|
Повечето хора, които са имали възможност да отглеждат у дома си мотголски джербил, са били очаровани от неговата компания. Това зверче, както и останалите представители на рода Meriones, около 12 вида от Северна Африка до Източна Азия, напомня по външния си вид на обитаващите земята къртици. Опашката му е добре окосмена, на върха повече или по-малко наситено черна и леко рунтава. Дължината на тялото е от 110 до 145 мм, а опашката е дълга от 74 до 112 мм. Подрастващия монголски джербил тежи от 50 до 110 г. средното тегло на мъжкия е 76,5 г. а на женската 66 г.
(Meriones unguiculatus) автор Владимир Йонев. В домашни условия монголския джербил се чувстват много добре и за разлика от други домашни животни, показват някой много добри качества. Това са много добре приспособяващи се животни, не са претенциозни към храната, не издават неприятни звуци и през целия ден бодърстват. Те са доверчиви, не избягват контактите с човека, който се грижи за тях, оставят се да бъдът докосвани без да хапят. Улавянето им в ръка, обаче, не се препоръчва, както за острите им зъби, така и заради нежната им кожа на опашката им.
Добре е, ако отглеждате монголския джербил в клетка, терариум или друго подходящо жилище. Ако решите да го оставите да тича свободно из стаята, трябва да внимавате, защото е твърде подвижен и сръчен.
Домът за двойка джербили трябва да бъде с размери минимум 50 х 30 см. Според лабораторните изисквания размерите трябва да бъдат малко по-големи, за да са здрави животните и подрастващото поколение да разполага със своя територия. На монголския джербил му е достатъчна височина от 25 см. Тъй като животното е отличен скачач, отгоре трябва да затваряте клетката. Съоражение за катерене не е задължително, защото тези пустинни и степни жители безпроблемно се катерят по стените на своето жилище. Хубаво е да се поставят в жилището им камъни, сред които да се крият. Настилката може да бъде от пясък или стърготини. Ако желаете да наблюдавате пясъчна баня, която монголския джербил много обича, поставете в терариума сух пясък. За да не се разпилява храната, сложете малко съндъче с размери 20х12х12 см, с отвор 5х5 см. Вътре натрупайте запаси от сено, мека хартия, слама, и отпадъчни материали. Така си подсигурявате храна и играчки на гризачите. Ако това съндъче е изработено от дърво, рискувате да бъде нагризано. За добра хигиена трябва веднъж седмично да сменяте стърготините, които сте застлали на дъното на клетката или терариума. Желателно е тези стърготини да бъдат пресни. Същото важи за корите от дърво, хляб и др. Освен за игра, корите са добра храна за този гризач. Тях можете да поставите извън съндъчето за храна.
Монголските джербили и подобните на тях видове произхождат отсухите области и това трябва да се има впредвид. Те не понасят “влажното” жилище. Мястото, което обитават, трябва да бъде проветриво, но да не става течение. По правило, може да отглеждате тези зверчета целегодишно при стайна темперетура. Те не изпадат в зимен сън, нещо, което се дължи на факта, че когато живеят на свобода, през зимата трябва да си търсят храна.
При монголския джербил социалните връзки са силно развити. Двойките се разбират отлично помеждуси и заедно се грижат за малките. В дивата природа обитават пясъчни “къщички”, оформят малки колонии и всеки гризач познава съседите си.
Възможно е да отглеждате монголските джербили не само като разнополова двойка-мъжки и женски, но и един мъжки и две женски. Случва се, но рядко, две съвместно живеещи женски да имат едновременно малки. В този случай трябва да отделите едната женска преди раждането. Мъжкия може да остане при женската с малките джербили. Той не пречи на подрастващите, поделя си великодушно територията си с тях и женската може да се оплоди отново. Бременността трае 22-29 дни и отговаря на интервала до следващото раждане. Броят на малките е 4 или 5. Поколението в началото е сляпо, голо и безпомощно. Козината се развива бурно и на 14 ден малките са окосмени като възрастните. На тази възраст те се разхождат извън гнездото и похапват прясна трева. Сомостоятелни става на третата седмица от развитието си. Малко преди раждането на следващото котило, трябва да отделите подрастващото старо поколение. Ражданията от една и съща женска могат да бъдат 5 или 6, понякога и повече, общия брой на малките за една година може да бъде 40. След всяко раждане женската има нужда от почивка, за да си въстанови способностите си за размножаване.
Въпреки, че звучи невероятно при някой индивиди двойката трябва да се хареса. На свобода размножителния сезон е от април до септимври. Тъй като подрастващото поколение е полово зряло на третата седмица от раждането си, младите женски могат да имат поколение още преди първата година.
За оформянето на нови двойки, трябва винаги да избирате млади животни. Събирането на овдовели екземпляри е доста трудно. Някой женски са в състояние да убият новият си партньор.
Храненето на мотголския джербил не е проблематично. Смески, богати на житни, слънчогледови и тревни семена, прясно и сушено сено са отлична храна за тях. От време на време им давайте и плодове и зеленчуци –най-малко веднъж седмично, както е костно брашно, сварени яйца и риба, но не сурова. Тъй като тези зверчета са свикнали със сушата, дори да се хранят с бедни на вода храни, тя няма да им липсва.
 |
