|
Независимо дали става дума за сибирски или джунгарски хамстери, тези гризачи-джуджета през последните години са едни от най-търсените и популярни домашни любимци.За първи път сибирските или зимно-белите руски хамстери са описани през 1770 г. Второто му название се дължи на факта, че животните обитаващи дивата природа, през зимата наистина имат “бяло кожухче”.
Хамстерите джуджета са нощни същества, но времето през което напускат дупките си е различно. Сибирските гризачи са напълно спокойни зверчета и не са плашливи като китайските хамстери. Миризмата играе важна роля в общуването помежду им и в отношенията с техния стопанин. Животинките имат на корема си жлези, отделящи секреа, с който се маркира територията. Мястото на жлезата може да се познае по обезцветената в близост козина. Хамстерите се разпознават един друг не с поглед или с издаване на звуци, а по миризмата.
Хамстерите-джуджета от Сибир и Казахстан живеят в малки групи в природата. В домашни условия също обичат да са в компания. За това е по-добре да ги гледате по двойки или в малки групи, както живеят в естествените условия. Обикновено мъжкият се слага в клетка с няколко женски. Разбира се, това гарантира редовно размножаване. Ако не желаете да увеличавате броя на домашните си любимци, по-добре само да отглеждате два мъжки гризачи. При условие, че в близост не живеят женски, мъжкарите могат щастливо да съжителстват. Както и при другите видове хамстери, групата джуджета също не приема с голяма охота пришълци. По тази причина не бива да настанявате някой възрастен хамстер във вече оформена група. Той ще бъде третиран от останалите като натрапник и ще бъде прогонен. Това обаче не означава, че не е възможно да съберете възрастни животни. Всичко е въпрос на тактика.
Сложете всички животни, които ще оформят нова група, в една чиста клетка, без някакви миризми из нея, познати за част от зверчетата. Хамстерите по принцип не се бият на неутрална територия.
Земнобелие руски хамстери са големи чистници. Те сами редовно се “мият”, за да поддържат козинката си в изряден вид. Обикновено избират един – два ъгъла в клетката като единствено място за уриниране. Изпражненията си обаче разпръскват из цялата клетка.
Домът на тези малки създания не трябва да бъде много просторен, защото те не са много активни животни. Може да сложите едно въртящо се колело, в което те да бягат, за да поддържат добра физическа форма. Малките хамстери обичат да имат сигурно и спокойно кътче за спане и това може да е или готова къщичка за хамстери, каквито се продават в зоомагазините, или захлупена обратно саксия.
Късоопашатите хамстери-джуджета не подскачат и не са много добри катерачи, така че можете да ги отглеждате и в стъклен съд без капак.
Посипете върху дъното на хамстерското жилище стърготини, но внимавайте те да не са борови, тъй като е възможно да предизвикат алергични реакции. Осигурявайте на животните постоянно сено, защото те го използват за постелка, но обичат и да похапват от него.
В дивата природа хамстерите- джуджета ядат семена и малки насекоми. В естествената си среда те рядко намират плодове и зеленчуци, така че ограничете количеството им, защото често причиняват разстройство.
Морковите, ябълките и крушите са по-подходящи за тях от краставиците, марулите и другите листни зеленчуци с високо съдържание на вода. Идеална за тяхната “трапеза” е зърнената смес за гризачи, която се продава в зоомагазините. От време на време ги гощавайте с малко животински протеини под формата на малки лаври и суха котешка храна.
Джуджетата не пият много вода, но винаги трябва да я имат на разположение в своята клетка. Ако това е съд, който се поставя на дъното, твърде често ще бъде разливан или водата в него ще се замърсява. Ето защо е за предпочитане да се инсталира специална поилка с капково подаване на водата.
Почиствайте изцяло клетката веднъж седмично. Ако животните имат много място, то може да почиствате веднъж на две седмици. “Ъгълчето – тоалетна” трябва да се почиства по- често –на всеки два-три дни. Грижите за тези миловидни гризачи включват и ежедневна смяна на водата, независимо от това дали животните са пили от нея, и почистване на остатъците от неизядена храна, за да не загниват.
Хамстерът джудже живее между 2 и 3 години.Тялото му е с форма на топка, с диаметър около 70мм. Главата е широка с кръгли очички и малки заоблени уши. Краката са къси с леко окосмени ходила. Опашката е толкова къса, че едва се вижда под задницата. В природата тези чаровни създания тежат 20-25 грама, но отглеждани в домашни условия наддават двойно. Женските се разплождат като станат на 4-5 седмици, но е добре да се изчака да навършат 3 месеца.
Двата пола се различават по разстоянието между ануса и половия отвор. При мъжките то е по-голямо, отколкото при женските. Възрастните мъжкари може лесно да бъдат различени по кожата, която покрива тестисите. Женските, погледнати отгоре, са забележимо заоблени откъм дупето, докато мъжките имат по-заострена задница.
Женската е готова за оплождане на всеки 4 дни. Щом усети зова на природата, тя застава неподвижно и повдига късата си опашчица. Тогава мъжкият й връхлита.
Ако обаче държите мъжкия и женската в различни клетки, оставете ги да се опознаят на неутрален терен- клетка, която е непозната и за двамата.
Хамстерите-джуджета изобщо не кипят от желание да се бият един с друг. Така че можете съвсем спокойно да оставите брачната двойка заедно, дори и когато им се родят малките.
Периодът на бременност при руските хамстери-джуджета е около 19 дни и средно се раждат по 4-6 малки.
Женската отглежда бебетата си в гнездо. Докато кърми, майката трябва да бъде спокойна и да й се осигури абсолютна тишина. Кърмачките, подложени на излишен стрес, може в паниката си да изядат своите малки.
Ограничете чистенето на клетката само до оправяне на “тоалетната” и подмяна на водата и храната. През втората седмица малките започват да изучават света извън гнездото и да ядат храна за възрастни гризачи. От третата седмица те са напълно отбити, но не им вреди да останат още седмица с майка си, преди да бъдат отделени. Не забравяйте, че ако мъжкият остане в клетката с женската, тя отново ще забременее скоро след като отбие малките.
Използвани са части от допълненото издание “Хамстери у дома”
автор Владимир Йонев.
Коментари () |
|
|
|
 |
