|
Голям брой животни в продължение на години и десетилетия, а някои дори цяло столетие били смятани за измрели, за напълно изчезн али от лицето на Земята. По-късно по една или друга случайност тези животни отново били „откривани". Обикновено такива животни — птици или бозайници, винаги са били редки.
Историята на почти всички тези видове „възкръснали" животни е твърде поучителна, затова и решихме да разкажем за тях.
Джуджевидната свиня (Sus silvanius), която принадлежи към сем. Свини (Suidae) от разр. Чифтокопитни (Artiodactila), клас Бозайници (Mammalia), в продължение на много години се смяташе за напълно изчезнала.
Тя е най-дребната измежду всички видове диви свине, които се срещат на земното кълбо. На дължина от върха на зурлата до края на опашката тя достига 50—65 см, а на височина — едва 25— 30 см. Опашката й е къса и изправена и, както опашката на плъха, е покрита с редки космици. Ушите й са малки и неокосмени. Тялото й е покрито с остра и груба ръждиво кафеникав а до черна козина. Характерно за джуджевидната дива свиня е устройството на черепа й, което я отличава от всички останали видове диви свине. Освен това женската притежава само три чифта сукални зърна, докато останалите видове от рода Свине (Sus) имат шест чифта. Това дало основание на зоолозите да я причислят към особен род — Porcula, който някои специалисти приемат за подрод.
В миналото джуджевидната свиня била обикновена в южните предпланини и по склоновете на Хималаите, в малките държавици Непал, Бутан и Секим, както и в Северозападен Асам — Индия.
Биологията на джуджевидната свиня не е добре изучена, тъй като тя води скрит, нощен начин на жязот. Все пак се знае, че тя обитава гористите райони и живее на стада от 5—6, рядко до 15—20 животни, които се водят от един мъжкар. Стадото се състои от родителите - и малките им. Мъжкарят самоотвержено пази стадото от врагове, като понякога може дора да нападне и човек. Женската ражда обикновено 3—4 малки, чиято окраска е ивичеста, каквато имат прасенцата на нашата дива свиня.
В продължение на много години никой не е виждал това животно и затова се смятало, че е напълно изчезнало. През последните години на миналото десетилетие обаче в Индия все по-често започнал да се носи слух, че местни жители и ловци били виждали джуджевидната дива свиня в горите на Непал. Предполагаемите райони на местообитание на животното били нанесени на карта от зоолозите и през 1970 г. започнали усилени търсения. На следващата година те неочаквано се увенчали с успех. При случаен пожар в тръстиковата джунгла на Асам животните били прогонени от укритията си и местните жители успели да уловят няколко джуджевидни свине, които предали на зоолозите.
При същия пожар било уловено живо и още едно животно, което също било смятано за изчезнало. Става дума за един вид заек.
© НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
