Тялото на фитомонадите е обвито с целулозна ципа, благодарение на която то има определена, най-често овална форма. На предния му край излизат обикновено две камшичета. С малки изключения фитомонадите имат зелени хроматофори.
Фитомонадите са изключително сладководни форми с автотрофно или миксотрофно хранене. Повечето от тях са единични. Най-типичен от единичните представител е родът хламидомонас (Chlamydomonas), от който са известни около 150 вида. Видовете хламидомонас живеят в малки локви, в канавки, повече или по-малко богати на органични вещества, или в по-големи блатца. Те се явяват често в такова голямо количество, че водата получава яснозелен цвят.

Всички хламидомонаси са дребни, на дължина достигат между 10 и 30 микрона. Те имат най-често удължена, овална форма.
Хламидомонасите се размножават безполово (агамно) чрез просто деление. То се извършва, когато животното е в свободно, плаващо състояние. В повечето случаи обаче делението става в цисти. В тях се образуват четири дъщерни клетки (зооспори), които като напуснат обвивката, образуват флагелуми и заживяват свободно.
При хламидомонасите има и полови процеси. При делението се образуват полови клетки, гамети, или пък вегетативни клетки, без да се изменят външно, се превръщат в гамети и последните копулират. При едни видове гаметите са еднакви (изогамети) и почти не се различават от вегетативните клетки. При други видове обаче гаметите са различни (а н и з о г а м е т и), едни са големи — макрогамети, а други са малки и подвижни — микрогамети.
В някои видове хламидомонаси като Сhl. nivalis се образува голямо количество хематохром. Когато този вид се появи масово по снега на високите планини, снегът почервенява. Сhl. nivalis рядко се среща подвижен. Обикновено той е в палмелен стадий.
Освен изброените единични представители има и колониални фитомонади. Те се обединяват в семейството Volvocidae.
Отделните клетки на колониите са устроени подобно на клетките на хламидомонасите. Колониите се различават по форма, по число на индивидите и по начина на свързването на отделните индивиди.
Типична колониална форма е родът гони ум (Gonium). Той е съставен от 4 или 16 еднакви клетки, разположени в една плоскост на разстояние една от друга потънали в пихтиеста маса. Тази пихтиеста маса е образувана от силно набъбналите мембрани на клетката. При тази форма няма разделяне на половите клетки от телесните. Всяка клетка от колонията дава нова колония. Всяка клетка също тъй може да се превърне в гамета. Гаметите са еднакви — изогамети.
Друг колониален представител е родът плеодорин а (Pleodorina). Колониите на този род са съставени от 32 или при повечето видове от 128 еднакви клетки. Клетките, които се намират в предната половина на колонията, която при плаване е винаги насочена напред, са по-малки и имат стигми. Клетките в задната половина са по-едри и те при агамното размножаване дават нови колонии или пък дават полови клетки — гамети. В едни колонии половите клетки само нарастват и дават макрогамети, а в други колонии те се делят и дават микрогамети.
Най-голямо усложняване на колониите има при видовете от рода волвокс (Volvox). При някои видове сферичните колонии притежават до 16 000 индивида. Същественото при тези представители е, че отделните индивиди са свързани с протоплазмични връзки, при което се получава нещо като синцитиум. Повечето индивиди от колонията не образуват други колонии, те са стерилни (соматични). Индивидите, които са разположени на предния полюс, са по-малки, по-бледи, но с голяма стигма. Тези, които са разположени по-назад върху сферата, стават по-големи и по-зелени, но стигмите им намаляват. Стигмите на всички индивиди са разположени на страната, която е обърната към задния край на колонията. Четири от индивидите в самия преден полюс на колонията са разположени във форма на кръст. Те се различават от останалите.
При сравнително слаба светлина колонията е положително фототаксична. Тя се движи с предния си полюс към източника на светлината, като се върти около надлъжната си ос. При силна светлина волвоксът е отрицателно фототаксичен. Тогава колонията се движи по посока, обратна на източника на светлината. Гонидиите, които са вегетативни клетки за размножение, са от 4 до 8 на брой. Напролет те се делят партеногенетично, навлизат в центъра на майчината колония и дават дъщерни колонии. Дъщерните колонии напущат стените на майчината колония, като я разкъсват, вследствие на което тя умира.
Репродуктивните индивиди са малко на брой. Те са разположени в задната част на колонията и образуват половите клетки. Във Volvox globator в една и съща колония част от тях нарастват и дават макрогамети, а другите се делят многократно и дават голямо количество малки, вретеновидни микрогамети, които са снабдени с камшичета.
При Volvox aureus в една колония се образуват само макрогамети, а в друга — микрогамети. Микрогаметите напущат майчината колония, плават известно време, докато намерят узрелите макрогамети, и се сливат с тяк — копулират; получава се зигота, която дава нова колония.
Достатъчно е да се съпоставят няколкото разгледани колониални фитомонади, за да се уверим в постепенната еволюция от колонии с малко на брой и недиференцирани индивиди към високо диференцирани колонии, които вече имат особеностите на многоклетъчни индивиди. Установява се, че се увеличава прогресивно хистологическото диференциране на колонията. При това диференциране репрудуктивните клетки се отделят все по-ясно от соматичните, а последните се диференцират от предния към задния полюс. Прогресивно се увеличава и целостта на колонията. Особено характерни в това отношение са някои физиологични прояви. Такава проява е движението на колонията с единия полюс винаги напред, като се върти около надлъжната си ос: Това движение е свързано със съответно координирани движения на камшичетата на хилядите индивиди. Друга такава, проява е определеното държание на колонията спрямо посоката, от която идва светлината. По пътя на прогресивното развитие на колониалните камшичести.се е преминало към многоклетъчност. Известният съветски зоолог А. Захваткин направи много голям принос за разрешението на този въпрос. При изучаване на колониалните едноклетъчни, от една страна, и низшите многоклетъчни, от друга, той утвърди теорията за колониалния произход на много клетъчните животни. Според тази теория многоклетъчните животни водят началото си от някакви колониални камшичести, които са се размножавали с равномерно повтарящо се деление и от които са се развили и колониалните едноклетъчни, подобни на волвокса.

Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари