|
Историята на чинчилите… Историята за чинчилите не говори, за тях като любими животни. Те бяха използвани в търговията с кожи и то доста далеч назад във времето – ХVІ век. Когато испанския език завладя инките в 1500 г, и самите испанци откриха тези малки топки от кожа и след докосването до тяхната кожа разбраха, че могат да поискат много висока цена за качеството на тази кожа.
В Европа, малко по-късно през 1700 г нуждата на кожи от чинчили нарастваше. Но само заможните семейства можеха да си позволят това. От приблизително 100 чинчили се е скроявало едно палто, така че много от тези създания трябваше да бъдат убити за едно просто палто.
Резултатът от това човешко действие, ако може да се нарече така, беше че дивите чичили до края на ХІХ век намаляха в опасни граници. Чилийското правителство видя тези човешки грешки плод на сребролюбието ни и пое път към възстановяване на чичилите чрез законови защити против убийството на тези малки и красиви гризачи.
През 1918 г един инжинер, който работел за медните мини в Чили назован MATHIAS F. CHAPMAN получил своята първа чинчила като подарък. Местните пленили един от тези гризачи и го продали в лагера на Chapman. Той купил гризача и проявил много голям интерес към него. Chapman получил разрешение от Чилийското правителство да пленява чинчили.
Задачата не е била никак лесна; той първо трябвало да получи разрешение от чилийското правителство и после да тръгне на рискована експедиция из Андите за да пленява чинчили. Въпреки тяхната неохота Chapman накрая се здобил с такова разрешително – да пленява и изнася чинчили. През 1923 г той дал началото и заедно с 23 мъже, освен него, тръгнали на експедиция в планините, за да започне неговото търсене на чинчили. Макар те да са били много редки животни според твърденията на местните индианци. Chapman, заедно с тези мъже за 11 години хванал 11 чинчили, които щели да бъдат подходящ развъден материал в бъдеще време. Но в тия 11 чинчили имало само 3 женски екземпляра. Chapman прекарал следващите 12 месеца бавно спускайки се надолу по планината със своите чинчили.
Причината това пътуване да е било толкова дълго е, че трябвало да се позволи на чинчилите към климата и околността. Другите преди Chapman са се провалили защото не са позволили на животните да се приспособят. Chapman използвал блокове лед и избягвал слънчевата светлина да достига до животните, и бавно се снижавал надолу с животинките си. Успехът му бил гарантиран. Когато всички 11 чинчили оцелели, те поели по морския път с параход за Калифорния. Но Chapman не забравял да им осигури и на парахода постоянни грижи. Запаса от лед, който използвал за да ги охлажда и мокрите кърпи били винаги около техните клетки. Пътуващият зоопарк бил доставен в комплект и без проблеми. Животните пристигнали в Лос Анджелис на 21.02.1923 г.
След като стадото било установено, тяхната цена се извисила толкова високо и достигнала до 3200 долара за чифт. До средата на 1960 г имало хиляди ферми за чинчили. И чинчилите вече се предлагали като домашни животни и цените им паднали до 100 долара на животно. Приблизително 3000 ферми имало от край до край в САЩ и Канада. Отглеждайки чинчилите всеки човек продължавал делото на Chapman. Този интерес продължил и след неговата смърт.
Естествената сред на чинчилите е различна от онази в робство. Те живеят в цепнатини между скалите или в пещерите. Те са много социални и живеят в колонии от около 100 животни. Те живеят в тези групи за да могат взаимно да се предпазят от хищниците като, кукумявки, лисици, змии, ястреби и други хищници. Чинчилата има няколко механизма на защита, за да оцелява в Андите и техният планински район.
Първо техния светъл сиво-син цвят наподобява този на скалите, като почти се сливат с тях.
Второ, тяхната опашка е силна и твърда и им служи като баланс, когато те скачата и правят бързите си бягства. Чинчилите също използват своите крака като при сърните, за да могат да правят големи скокове. Техните кожи са много плътни и гъсти, като това им осигурява оцеляването в суровото студено време на Андите. Също така и защитата от големите горещини и от паразитни инфекции от бълхи и така нататък.
Тяхната козина е много леко закрепена към тялото, за това когато ги хване хищник между зъбите му често остават вълма от козина, за дълго време. Давайки им достатъчно време за да могат да избягат на свобода.
За да оцелеят в своята суха, но естестевена среда – дивите чинчили задоволяват своята нужда от вода чрез пиене на росата, която сутрин се събира по скалите и задължителните бани в пясъка или прахта. Защото те рискуват навън в нощта да се преохладят в студените чилийски нощти.
Зрението на тези животни е слабо развито и те използват техните дълги мустаци, като инструмент за да се ориентират в тъмното.
Също така те са ризвили и умствената си карта на заобикалящата среда за да не търсят непрекъснато пътища за бягство от враговете си. Те са вегетарианци и се хранят с корени, плодове, листа, грудки от диви растения и други. В робство се хранят главно със сено.
Коментари () |
|
|
|
 |
