|
(Heterolocha acutirostris) принадлежи към сем. X у й и (Calleidae) от разр. Врабчови (Passeriformes). Това е друг вид новозеландска птица, изчезнала напълно в началото на нашето столетие. Подобно на четирите вида храстови новозеландски орехчета, един от които, както видяхме, вече е изчезнал, и на нелетящата птица киви тя също е ендемит за Нова Зеландия.
Разноклюната хуйа е доста голяма птица, която достига на дължина до 45 см. Цялото и оперение е траурно и само в края на опашката има широка бяла ивица. Поради черното оперение местното население я нарича врана. Мъжкият и женската се различават силно по формата на човката — у мъжкия тя е къса и дебела като на нашенския кос, докато човката на женската е почти двойно по-Дълга, по-тънка и дъговидно извита. Предполага се, че при търсенето на насекоми под кората на дърветата мъжката птица е пробивала с яката си човка кората на стъблото, а женската изваждала насекомото или личинката с дългата си човка.
Разноклюната хуйа обитавала Северния новозеландски остров, като предпочитан биотоп за нея били гористите райони. Можела да се види на земята или между смесените букови гори. Сезонът за мътене започвал през октомври и завършвал до края на ноември. Гнездото си хуйата изграждала в кухи дървета. Основната и храна били насекомите.
Според специалистите хуйата е изчезнала от Северния остров вероятно през 1907 г. Общото мнение е, че голям дял за това има убиването на птиците за украшение от маорите, както и усиленото им ловене за музейни и частни сбирки от европейците. Големият американски орнитолог Гринуей обаче е на мнение, че тази причина не е била най-важната, тъй като той можал да намери само 65 кожи и скелети ©т тази птица в различни музеи на света. Но той предполага, че дори и да са 150, не това е решаващо. Според него най-съществената причина за изчезването на разноклюната хуйа е било преди всичко унищожаването на горите чрез пожари и изсичането км за земеделски цели. Освен това Гринуей смята, че значение за унищожаването на птиците са могли да имат болестите, т. е. различните видове акари, внесени от Азия и Африка посредством други птици.
За хуйата днес ни напомня образът й, гравиран върху монетите от шест пенса, както и изображението и върху някои пощенски марки от Нова Зеландия. Препарирани екземпляри от нея, а също кожи и скелети се пазят в музеите на следните градове в света; Ню Йорк, Филаделфия, Ванкувър, Принстаун, Мелбърн, Лондон, Екситър (Англия), Оклънд, Ан Арбър (Мичиган), Бремен, Стокхолм, Нюкясъл на Тайн, Осло, Женева, Кеймбридж (Масачузетс), Кристчърч (Нова Зеландия), Чикаго, Единбург, Брюксел,. Мюнхен, Бремен и др.
© НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
