|
Храна за животните е главно органичната маса на растенията и в много по-малко количество продукти от животновъдството — мляко и отпадъци ют преработването му, трупно, кръвно и месно брашно, яйца и зародиши от люпилните, рибено брашно и др. Както по съотношение, така и по състав хранителните вещества във фуражите и в тялото на животното много се различават. Освен това повечето от хранителните вещества са в неразтворима форма. Това налага храните предварително да се преработват, за да се доведат съставните им хранителни вещества до достъпна за организма форма. Това първоначално сложно обработване на хранителните вещества и довеждането на част от тях до разтворима годна за усвояване от организма форма, се нарича смилане на хранителните вещества. За целта всяко животно има специална система от органи — храносмилателна система, — сложна по. устройство и функции, пригодена да поема и разгражда фуражите, да всмуква смлените хранителни вещества, необходими за непрекъсната тъканна обмяна.
При всички животни храносмилателният канал започва с устата и продъжава с хранопровода, стомаха, дванедесетопръстника, тънките черва, сляпото черво, дебелите черва, правото черво и ануса.Устройството, размерите и функциите му на отделните му части се различават твърде много.Устата приема и в някои случаи раздробява храната. Поради това в нея има зъби за дъвкане и език за обръщането и придвижването и.
Птиците, които има човека нямат зъби и храната почти не претърпява промени в устата. Хранопровода е права тръба свързваща устата със стомаха. В него храната не се задържа и не се преработва. Само хранопроводът на птиците има едно разширение гуша разделено външно с една надлъжна бразда на лява и дясна половина, където погълнатите зърна се задържат и престояват известно време.
Стомахът е най-сложното по устройство разширение на храносмилателния канал. Той бива еднокамерен при непреживните и многокамерен при преживните. При раждането преживните имат дял на стомаха — същински стомах — наречен още сирищник. Още през първите седмици усилено се развиват останалите отдели — търбухьт, мрежата книжката, — за да стане най-голям търбухът.
Стомахът бива прост — с еднообразно устроена лигавица — и сложен — с лигавица различна по строеж функции в крдиналната, средната и пилорната зона.
Всички селскостопански животни имат сложен стомах. Птиците имат специален мускулест стомах. Задните отдели на храносмилателния канал — тънките, дебелите черва и сляпото черво — са много по-развити при коня и поемат част от функциите на предстомашията при преживните В храносмилателния канал храната се подлага на 3 вида смилане — механично, бактериино и ензимно, или химично
Механично смилане. Задачата на механичното смилане на храната е да я надроби на малки късове и силно да увеличи повърхността и.
Това улеснява следващото бактерийно и химично смилане.
При животните органи на механично смилане са зъбите. Предните зъби - резците имат преди всичко задачата да откъснат и поемат храната на хапки. Кътниците, които имат широка триеща повърхност при странично движение на челюстите не само притискат, но и силно разтриват храната.
Непреживните продължително ослюнчват храната в устата и вече омекотена, продължително време я дъвчат и гълтат.
При преживните храната попада в устата два пъти. Първоначално тя се поема, слабо се сдъвква и се ослюнчава. Покрита обилно със слизеста слюнка, храната без трудности се отправя към търбуха и мрежата.
Тук при загравяне до телесната температура и при силно овлажняване тя се подлага и на микробиологично въздействие, след което повторно с евръща в устата и грижливо се разтрива. Погълнатата храна отново се връща в търбуха и мрежата и частично може да попадне в устата и трети път. Стрита почти до езнообразна кашица, тя вече е годна Някои данни за храносмилателният канал на селскостопанските животни: 1-показатели
• Дължина на тънките черва в метри: говедо /40-49/; овца /17-34/; кон /18-24/; свиня /18/; кокошка /0,9-1,6/
• Дължина на дебелите черва в метри: говедо /6-13/; овца /4-10/; кон /6/; свиня /4,5/; кокошка /0,3-1,0/
• Обща дължина на червата в метри: говедо /39-63/; овца /20-42/; кон /22-40/; свиня /22-25/; кокошка /1,2-1,6/
• Дължината на червата към дължината на тялото в метри: говедо /1:15-30/; овца /1:20-30/; кон /1:15/; свиня /1:25/; кокошка /1:7/
• Вместимост на стомаха в литри: говедо /200/; овца //25; кон /10-37/; свиня /4,5-6/; кокошка /---/
• Вместимост на тънките черва в литри: говедо /66/; овца /9/; кон /70/; свиня /11-14/; кокошка /---/
• Вместимост на дебелите черва в литри: говедо /28/; овца /5/; кон /95/; свиня /5-10/; кокошка /---/
• Вместимост на сляпото черво в литри: говедо /10/; овца /1/; кон /35/; свиня /1-2/; кокошка /---/
• Вместимост на червата общо в литри: говедо /104/; овца /15/; кон /200/; свиня /24-32/; кокошка /---/
• Отделяна на фекалиите от приетата храна в часа след храненето:
• - начало: говедо /24/; овца /14/; кон /24/; свиня /12/; кокошка /3/
• - максимум: говедо /36/; овца /24/; кон /48/; свиня /24/; кокошка /18/
• - край: говедо /336/; овца /432/; кон /120/; свиня /120/; кокошка /120/
• Количество на фекалиите за ден в килограми: говедо /15-35/; овца /1-2/; кон /12-23/; свиня /0,5-3/; кокошка /0,3-0,4/ да премине към следващите отдели на стомаха и да бъде подложена на химично смилане. Механичното смилане продължава и в стомаха, където при предвижването, особено в книжката на преживните, се осигурява механичното надробяване на вече значително наситения с вода омекнал фураж.
При птиците зърненият фураж се задържа в гушата и там се насища с вода. Попаднал след това в мускулестият стомах, при движението на стомашните стени и с помощта на погълнатите песъчинки той се надробява силно Механичното смилане е особено необходимо за грубите и зелените фуражи, поради което тези фуражи се оползотворяват най-добре от преживните.
Ето защо в преценката на преживните важно място заема преценката на състоянието на зъбите — те определят и продължителността на използуването на животните.
Бактерийно_смилане. Храносмилателният канал на всички животни е населен изобилно с микроорганизми. Особено богати в това отношение са търбухът, мрежата и книжката при преживните, сляпото черво при коня и дебелото черво при всички животни. Наред с бактериите в търбуха на преживните животни се намират и инфузории. Инфузориите изграждат собственото
си тяло от растителни белтъчини и с това повишават биологичната стойност на белтъчините. Превръщат също скорбялата в гликогеи, т. е. превръщат растителния протеин и въглехидратите в животински, но не са в състояние да превърнат неорганичните азотни съединения в протеин, нито целулозата в монозахариди.
В организма на животните не се отделят ензими, годни да разградят целулозата и да спомогнат да се усвоят амониевият, нитратният и карбамидният азот и да се изградят от тях протеини. Такава способност имат бактериите. Ето защо колкото по-добро е развитието на бактериите в предстомашията на преживните,толкова по-добро е смилането на целулозата и на храната като цяло, толкова по-пълно се използува небелтъчният азот за изграждане на протеини. За развитието на бактериите е нужно с храната да постъпят и достатъчно въглехидрати, белтъчини, минерални вещества и особено кобалт.
Бактериите отделят ензими, разграждащи целулозата до летливи мастни киселини и газове. Летливите мастни киселини може да се използуват от животните, докато газовете са чиста загуба през търбуха през xранопровода и устата. Ползата от разграждането на целулозата е двойна. От една страна, от целулозата при ферментация се получават вещества за ицползване от животните, от друга, разкъсаните клетъчни обвивки освобождават вътрешното съдържание на клетките за лазграждане от ензимите на храносмилателният канал.
Разнообразната бактерийна микрофлора е в състояние да използува в синтезата на своите растителни белтъчини амидния, нитратния, амониевия и карбамидния азот. Тя обаче се нуждае от известни количества растителен протеин, какъвто обикновено се осигурява с дажбите. Освен това бактериите синтезират и някои витамини, между които витамини от групата В и С, поради което преживните не се нуждаят от внасянето им с храната. Най-после както бактерийната флора, така и инфузорийната фауна се смилат в по-задните отдели на храносмилателния канал и съставките на организма им — белтъчни, въглехидратни, мастни — се използуват от животните. Общо взето, в тази сложна лаборатория-термостат (търбуха) се извършват много сложни ензимни процеси, правещи използуваеми редица азотни и въглехидратни продукти, които по друг начин не може да се използуват от животните.
Бактериите и инфузориите действуват в алкална среда, осигурявана в търбуха чрез огромните количества слюнка, които постъпват с храната постоянно и поддържат желаната реакция. Химично смилане. Химичното смилане започва, от устната кухина. Постъпилата в устата храна предизвиква бързо отделяне на слюнка от слюнчените жлези. Слюнката е слизеста течност с неутрална или слабо алкална реакция, съдържаща муцин някои минерални вещества - бикарбонати, фосфати хлориди и други. Слюнката на животните, с изключение на на слюнката на свинята, не съдържа ензими за химични промени на хранителните вещества. Това е особено благоприятно за преживните, тъй като захарите биха покрили отчасти въглехидратните нужди на бактериите и те не биха разградили добре целулозата. Липсата на готова въглехйдратна храна принуждава бактериите да разграждат целулозата активно.
При преживните слюнката има за задача да обвива грубите храни и да улесни придвижването им по хранопровода. Освен това тя създава подходяща алкална среда за развитие и действие на бактериите и инфузориите в търбуха. Постоянният приток на нова слюнка осгурява поддържането на алкалната реакция в предните отделения на стомаха. Слюнката омекотява храната, насища я с вода и улеснява механичното и смилане. Освен това тя разтваря годните да се разтварят съставки на храната — минералните вещества, захарта, небелтъчния азот и някои аминокиселини. В слюнката на свинята се съдържат ензимът птиалин, който в алкална среда предизвиква разграждане на скорбялата до малтоза. Практическото му значение не е голямо, като се има в предвид, че при свинята храната не се задържа продължително време в устата и че постъпила в стомаха, тя попада в кисела среда, в която действието на птиалина се преустановява. Слюнката има и известни бактерицидни свойства, поради което стерилизирането на храната започва от устата. Количеството на необходимата слюнка зависи от количеството на храната, от водното й съдържани и от вида, на животните. Например за приемането на 1кг сено говедата изразходват 4 1, на 1кг овес - 2 l и на 1 кг зелена храна — 0,5 1 слюнка. Постъпилата със слюнката вода, заемаща 99,5% от състава и, в стомаха и в червата се всмуква обратно и може да се използува многократно. Това има дълбоко биологично значение, понеже водата има температурата на тялото. Ако трябва да постъпят нови количества вода отвън, организмът би изразходвал значително количество хранителни вещества за затопляне на водата.
Постъпилата в стомаха храна се размесва със сока от стомашните жлези разположени в стомашната лигавица в пилорната област на стомаха. Количеството на стомашния сок зависи от състава и количеството на храната и от вида на животното. Стомашният сок има кисела реакция поради съдържанието на солна киселина, която стерилизира постъпващата в жлезистия стомах храна, довежда консистенцията и до еднообразна хомогенна каша и променя реакцията.Главният ензим, който се отделя в стомаха, е пепсинът. В кисела среда той предизвиква разграждане на протеините до пептиди. В стомаха са открити следи от липаза и диастаза, но те вероятно са впръснати от дванадесетопръстника и нямат практическо значение. Следователно в стомаха се смилат белтъчините. Храната, постъпваща в стомаха на непреживните, се напластява в строга последователност. Тоничното действие на стомашната мускулатура и перисталтиката не водят до разместване на съдържанието в стомаха. По такъв начин се осигурява продължителното действие на птиалина на слюнката при запазена алкална реакция на масата. Поеманата вода не се смесва със съдържимото на стомаха, а бързо се излива по стомашната стена в дванадесетопръстника, без да разрежда концентрацията на пепсина и солната киселина. В стомаха на бозайниците се отделя химозин сирищен ензим, който пресича казеина млякото и го съсирва. Така се осигорява постепенно и пълно смилане на белтъчините в млякотоот пепсина.
В стомаха на коня се наблюдава дейност на млечнокисели бактерии, почвени микроорганизми и дрожди. Напълно липсват бактериите, подлагащи целулозата на ферментация.
При птиците храната от гушата поддържа постоянен приток на храна в стомаха, което се налага от малкия му обем. Храната минава най-напред през жлезистия отдел на стомаха и заедно с пепсина влиза в мускулестия стомах. Там успоредно с раздробяването, осигурено от механичната мускулна енергия, вроговената вътрешна обвивка на стомаха и поетите песъчинки, се извършва и химичното смилане на протеина. В жлезистия стомах смилане почти не протича, понеже постъпващата храна не е раздробена и се задържа твърде кратко време.
Основното и най-съществено химично смилане се извършва в дванадесетопръстника, където се смилът всички хранителни вещества. Най-напред се изменя реакцията на средата от постъпващия по жлъчният провод от черния дроб жлъчен сок (жлъчка). Жлъчката е твърде сложен по състав продукт. Нейната роля (освен да променя реакцията) е силно да емулгира и да разтваря мазнините. Чрез соковете на задстомашната.жлеза се смилат всички хранителни вещества. Отделеният под формата на неактивни трипсиноген трипсин се активизира от чревния ензим ентерокиназа и довършва работата на пепсина, идващ от стомаха. Той предизвиква разграждане на пептоните До аминокиселини, но не е в състояние да разгради кератините — роговите кожни образувания (косми, пера и др.).
Панкреатичният сок съдържа и амилаза, предизвиква разграждане на скорбялата и малтозата до монозахариди. Следователно тук продължава смилането на въглехидратите, започнало в устата.
Отделените от панкреаса липази предизвикват разграждане на емулгираните мазнини на глицерол и висши мастни киселини. Оттук започва смилането на мазнините, за да се стигне до главните им съставни части, разтворими във вода.
Придвижването на храната от стомаха в дванадесетопръстника е ритмичен процес. Пилорът, отворът, който свързва стомаха с дванадесетопръстника, се затваря от един пръстеновиден гладък мускул. Отварянето му се осигурява по рефлекторен път, след като прилежащата към него храна се превърне в хомогенна кашообразна маса, добре размесена с пепсин и солна киселина, и придобие кисела реакция. С перисталтично и тонично свиване на мускулатурата на стомаха част от кашообразната храна се изхвърля през пилора в дванадесетопръстника. При перисталтиката на дванадесетопръстника храната се размесва с ензимите на жлъчката и на панкреаса и започва основното смилане на хранителните вещества. Щом като реакцията в дванадесетопръстника се промени изцяло, пилорът отново се отваря и стомахът изтласква нова порция хранителна кашица. Това показва, че храната не се задържа в дванадесетопръстника дълго време. Получила обаче алкална реакция и достатъчно ензими от панкреаса, тя продължава да се смила в тънките черва.
Към постъпилата в тънките черва храна се отделят още ензими за смилане на всички хранителни вещества.Така от стените на тънките черва се отделя ерепсин, който с трипсина на задстомашната жлеза разлага протеините до аминокиселини. За смилането на мазнините се отделят липази, а на въглехидратите — инвертаза, малтаза и лактоза, — които довеждат скорбялата и малтозата до монозахариди. Тези ензими успоредно с ензимите на панкреаса действуват в алкална среда.
В тънките черва успоредно със смилането на храните интензивно протичат и процесите на всмукване. Колкото по-назад в тънките черва отива хранителната кашица, толкова повече намалява интензивността на химичното смилане и всмукването на смлените хранителни вещества.
В дебелите черва храната постъпва със значително затихнали ензимни процеси. Все още обаче е запазена алкалната реакция и при липса на кислород започват анаеробни бактерийни процеси, за които е налице и подходяща температура. Тук се подлагат на енергична бактерийна ферментация и гниене останалите неразградени или частично разградени съставки на фуража в хранителната кашица. Най-активно се разгражда останалата целулоза отчасти до целобиоза и глюкоза и в по-голяма степен до метан, водород,
въглероден двуокис и низши мастни киселини (оцетна и маслена). В процеса на усиленото всмукване на водата в дебелите черва се всмукват глюкозата и низшите мастни киселини, с което се повишава оползотворяването на целулозата.
В повечето случаи разграждането на белтъчините се поема от гнилостните бактерии, които ги разпадат до феноли. Постъпили в кръвта, фенолите са отровни, но се свързват с глюкуроновата или сярната киселина и като безвредни съединения се изхвърлят с урината. Другите продукти на гниенето се изхвърлят от тялото под формата на газове със специфична миризма. При животните с еднокамерен стомах, каквито са конят и свинята, в сляпото и в дебелото черво целулозата се подлага на бактерийна ферментация, подобна на ферментацията в търбуха на преживните и след превръщането и
в съставка на тялото на микроорганизмите може да бъде използувана от животното до 60%. На подобно преработване се подлагат и белтъчините от наличните инфузории, които правят достъпен за използуване растителния и неорганичния азот. Много по-целесъобразно е предварителното преработване на целулозата и небелтъчния азот при преживните. Смилането на целулозата и небелтъчния азот в края на храносмилателния канал до значителна степен лишава животното от възможността по-късно да използува натрупаните гликоген и протеини в микроорганизмите, както и съдържанието на разкритите при целулозната ферментация клетки. По-голямата част от тези вещества се разграждат до соли и газове, които организмът не може да използува, а значителна част от бактериите и инфузориите се изхвърлят с фекалиите неизползувани.
При птиците през слепите черва, които са една двойка, преминава само 10% от кашицата, идваща от тънките черва. Ролята на слепите черва е малка и оползотворяването на целулозата — слабо.
От твърде краткото и схематично описание на процесите на храносмилането може да се обобщят някои важни от биологично гледище особености:
1. Хранителните вещества са подложени на промени по цялата дължина на храносмилателния канал. Всяко хранително вещество се атакува от ензими в няколко участъка. Това показва, че при временно или продължително увреждане на дейността на един участък от храносмилателния канал тя може да се компенсира от работата на другите участъци.
2. Процесите на бактерийното смилане при преживните протичат в предстомашията, а при всички останали животни — в сляпото и в дебелото черво
3. Ензимните процеси, или същинското смилане, започват от стомаха и се извършват главно в дванадесетопръстника и в тънките черва.
4. Скоростта на преминаването на храната през отделите на храносмилателния канал е твърде различна при отделните видове животни, но се мени в широки граници в зависимост от състава на храната. Обикновено по-следните остатъци от храната напускат тялото с изпражненията при кокошките на 2-рия до 5-ия ден, при коня и свинята на 4-ия—5-ия, при говедото на 12-ия—13-ия и при овцете от 15-ия до 20-ия ден.
5. Значителен интерес представлява произходът на съставките на изпражненията, които са същите, както на фуражите, но в значително изменено съотношение. Освен това тези вещества произхождат и от микроорганизмите, и от животното. Професор Въто Груев Груев Професор Найден Йорданов Петров Доцент Вълко Господинов Танев
Коментари () |
|
|
|
 |
