|
(Campephilus principalis), наречен още слоновоклюн кълвач, принадлежи към сем. Кълвачеви (Picidae) от разр. Кълвачи (Piciformes).
Белоклюният кълвач е доста едра птица — дължината й е повече от 0,5 м. Основният цвят на оперението е наситено черен От тила надолу странично на шията минават две широки бели ивици, които на гърба се сливат. Крилото, общо взето, е бяло. На главата си птицата има голяма красива качулка от дълги пера, която у мъжкия е яркочервена, а у женската има черен цвят. Очите са яркожълти и блестящи, краката са оловно сиви, а клюнът има цвят на слонова кост, откъдето идва и името на птицата.
В миналото белоклюнйят кълвач бил широко разпространен в югоизточните области на Северна Америка и обитавал предимно гъстите крайбрежни гори, наводнявани по време на пълноводие. Срещал се и в Куба. През 1942 г. американският зоолог Джеймс Тенър написал доклад за историята на северноамериканския белоклюн кълвач за дружеството „Одюбон", в който разгледал въпроса изчерпателно. По данните на Тенър белоклюният кълвач бил разпространен в миналото в разливите на Мисисипи, обрасли с гъсти гори; на север от сливането на Мисисипи с р. Охайо; в гористите разливи на другите главни реки в щатите Мисисипи, Алабама, Джорджия и Южна Каролина; в блатата на Флорида, също обрасли някога с гори.
Белоклюнйят кълвач живее на двойки. Размножителният период започва през март и птиците правят гнездата си в дупки на живи дървета, и то в най-затънтените кътчета на гората. Дупката дълбаят обикновено двамата родители. Женската снася обикновено 5—7 чисто бели яйца.
Белоклюнйят кълвач се храни с насекоми и техните личинки, а в края на лятото и през есента яде плодове на храсти и дървета.
Хората често унищожават белоклюния кълвач заради красивата му глава с червена качулка и клюна му с цвят на слонова кост, които препарират и пазят за спомен като ловни трофеи. Разбира се, не това е станало причина за изтребването на красивата и интересна птица. Главното е друго. Причина за нейната гибел станал пак човекът, само че косвено. Като унищожавал блатата и изсичал горите, той лишавал птиците от естествената им среда на живот.
Към 50-те години от нашето столетие белоклюнйят кълвач изчезнал почти напълно от територията на САЩ. В продължение на 10—15 години не бил виждан нито един кълвач. И американските орнитолози побързали да впишат белоклюния кълвач в траурния поменик на изчезналите през историческо време птици.
Но през 1966 г. той отново „възкръснал"! През декември 1966 г. Джон Денис открил няколко двойки в Биг-Фикит — голямо блато, обрасло с борове и кипариси на територията на Източен Тексас. Сега се полагат големи грижи за опазване на тази крайно рядка птица.
© НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
