Независимо, че гризачите могат съществено да се различават по размерите си, още от пръв поглед можем безпогрешно да разпознаем представителите на този многочислен разред! Типично за тях е обтекаемото тяло, покрито с гъста козина. При повечето гризачи опашката е относително дълга, но формата й е различна при всеки отделен вид.
Структурата на скелета на гризачите е сходна с тази на другите гръбначни млекопитаещи - гръбнакът започва от основата на черепа и стига до края на опашката. В определени места той се съединява с ребрата и посредством стави, с предните и задните крайници. Външно устройството на черепа също слабо се отличава от това на останалите бозайници. Най-видимо се отличават по своя строеж само зъбите.
РАЗНООБРАЗНИЯТ СВЯТ НАГРИЗАЧИТЕ
От Сирма Зидарова ЗЪБИ И ХРАНЕНЕ При тези животни от всичко най-много се набиват на очи резците на горната и долната челюсти - те са сравнително дълги, закривени, остри, като наточени ножове. Гризачите нямат кучешки зъби. На тяхното място, между резците и кътниците (предкътниците), се намира голяма празнина, наречена диастема. А при много видове липсват и предкътниците.
Зъбите са основен, жизненоважен инструмент за гризачите. Всички те успешно прегризват всякакъв вид „храна". Резците на тези животинки с лекота пробиват черупката на ореха или дървесната кора, която влиза в „менюто" на много видове. Очевидно наличието на кучешки зъби не би дало някакво преимущество на гризачите. Празното пространство между резците и кътниците обикновено е покрито от силно подвижните устни на тези животни. Благодарение на това, те могат да „пазят" в тази празнина част от изгризаната храна. Едва след като прегризването е приключило, идва ред на кътниците и предкътниците. С тяхна помощ се осъществява сдъвкването на храната, с което започва същинското хранене. Преди да попадне В стомаха, растителната храна се раздробява на отделни влакънца.
Само външният преден край на резците е покрит с дебел слой от емайл. Тези зъби постоянно се наточват в процеса на триене от върди предмети, а също и един в друг. Интересно е да се отбележи и това, че при гризачите резците растат през целия им живот, но ежедневното им интензивно използване води до скъсяването им. Непрекъснатият им растеж обаче компенсира изтриването. Когато животното дълго боледува и не се храни, резците продължават да растат и понеже те са закривени в посока към челюстта, след известно време проникват в нея, причинявайки на животното силни болки. Ако този процес не бъде прекратен, то загива. Подобна трагедия може да се разиграе и в случаите, когато резците са по-силно изкривени, в резултат на вродена патология. Тогава на животното му е трудно да гризе храната си. А когато резците се използват от гризачите недостатъчно интензивно, те нарастват по-бързо, отколкото се изтриват и се забиват в черепа на нещастното животно.
Менюто на гризачите се състои преди всичко от растителна храна. Някои от тях използват за храна и дребни животинки, например насекоми. формата и разположението на зъбите при тези животни са приспособени именно към растителна храна. Острите резци са особено необходими в случаите, когато любимото лакомство е скрито под твърда черупка или под кората на дърветата. Дори тънките млади филизи трябва да се сдъвкват внимателно, за да може съдържащата се в тях целулоза (основният строителен материал за живите клетки на гризачите) да бъде раздробена на отделни влакна. В противен случай, тя няма да бъде усвоена от организма. В известен смисъл, гризачите са сходни с тревопасните млекопитаещи - и в тяхната храносмилателна система живеят постоянно специални бактерии, които помагат за разграждането на целулозата. Във връзка с това възниква още един немаловажен проблем - споменатите бактерии обитават крайните отдели на червата - тогава как става всмукването в кръвта на необходимите хранителни вещества в по-горните части на червата? Гризачите се справят с този проблем по изключително оригинален начин - те изяждат първите си изпражнения от почти несмляна храна! Така полезните вещества и водата се усвояват напълно и липсват при следващите изпражнения. НАЧИНИ ЗА ПРИДВИЖВАНЕ И СЕТИВА Основният начин за придвижване при повечето гризачи е ходенето или бягането. Устройството на задните им крайници е сходно - те се придвижват по земята, като използват стъпалата на предните и задните си крайници, разтваряйки пръстите си. Гризачите, които са водни обитатели, имат на задните си крайници плавателни ципи. На сушата те се придвижват не толкова ловко и уверено, колкото събратята им, обитаващи сушата. Опашката при гризачите може да има различна форма и също изпълнява важна функция. При сухоземните видове тя е доста дълга, стеснява се към края и често е неокосмена. При бобрите пък опашката е плоска и служи като кормило при плуване. При малКите мишлета, които често се катерят сред гъстата растителност, опашката е „хватателна" и влиза в ролята на пети крайник при лазенето по стъблата на растенията.
Където и да се намират гризачите, те никога не забравят за опасността! Иначе не биха оцелели, защото враговете им не са никак малко - от паяци и змии, до грабливи птици и хора. Повечето гризачи не притежават ефективни средства за защита от нападение и при среща с врага си те бързат да се скрият на безопасно място. Поради тази причина, при тези животни са силно развити обонянието и слухът. Те реагират мигновено на различни звуци, миризми, вибрации на почвата и въздуха. Вродената им способност за обучение и бързите им асоциации им позволяват да използват ефективно получената информация. Никога не се отдалечават от убежището си, което е различно при различните видове гризачи. При мишките, плъховете и ондатрата скривалищата представляват дупки в земята, при катериците - хралупа в дърветата, а при бобрите - „къщичка" сред водоема. Но въпреки многобройните предпазни мерки, огромен брой гризачи стават жертва на преследвачите си.
Това е предвидено от природата и ако не беше този механизъм на естествен отбор, само за няколко години цялата ни планета ще бъде пренаселена от изключително плодовитите представители на разред Гризачи.
 |
