|
Трудно е да се възстанови пълният списък на животните, дори само на бозайниците и птиците — обект на лов за нашия космат прадед, пък и на ловеца от ранната историческа епоха. Сведенията за състава и историческото развитие на нашата фауна през далечното и по-близкото историческо минало са твърде оскъдни. Още по-незадоволителни са данните за изчезналите през историческо време животни. За тяхното някогашно съществуване съдим преди всичко от фосилни и субфосилни останки от времето на палеолита и неолита, от скални рисунки на историческия ни прадед, от останки на диви животни, служили за храна на човека от предисторическия и по-късните периоди, които откриваме в пещери, некрополи и селищни могили. За тях ни дават основание за догадки и тълкуване също и изображения върху монети, оброчни плочки, вази съдини и други културно-исторически паметници, както и някои наименования на селища и други географски обекти. Важни сведения за ловната и изобщо за дивечовата фауна на нашите земи в древността черпим от древни митове, легенди и творения на народния епос, както и от много творения на старогръцки, римски и византийски историци, хронисти, учени и писатели. Между тях би могло да се споменат имената на Омир и Пиндар, на Аристотел — най-великия учен на античния период, на Херодот — „бащата на историята", на Ксенофонт, Плиний Стари, Клавдий Елиан, Публий Овидий, Марк Варон, Вергилий и много други.
Съвкупността от всички тези данни на археологията, фолклористиката, топонимията, литературата и зоологията ни дава възможност да установим, че някога, дори до съвсем неотдавнашно историческо минало, по нашите земи са живели интересни видове бозайници, които впоследствие изчезнали безвъзвратно от фауната ни. Някои от тях, а именно турът и тарпанът, са изчезнали завинаги не само от пределите на нашата страна, но и изобщо от лицето на Земята. Други, каквито са зубърът, безоаровият козел (козирог), бобърът били изтребени на Балканския полуостров, но са се запазили и до днес в някои европейски страни, макар и в съвсем ограничен ареал и нищожни популации. Лъвът пък изобщо е унищожен в Европа. Историята на тези животни, изчезнали от фауната на България през историческо време, е колкото печална, толкова и поучителна. Тя за сетен път ни подсказва, че разрушенията, които човек нанася на природата, понякога могат да бъдат непоправими. И така нашата ловно-дивечова фауна е обедняла през историческо време със следните видове животни, главно бозайници. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
