Ответи, отмити, неволно пренесени — възможности и значение на пасивното разселване

Известно е, че много дребни безгръбначни животни са широко разпространени. Много насекоми са общи за Европа н Северна Америка. Когато гребнем с кепче вода от локвите в най-различни географски области, ще намерим познати между насекомите, акарите, малките рачета и едноклетъчните, или това ще са видове, които са твърде подобни на нашите. Този факт говори за значението на пасивното разпространяване (разселване). При обсъждането няма да засегнем случаите на съзнателно пренасяне на животни.

От стотици години насам корабите пренасят от бряг до бряг покрай основните стоки, като земеделски продукти, месо, дървесина, семена, и скрити случайни пътници. На първо място това са насекоми, акари и паяци. В този смисъл складовете за банани в Европа са съкровищница за зоолозите. Там може да откриете дори грамадните паяци птицелови и представители от различни други семейства паяци например Sparassidae), големи, блестящи като злато бръмбари, скакалци, пчели и други насекоми от тропиците. Ако имате малко късмет, може да намерите и някой хамелеон. През 1866 г. в парижките хали между хранителни продукти, внесени от Нова Зеландия, попаднала и една от безкрилите птици киви.
Ако се сравни насекомната фауна на Северна Америка с европейската, ще се установят много общи видове, които са били пренесени едва след заселването на Америка от европейците. От 119 вида листни въшки, населяващи Австралия, само 11 до 15 вида може да се смятат за местни.
При взаимната размяна Америка е получила далеч повече видове, отколкото е изнесла в Европа. Съотношението е приблизително 10:1! Линдрот, шведски изследовател, който се е занимавал задълбочено с трансатлантичните връзки, е намерил следното обяснение: дълги години наред европейски кораби платноходи са ловили риба около Нюфаундленд. За стабилност на отиване са вземали баласт, който са изхвърляли на американския бряг. В повечето случаи това било пясък и пръст, изкопани от европейския бряг. По този начин са били загребвани разни семена и много дребни животни, живеещи в почвата. В САЩ, в областта Нова Англия, повечето от растящите крайпътни растения произхождат от Европа.

По-трудно се приема обяснението, че и в най-ново време разселването в посока от изток към запад е по-често, отколкото в обратна посока. Така поне изглежда, ако се съди по обмяната на селскостопански и горски вредители. Вярно е, че Европа е получила някои от важните вредни видове — филоксерата, първите, щети от която са били нанесени на френски лозя през 1868 г.; щитоносната въшка на Сан-Хосе (1928 г., Унгария); колорадския бръмбар {картофения бръмбар), който още от миналото столетие е бил неволно пренесен, а окончателно е заселен от 1917 г. Общо взето, Северна Америка е получила много повече видове вредни насекоми. Частично обяснение може да се намери във факта, че в общи линии животните по-лесно понасят сухи и студени зими, отколкото влажни и хладни.

Тук ще разгледаме и един прочут заселник в Средна Европа, произхождащ от Източен Китай и Корея — мъхнатоногия китайски крив рак (Eriocheir sinensis). Очевидно и той е бил пренесен с корабен баласт, но този път като ларва във водата на трюмовете. През 1912 г. в р. Алер в Германия бил уловен първият мъхнатоног китайски крив рак. В реките западно от Рейн и в Балтика са се срещали само отделни индивиди. В реките Везер, Елба и техните притоци ракът се-размножил масово. Например в р. Везер от януари до май 1935 г. уловът е бил 3,5 млн. I. В р. Хавел дневният улов е бил 15 t1. Мъхнатоногите китайски криви раци хвърлят хайвера си в устията на реките, но младите раци се движат устремно нагоре срещу течението. Някои от тях са стигнали от Куксхафен чак до Прага. Като навършат 5 години, започват обратната миграция. И ако днес малко се говори и пише за тях, това се дължи на обстоятелството, че уловът им е загубил стопанско значение след замърсяването на реките, а и раците са намалели значително. В близкото минало те са нанасяли големи щети, като са нагризвали уловената риба, късали са мрежите и са подравяли бреговете. След построяването на язовир на р. Елба при Геестахт навлизането на мъхнатоногия китайски крив рак на територията на ГДР е вече рядкост.

Корабите са е състояние да пренесат различни животни с обрастванията, а това са освен водорасли и растения разни дребни рачета, преди всичко от род Balanus, наричани също морски жълъди, представители от род Lepas, бриозои и други миди. Мидите от род Лепас например обитават тропични морета, но достигат и пристанищата на Балтийско море. През Панамския канал всяка година преминават стотици тонове организми, обрастващи корабните дъна. Голяма част от тях устояват на пътуването, което трае 8 часа и половина, предимно в сладка вода.
Като обрастване на кораби или прикрепена към дървесни трупи, сплавяни по водни пътища, дрейсената (Dreissena polymorpha) е пропътувала от Каспийско море до останалата част на Европа. За пасивно разпространяване тя е отлично екипирана, защото притежава за разлика от другите сладководни миди и бисусни жлези, които отделят нишки за прикрепване, а освен това понася относително висока соленост и за няколко седмици издържа и извън водата. Днес мидата се среща в много водоеми на Средна Европа, в реки и езера. В по-далечното минало тя е живяла в този район, но постепенно се оттеглила на югоизток. Когато строителството на канали в Южна Русия е дало възможност на сладководната фауна да се разсели, дрейсената постигнала това най-бързо и най-успешно. По брега на Балтийско море днес се среща американският охлюв пантоф (Grepidula fornicata) в такива големи количества, че е станал вреден за стридените банки. Този охлюв е бил пренесен заедно със стриди и за първи път е бил намерен на о. Силт през 1934 г. Днес не само корабите са причина за разселването на животни, което става по-бързо в сравнение с миналите векове и се осъществява и чрез други видове транспорт: влакове, самолети и милиони автомобили. Някое животно, чийто живот е твърде кратък, за да издържи пътуване с кораб, може да премине същото разстояние с влак или със самолет. От средствата за масов транспорт автомобилите оказват все пак слабо влияние върху разселването. При въздушния транспорт властите вземат под внимание нежелателните пренасяния и подлагат самолетите на редовна дезинфекция.

Няколкостотин или хиляди години корабоплаване са малък срок в сравнение със съществувалите милиони години преди това възможности за плаване върху отделни дървесни стъбла или за дрейфуване на цели плаващи острови от сплетена растителност, които нерядко и днес се носят по теченията на южноамериканските реки, а оттам и по морето. Същото става и с плаващите ледени блокове. Може би в миналото са се срещали и плаващи блокове от вулканичен туф, кокосови орехи и разни други. Шансовете за такова пренасяне днес са малки. Дърво, паднало във водите на Рейн, Елба или Одер, няма да достигне морето. В миналото това не е било така. Сибирските реки и в наше време влачат грамадни количества «плавок» — дървен материал, попаднал във водата без участието на човека. На юг от Суматра, в Зондско море, нерядко се натъкваме на плаващи дървета, в чиито корени има място, където дребни животни да се крият от морската вода и от слънцето. През 1892 г. пред американския бряг е дрейфувал плаващ остров с размери 30x30 т, на който е имало и дървета, достигащи 10 т височина, и чиято основа представлявала сплетени корени. Този остров трябва да е плавал поне 1000 морски мили. Малки са изгледите някои сухоземни животни навремеда използуват такъв превоз, но през хиля долетията или милионите години такива явления са били твърде вероятни. Смята се, че широкото разпространение на геконите се дължи на снасяните от тях яйца по стъблата на дърветата. Яйцата им се нуждаят от дълъг период на развитие, а през това време те са могли да бъдат пренесени.

Като ярък пример за пренасяне с естествени салове се разглеждат спадащите към семейство Staphylinidae нелетящи бръмбари Micralymma marinum, които се срещат в приливната зона на атлантическите брегове на Северна Африка и Западна Европа. Смята се, че оттам те са разнесени и много по на север към Шпицберген, Гренландия и Мечия остров. Сега те са намерени и по брега на щата Мейн (САЩ). Картината на разпространяването им позволява да се предположи, че то е осъществено чрез плаващи водорасли, дървета, влачени от Гълфстрийма и от източното гренландско течение. По подобен начин и охлювът Сереа hortensis е разширил значително първоначалния си ареал. Тъй като охлювите понасят и известен престой в морска вода (някои сладководни видове повече от две седмици), те не се нуждаят непременно от някакви салове.

Морските течения са важен фактор за пренасянето на планктонни ларви. С такива ларви прикрепени животни, като гъби и корали, могат да заемат широки ареали. Теченията оказват влияние на дълбочина до 150 rn, но са известни и някои дълбоководни океански течения. Тук ще споменем, че около 90 % от веслоногите ракообразни (Copepoda), обитаващи дълбочините на Индийския океан, се срещат и в Атлантическия. Интересният рак «крадец на кокосови орехи» (Birgus latro), който е описван от много пътешественици, е бил първоначално «нормален» рак отшелник, живеещ в охлювена черупка в морето. Едва по-късно се научил да се катери по палмите и да яде кокосови орехи. В южните морета на изток от Малайския архипелаг до Тайван и островната група Риу-Киу той оспорва на хората реколтата от кокосови орехи, като ги разчупва с щипките. Разпространението си по тези места ракът дължи на теченията, разнасящи планктонната му ларва.

Много видове планктонни животни, които живеят през целия си жизнен цикъл по такъв начин, т. е. които се оставят да ги носи течението, са широко разпространени. Обитателите на крайбрежните води (литоралните животни) имат ларви, които в условията на тропиците твърде бързо метаморфозират, така че нямат време да преодолеят дълги разстояния. Например дрейф под въздействието на пасатите от източните полинезийски острови в посока Южна Америка не може да бъде използуван, защото разстоянието е голямо и няма попътни острови. Това течение отнася голям брой ларви без никакъв резултат. При свръхпроизводството на потомство, което е характерно за морските животни с планктонни ларви, това е без значение1. Само между коралите от двете споменати области — Полинезия и южноамериканското крайбрежие — се открива сходство, което се обяснява и с по-дълъг ларвен период. Например за три вида корали са отбелязани ларвни стадии 20, 23 и 30 дни.

Какво разстояние се преодолява за толкова дни, може да се прецени, като се разгледат Бермудските острови. Корали (рифови корали), актинии и мантийни са били пренесени и днес се довличат там от Антилските острови чрез Гълфстрийма. Разстоянието от Бахамските острови е около 1500 km и ларвите го преминават за 7 до 12 дни.

Разпространяването на някои планктонни животни и на случайни «пътници върху салове» не зависи толкова от морските течения, колкото от силата и посоката на вятъра. Наблюдавали сме често как вятърът тласка пред себе си различни предмети, попаднали във водата и стърчащи над нея, като например «злополучни» насекоми и листа от дървета. Очевидният факт, че някои планктонни организми излизат активно над водната повърхност и се подлагат на опасност от изсъхване и на силните слънчеви лъчи, които те по строеж и по начин на живот съвсем не са пригодени да понасят, но все пак го правят, може най-правдоподобно да се обясни с обстоятелството, че дрейфът чрез вятъра носи значително селекционно предимство. Такива скитници с платна са някои от колониалните медузи (Siphonophora), чиито плавателни мехури служат и за платна. Медузата платноход (Velella velella), разпространена и в Атлантика, и в Средиземно море, изнася над водата косо «платно», което стърчи 1 до 5 сm над повърхността. Понякога в много случаи ларвите биват отнасяни и в области, където могат да живеят, но където липсват условия, за да достигнат полова зрелост, така че за редица морски животни се очертават и райони на разпространяване със стерилни форми вятърът струпва големи количества от тях или ги изхвърля на брега. Малко по-голямата медуза Poprita poprita няма образувания, които да улавят вятъра, и затова сe придвижва по-бързо от течението, отколкото от вятъра. Среща се в Атлантика, Индийския океан и в Средиземно море.
Специализиран платноход е физалията (Physalia), или както още я наричат «португалската галера», която има плавателен мехур с дължина от 2 до 12 ст, стърчащ изцяло над водата. Когато задуха бризът, горната страна на мехура се нагърчва като гребен, който увеличава още повече площта на ветрилото. Физалията е така устроена, че трябва да се движи, за да може да се храни; дългите до 50 m улавящи пипала с отровни копривни клетки в противен случай висят безпомощно надолу. Способността й да плува при вятър безспорно е допринесла за разпространяването й по всички морета.

Друг платноход, движен от вятъра, е охлювът Janthina. На немски език се нарича и виолетов охлюв, което говори за неговото оцветяване. Синият, преливащ се във виолетово цвят е защитно оцветяване на морски животни, живеещи непосредствено до повърхността на водата. Колониалните медузи също са сини. Охлювът Janthina отделя от слузните си жлези слуз, която не се смива от водата и обгръща многобройни мехурчета, образуващи нещо като сал, към който се прикрепя охлювът с мускулния си крак. Сал от мехурчета носи и яйцата на охлюва, който се храни с медузи.

Разсейването (разселването) на животните чрез вятъра и неговото значение беше вече разгледано, но пак ще подчертаем, че вятърът е главният разпространител на дребните насекоми и паяци.Болестта миксоматоза е преминала от Франция в Англия и от Австралия през широкия 300 кm Басов проток до Тасмания. И в двата случая се предполага, че това е станало чрез пренасяне на заразени комари от вятъра. Някои пеперуди имат гъсеници, снабдени с много дълги власинки, което им позволява да бъдат носени от вятъра на дълги разстояния. Когато изследваме подробно какви дребни животни се срещат в отделни локви по големи каменни блокове или по улиците на покривите, по старите стени, навсякъде откриваме нематоди (кръгли червеи), бриозой, едноклетъчни и акари. Тези дребни животинки не могат да се придвижват активно сами. Заселването на такива малки обиталища се обяснява с форезия и се дължи в повечето случаи на вятъра.

Не е нещо странно птици да бъдат отнесени на големи разстояния от вятър и бури и да се появят в необичаен район извън ареала си. На Азорските острови, намиращи се на 1700 кт от най-близката суша — африканския бряг, — са били установени 94 вида птици, които не гнездят там и които са стигнали до островите предимно с помощта на вятъра и въздушните течения.

Много по-странно, да не кажем невероятно, е твърдението, че някои животни «падат от небето», твърдение, с което може да се обясни внезапната поява на малки жабчета, след като е минал сезонът на поповите лъжички. Големи количества жабчета се появяват и от малки, вече пресъхнали локвички, и затова не е необходимо да се измисля «дъжд от жаби», както се е вярвало в миналото. Все пак съобщения за подобни «дъждове» идват от различни части на света, а някои от съобщенията са били доказани. Шилдер (1956) е събрал 76 автентични случая. При повечето от тях животните са били вдигнати от 5 до 17 кт разстояние от някакви водоеми. Учудващо е, че са били увличани не само риби и жаби, но и миди (Anodonta). За разселването на животните такива явления са играли незначителна роля. При разгадаването на «трудни случаи» на разпространяване и разселване не трябва да се забравят и евентуални необичайни фактори.

При разселването с помощта на вятъра случайността играе по-голяма роля, отколкото при разселването с помощта на водните течения. От двете страни на екватора съществуват поясите на пасатите — продължително и постоянно духащи ветрове — и тяхното действие е отразено в разпространението на някои животни. Например ареалът на водното конче Puntala flavescens се определя предимно от вятъра. Това означава, че известните за него странствувания се подпомагат от попътния вятър, а насрещният им пречи.

Отново ще се върнем на водните течения, защото и реките могат да участвуват в пасивното разселване на животните. Изненадващ е твърде малкият им принос, но ще го докажем. Реките, както знаем, в топло време пренасят като конвейерна лента по повърхността си голям брой насекоми и други «злополучни» животни. Част от тях се оставят да ги влачи течението километри далеч. Без да загубят жизнеността си, те стигат до нов бряг. При пълноводие върху салове от плавок попадат и всевъзможни други животни и преминават дълги разстояния. Собствената фауна на реките също бива отвличана, ако не е в състояние активно да плува срещу течението, да се залови за твърда основа или да се скрие на тихи места. Положително е, че речните обитатели дрейфуват донякъде и въпреки това твърдо е установено, че отделни участъци на реките са заселени със строго определени видове. Отнасянето чрез водите и на съседната сухоземна фауна само в редки случаи е довеждало до «разтягане» на границите на ареала покрай бреговете на реките, и то само когато са налице благоприятни екологични условия. Този факт показа още веднъж колко трудно е да се осъществи успешно заселване и преодоляване на прегради от животни, които само в ограничена степен са способни да се разселват активно.

Не бива да се смята обаче, че реките изобщо не допринасят за разпространяването. За два вида охлюви се знае, че има малки находища на р. Рейн, докато големите им затворени ареали се намират далеч по на север. Малкият речен охлюв (Апсуlus fluviatilis), който едва пълзи, а и на други животни от Севера са стигнали по реките до делтата на Волга. За заселването на изолирани водни басейни, както и за преодоляването на разстояния по сушата голямо значение има пренасянето от други животни (форезия). По перата и по краката на птиците се прилепват някои едноклетъчни животни, яйца и цисти. Така се пренасят дори и животни, които са чувствителни към изсъхване: патиците само за броени минути прелитат до друг водоем. Животни с издръжливи ларви могат да бъдат пренесени на големи разстояния. Хайверът на някои риби издържа на суша до две седмици. По краката на една патица, отстреляна в Сахара на повече от 160 кт от най-близката водна площ, са били открити жизнеспособни яйца от охлюв. Сухоземни бозайници и птици също разнасят различни дребни животни. На о. Мелум в Северно море била уловена червеногръдка, за която се били прилепили седем живи охлюва.

Пренасянето на млади рибки на къси разстояния също е вероятно, защото е известно, че те търсят убежище в перата на плаващи птици. Яйцата на някои дребни раци, а и на някои риби издържат преминаването през храносмилателния канал на птици, които биха могли да ги пренесат. Водни акари се прикрепват често към. летящи насекоми, например към водни кончета, върху които живеят като паразити определено време и така стигат до съседни водоеми. Нагледни примери за разселване на животни са представлявали и представляват останалите от Втората световна война ями от авиобомби, които при високи подпочвени води се превръщат в малки блата. Изненадващо бързо в тях се изграждат напълно оформени съобщества от организми, в които нерядко са включени и риби. Значителна част от членовете на съобществата са били пренесени чрез форезия. Тъй като тези блата се намират предимно близо до градовете, не е изключено те да са били посещавани от любители на аквариуми, ат биолози или рибари, които при «изгребването» са пренесли неволно или съзнателно някои организми.

Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг

ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА

Превели от немски

Радка Андреева и Борислав Антонов

Земиздат — София – 1981

В книгата е направен преглед на разпространението на животните на Земята. Разгледани са факторите, определящи жизнената среда и разпространението, разселването и миграциите на животните.

Авторът изтъкнатият учен и изследовател проф. Д-р б. н. Улрих Зедлаг излага основните принципи на зоогеографията, свързани с еволюцията и историята на Земята. Разглеждайки главните зоогеографски области на сушата и животинския свят на моретата и океаните, той намира и обосновава основните закономерности за тяхното определяне.

Трябва да се подчертае, че авторът представя много пълно изключителното многообразие на животните на Земята, което е подкрепено с богат илюстративен материал, умело подбран и разпределен.

Книгата представлява интерес както за специалисти и студенти, така и за непредубедените и неподготвени читатели, като ги запознава по непосредствен начин с животинския свят в различните области на Земята.

Ulrlch Sedlag

DIE TIERWELT DER ERDE

Urania-Verlag Leipzig. Jena. Berlin,

Verlag ur popularwissenschaftliche Literatur, Leipzig, 1972

©Urania-Verlag Leipzig. Jena. Berlin

© Радка Андреева и Борислав Антонов, превод

с/о Jusautor, Sofia, 1981

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари