|
(Castor fiber) — най-едрият гризач от европейската дивечова фауна, също се е срещал в миналото у нас. На дължина той достига до 128 см заедно с опашката, а на тегло — от 13 до 30 кг. Окраската на космената му покривка варира от светло- до тъмнокафява. По външен вид Прилича донякъде на гигантски воден плъх. Тялото му е масивно, като задната част е по-висока от предната, шията му е къса и дебела, очите му са малки, ушните раковини също са малки и при плаване и гмуркане под водата се закриват от ушни отвори. Предните му крайници са по-къси от задните и петопръстните им лапи са снабдени със значително голяма плавателна ципа, докато задните са съединени до ноктите с широка кожеста плавателна ципа. Сплеснатата му грьбно-коремна опашка, която достига на дължина до 25 см, на ширина до 15 см и има форма на овално закръглена лопата, е покрита с едри рогови люспи и е лишена от косми. Изобщо животното е приспособено напълно към воден начин на живот.
Около половите органи на бобъра се намира мускулна жлеза, която отделят специален секрет — боброва струя, свързана с размножаването.
Бобърът е горско животно и обитава предимно малки плитководии рекички с високи брегове, обрасли с иглолистни и широколистни гори и тревиста растителност.
Живее поединично, но най-често образува семейства, които се състоят от двамата родители и малките от последните две поколения.
Бобърът е крайно интересно животно, особено що се отнася до начина му на живот и своеобразното му строително изкуство. С помощта на здравите си като длето резци той прегризва не само клонките на дърветата и храстите, но и цели дървета с дебелина на стъблото от 10 до 30 см, а понякога и до 1 м в диаметър. Храни се с корени, крайбрежна растителност и с листата и младите клонки на повалените от него дървета и храсти, от които прави и запаси за зимата. Води предимно нощен начин на живот, но е активен и сутрин, и привечер. Прекрасно плува и се гмурка под водата, където може да остане дълго време.
След продължителна бременност от 105 до 107 дни ражда 3—5 малки веднъж през годината, които след 1—2 дни могат да плуват, а след 20 дни могат да водят вече самостоятелен начин на живот.
В недалечното историческо минало бобърът е бил широко разпространен в Европа, Азия и Северна Америка, главно в областите между 33 и 68° северна ширина. Той бил преследван навсякъде заради вкусното му месо и ценната кожа, както и за „бобровата струя" (кастореум). Която в миналото намирала широко приложение в медицината, а днес се използува в парфюмерията.
Усиленото и безогледното преследване на това извънредно ценно ловно-промишлено животно, както и бързото обезлесяване и обезводняване на районите, където то е обитавало в миналото, станали причина за неговото почти пълно изчезване в Европа, Азия и Америка. У нас бобърът бил широко разпро странен дори до недалечното историческо минало. Данните за това са изобилни. Още в най-старите български литературни източници, като „Шестоднев", „Манасиева хроника" и „Физиолог", се споменава за б е б ъ р а (бебр или бъбър), чието вкусно месо се наричало бъбровина. Запазени са писмени сведения, от които се вижда, че през XVII в. дубровнишки търговци изнасяли покрай другите стоки и боброви кожи от България. За широкото разпространение на бобъра в България говорят и множеството наименования на местности, реки и селища, като например Бебровска река, Беброво, Биберинци, Бебреж и други подобни.В нашата страна все още има запазени подходящи биотопи за реаклиматизирането на бобъра. Той може да бъде заселен успешно в запазените широколистни гори край Камчия, Резовска река, Ропотамо, в долните заселени течения на Янтра и Струма и на още някои реки, вливащи се в Дунав и Марица. Така съставът на ловната фауна ще се обогати с още един ценен представител.
© НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
|