|
Към растителните камшичести спада и разредът динофлагелата, който обединява с малка изключения флагелати с целулозна черупка, съставена от две половини. В повечето случаи всяка половина е съставена от отделни плочки. Двете половини са разделени с пръстеновидна, екваториална бразда, която при някои форми е разположена по-напред или по-назад. Динофлагелатите имат две камшичета, които излизат от браздата на коремната страна. Едното е насочено назад, а другото е в браздата и опасва тялото. Последното извършва малки и бързи вълнообразни движения. Като резултат от движението на двете камшичета животното плава с люлеене и въртене напред.
Черупката на някои динофлагелати е източена и образува роговидни израстъци или рогчета. Това увеличава повърхността им и представлява приспособление към планктонния начин на живот. Видовете динофлагелати, които имат описаните по-горе черупки, са обединени в рода церациум (Ceratium).
Динофлагелатите с малки изключения имат обикновено тъмножълти или тъмнокафяви хроматофори поради присъствието на фикопирин (каротиноид), който маскира зеления цвят на хлорофила. Динофлагелатите са автотрофни организми. Те населяват малки локви, блатца или големи езера. Особено много и многобройни са видовете, които живеят в моретата и океаните. Морските динофлагелати образуват много важна част от планктона. Те са изходният хранителен субстрат и важна част от началните звена на хранителните вериги на по-висшите животни. Динофлагелатите са храна на низшите рачета, на мекотели, на ларви, на червеи, а те пък са храна на малките и на младите риби, а също така на възрастните планктоноядни риби. Оттук произтича и голямото стопанско значение на морските динофлагелати.
Някои морски динофлагелати светят. Те издават особена сребриста светлина с жълт оттенък при механично дразнене, като удар на веслата на лодка, движението на самата лодка и на параходи, движение на риби и т. н. Светенето се дължи на бавното окисляване на мастни капчици, които се намират в тялото им.
Към този разред спада и ноктилуката (Noctiluca miliaris), която е извънредно много разпространена в Черно море. Ноктилуката има приблизително сферично тяло, голямо колкото главата на топлийка, до 1 мм диаметър. То е съставено от пихтиеста материя, пронизана с тънки плазматични нишки. Поради това устройство относителното тегло на тялото й е по-леко от морската вода. Ноктилуката e отлично приспособена към планктонен начин на живот.
Ноктилуката е широко разпространена в топлите морета. Тя се храни с растителна и животинска храна и понякога поглъща дребни ракообразни. Ноктилука милиарис от Индийския океан и други морета има симбионти (ксантели), от които използува кислорода, който те отделят при фотосинтезата. Ноктилуката, която живее в Черно море, няма симбионтни водорасли.
Ноктилуката се появява в края на лятото в голямо количество на повърхността на водата и тогава светенето на морето през нощта се дължи главно на нея. Светенето се дължи на мастни капчици, разположени в протоплазмата й, и затова светят само точки от ноктилуката, където има такива капчици. За светенето е необходим кислород; при липса на кислород ноктилуката не свети. Светенето започва освен от механично дразнене още и от химични дразнители. Животните започват веднага да светят, когато на повърхността на култура от ноктилуки, които не светят, се пусне капка солен или захарен разтвор. Животинските камшичести (Zoomastigina) също се разделят на много разреди. От тях заслужават внимание два разреда: протомонади (Protomonadida) и ризомастигина (Rhizomastigida). Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
