|
Животните, обитатели на Северноамериканския континент, може би най-осезателно са почувствували масовото нахлуване на белите пришълци. До началото на ХУН в., преди да започне масовото колонизиране на Северна Америка, природата на Новия свят била почти девствена. Поради малобройността на коренното индианско население, от една страна, и разумното използуване на природните ресурси, от друга, дивечовото богатство на континента и на прилежащите острови се намирало в необикновен разцвет. Опустошителното нахлуване на все повече и повече европейски колонисти скоро дало своите печални резултати. Над девствената американска природа, над хората и животинския свят се разразила най-страшната буря на опустошението в историята на света. Само за две-три столетия не само местното население било поголовно изтребено и изтикано в неблагоприятните за живот райони, но и дивечовата фауна обеднявала непрекъснато. Много бозайници и птици били унищожени напълно, а значителен брой видове се намират сега на границата на изчезването. Нека вземем за пример само милионите стада на бизоните. Когато белите заселници стъпили на континента,. из необятните северноамерикански прерии пасели повече от 60 милиона бизона. Само в продължение на XIX в. те били изтребени напълно. Равнините на Дивия запад се превърнали в една огромна скотобойна. Само благодарение на здравия разум и добросърдечието на един индианец днес в Америка има бизони.
Интересно е изказването на Файрфилд Осбърн по този въпрос: „Историята на нацията за миналото столетие от гледище на неудържимото хищническо използуване на природните богатства — гори, пасища, фауна, флора и вода, е безпримерна в цялата дълга история; на цивилизацията. Стремителността на. събитията няма равна на себе си. Фактически това е историята на човешката енергия, енергия безразсъдна и безконтролна." Най-много са пострадали от безразсъдството на ловците в Северна Америка птиците. Много от тях, преследвани безогледно, са изчезнали напълно само в продължение на десетилетия. Най-показателна в това отношение е историята, на американския странствуващ гълъб. Тя не е по-малко интересна и поучителна, от историята на не летящия гълъб от Маскаранските острови.. Фауната на Южна Америка е сравнително добре запазена. Това се обяснява със сравнително по-слабото икономическо и техническо развитие на континента. Обработваемата площ тук е малка. Така например в Бразилия тя възлиза на малко повече от 2 процента от цялата площ на страната. Горите, особено в басейна на Амазонка, са добре запазени. И все пак безконтролната дейност на човека по отношение на дивеча е оказала своето въздействие. Така например чинчилата — това зверче с много ценна кожа, е почти напълно изчезнала в свободната, природа, а безгърбите камили на Южна, Америка — лама, хуанако и викуня, са извънредно много намалели. Интересната и своеобразна фауна на Галапагоските острови е особено застрашена след откриването на островите от корабоплавателите. Особено са пострадали огромните костенурки, които са били готова месна храна за екипажите на корабите, които минавали оттук. Пострадали са много птици, 70 процента от които са ендемични видове. На Фолклъндските острови, разположени в югозападните части на Атлантическия океан край бреговете на Южна Америка, е изчезнал Фолкльндският вълк (Canis antarcticus, Dasycyon australis), който е по-правилно да се нарича вълкоапдобна лисица. Повече подробности за това животно научаваме от Чарлз Дарвин. За него той пише в книгата си „Пътешествие около света с кораба „Битъл", по-точно в глава IX — „Санта Крус, Патагония и Фолклъндските острови": „Единственото туземно четирикрако на острова е едрата вълкоподобна лисица (Canis antarcticus) Фиг-38., обща за Източния и Западния Фолклънд. Не се съмнявам, че това е само в дадения архипелаг, защото много ловци на тюлени, гаучоси и индианци, които са посетили тези острови, настояват, че подобно животно не се среща повече никъде в Южна Америка. Въз основа на сходството в поведението Молина Предполагал, че това животно е същото като неговия Culpen (Canis) magellanicus, донесен в Англия от капитан Кинг от Магелановия проток. Често се среша в Чили, но аз видях двата вида и смятам, че те са съвършено различни. Тези вълци са добре известни от описанието на Байрон с това, че са смели и любопитни, и моряците, смятайки ги за много свирепи, се хвърляли във водата. И досега техните навици си остават същите. Така например видели са как са влезли в палатка и са измъкнали месо под главата на спящ моряк. Гаучосите често ги убиват надвечер, като с едната ръка им протягат парче месо, а в другата държат готов нож. Аз не зная друг случай в която и да е част на света далеч от континента да има толкова малък кът земя, отделен от морето, където да се размножава толкова голямо аборигенно четирикрако, свойствено само на него. Броят на лисиците бързо намалява; те вече са изгонени от тази половина на острова, която лежи на изток от провлака между залива Сан Салвадор и залива Бъркли. Няма да минат и няколко години и тези острови ще бъдат изцяло заселени, а лисицата по всяка вероятност ще стане наред с дронта животно, изчезнало от лика на Земята." Предсказанието на великия биолог се сбъднало дословно — последната вълкоподобна лисица загинала на Фолклъндските острови през 1876 г., т. е. 44 години след посещението на Дарвин на островите. Сега това животно едновременно с белези на вълк (цвят на козината и високи крака) и на лисица (бял връх на опашката) не се среща никъде на планетата. От него са останали 5 музейни екземпляра, три от които се намират в богатите зоологически сбирки в Лондон и Париж. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 – София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
