мишки и плъхове от Стария свят са предпочели да следват човека по петите и са се разселили заедно с него в най – различни краища на нашата планета – част от тези гризачи се оказали в Америка и зоолозите я отделили в отделно подсемейство – мишки и плъхове на новия свят. Техният външен вид слабо се различава от събратята им от Европа, Азия и Африка. Те се срещат както и в южната, така и в северната част на американския континент. Например, американската еленова мишка представлява почти точно копие на своя събрат – европейския бурундук, и води същият начин на живот. Що се отнася до плъховете и мишките на новия свят, те имат своите особенхости както по отношение на навиците си, така и на начина им на живот. Едни си правят дупки под земята, докато други (особено тези, които обичат горите) си строят жилища, подобни на гнезда, използвайки за строителен материал листа, клонки и клечки. Полевките и лемингите се срещат в северните ширини, а някои видове са се добрали дори до полярните области. Всички те имат неголямо, пухкаво тяло и сравнително къса опашка. Животните са основно тревоядни. Повечето полевки и леминги прекарват по – голямата част от живота си в дупки, разположени в повърхностния слой на почвата, където се намират корените на растенията. Тези животники се чувстват в безопасност в укритията си и преживяват там лесно студените зими. В засушливите безводни пустини на Азия и Африка живеят няколко вида песчанки. Основната част от необходимата им влага се съдържа в семената, с които се хранят или е под формата на роса върху растенията. Най – често определяме хомяците в самостоятелно подсемейство, въпреки че по своите местообитания, особено в азиатския регион, те много приличат на песчанките. Хомяците и песчанките водят нощен начин на живот и си правят подземни хранителни запаси. Към други подсемейства се отнасят слепите кучета, африканските хомякови плъхове, африканските блатни плъхове, бамбуковите плъхове, мадагаскарските плъхове, сънливците и др. Що се отнася до сънливците, те включват 11 вида и населяват Европа, Азия и Южна Африка. Повечето от тези гризачи се катерят отлично по дърветата. Европейските сънливци, включително и лешниковият, наричан от зоолозите обикновен сънливец, прекарват зимния сезон в сън. Скачащите мишки или тушканчиците, както се подразбира от името им, могат да правят доста големи в сравнение със собствените си размери скокове благодарение на дългите си крайници. Дългата опашка на тези гризачи им помага да пазят равновесие. Очарователните създания се хранят основно със семена и треви, но не се отказват от някои безгръбначни, най – често насекоми и охлюви. Близки роднини на скачащите мишки са брезовите (или дървесни) мишки. Те също са активни само през нощта, но не скачат, а бягат, като прекарват по – голяма част от времето в подземни дупки. Те също спят зимен сън. При недостиг на храна лесно минават на по – ограничена диета. Тушканчиците обитават пустините и полупустините на Азия и Северна Африка. С помощта на предните си лапи и дългите резци те прокопават в земята цели подземни лабиринти. Животните са превъзходни скачачи – имат дълги задни крака и опашка, която им помага да запазят равновесие при скоковете. Свинкообразни гризачи Почти всички представители на този подразред наподобяват по устройство на тялото на добре познатото на всички морско свинче. Пропорциите се различават слабо при отделните видове. Най – големи са различията по отношение на вида и космената покривка. Свинкообразните са разпространени най – вече в Южна Америка. Най – известните представители са морските свинчета – те лесно се опитомяват и бързо стават любими на деца и възрастни. Тези мили създания са изключително мили и кротки, във връзка с това са подходящи и за лабораторни изследвания. В някои латиноамерикански страни дори ги развъждат в специални ферми заради крехкото им и вкусно месо. Някои екзотични представители на подразред Свинкообразни, като например марата (патагонския заек) и мокото, водят див начин на живот и опитите за тяхното опитомяване винаги се оказват неуспешни. Зоолозите отделят в самостоятелно семейство капибарата. В Европа често я наричат водосвинка. Това е най – едрият гризач в света – в миналото тя е била разпространена в блатистите местности на северната част на Южна Америка. Но заради ценната кожа и вкусното месо този гризач е бил почти напълно унищожен от ловците. Капибара е тревоядно животно, което може да е активно както денем, така и нощем. Но заради най – страшния си враг – човека, тя предпочита да търси храната си, след като се стъмни. Както споменахме, капибара е единственият представител на едно от семействата на гризачите – нейната родина е Южна Америка, но човекът я е пренесъл и в други части на планетата. Този гигантски гризач се отглежда в специални ферми заради ценната кожа и вкусното месо. Това животно с размери на възрастна овца обитава най – често дупки по речните брегове или езерата и се храни преди всичко с водна и крайбрежна растителност. Ако близо до водоема има сочна ливада или пасбище, капибара може да си устрои жилището и на известно разстояние от водата.
Бодливите свинчета от Стария и Новия свят си приличат по външен вид, но живеят в различни геограшски ширини. Те се различават и по местообитанията си. Първите се срещат в равнините и се движат по земята, докато повечето американски видове прекарват по – голямата част от живота си по дърветата.
Представителите на подразред Свинкообразни в Америка не са никак малко – сред тях са такива видове като паки, агути, чинчила, нутрии и др.
сп."Обичам те, животно"
 |
