|
Този разред обхваща малки, безцветни форми, които имат едно или две камшичета. При някои от тях се прибавя и друг органел като ундулираща мембрана. Тя е тънка ципа, издадена от тялото, по ръба на която минава флагелум. Някои протомонади имат и блефаропласт. Блефаропластът е органел, който е разположен до началото на флагелума и се багри от базичните бои също както ядрото. Този разред обединява свободно живеещи и паразитни форми. Към свободно живеещите протомонади спадат и хоанофлагелатите (семейство Craspedomoadidae или Choanoflagellata). Те са единични или колониални форми с протоплазмични якички на предния край, които заграждат единствения им флагелум.
Хоанофлагелатите представляват голям интерес, понеже са сходни по устройство с хоаноцитите на гъбите. Това сходство се тълкува като израз на родство.
От паразитните протомонади най-голямо значение за животните и човека имат трипанозомите и лайшманиите (сем. Trypanosomidae или Herpetomonadidae).
Повечето трипанозоми паразитират в два гостоприемника в кръвта на гръбначно животно и в насекомо, а при някои случаи и в пиявица. Насекомите или пиявиците са преносители на трипанозомите и се наричат вторични гостоприемници.
От трипанозомите най-голямо практическо значение като паразит има Trypanosoma gambianse. Тя е разпространена в Централна Африка и причинява сънната болест у човека. Тя паразитира в кръвта, в цереброспиралната течност и в далака и се размножава само по безполов начин. Трипанозома гамбиензе отделя вещества в кръвта, които тровят организма. Най-типичният симптом на тази болест е непрекъснатият сън, затова е известна под името тропична сънна болест.
Трипанозома гамбиензе се пренася от мухата це-це (Glossina palpalis).
Сънната болест в южните райони на разпространение в Централна Африка протича толкова бързо, че сънливост у болния не се развива и той скоро умира, ако не се лекува. Приема се, че този тип сънна
болест се причинява от друг вид трипанозома — Trypanosoma rhodesiense. Тази трипанозома е напълно еднаква по устройство с трипанозома гамбиензе. Тя се различава от нея по голямата си патогенност. Тя се пренася и от друг вид муха Clossina morsitans.
В същите райони е разпространена и Trypanosoma brucei, която причинява смъртоносната болест наган по рогатия добитък. От нея човек не боледува. Тази трипанозома се среща и природата в антилопите, за които тя е безвредна, и в други диви бозайници.
Трипанозома бруцеи морфологически е идентична с първите две. Поради това мнозина смятат, че тези три вида трипанозоми са биологични раси на един и същ вид.
У нас е разпространен само един вид патогенна трипанозома rypanosoma equiperdum, която предизвиква конския сифилис (дурина) по коня и магарето. Болестта се проявява в
отичане на половите органи, поява на бели петна по тях, изрив по кожата и общо измършавяване.
Преносителят (вторичният гостоприемник) при тази трипанозома за разлика от останалите видове трипанозоми е отпаднал и жизненият цикъл се е опростил. Той се състои от безкрайно безполово размножение на трипанозомите чрез надлъжно деление.
Заразяването с трипанозома еквипердум става при полов акт.
Лайшманиите, които спадат към семейството трипанозомиде, са вътрешноклетъчни паразити на човека. У нас до 1953 г. са установени 47 случая (предимно деца) на заболяване от висцерална лайшманиоза или кала-азар. Тази болест е разпространена главно в Южна България. Тя се причинява от Leishmania donovani и се съпровожда често с втрисания, подобни на зези при маларията, но те не са периодически и не се лекуват с хинин. Паразитът се загнездва главно в кръвните и лимфни капиляри на далака, черния дроб, костния мозък и в лимфатичлите жлези.
L. Donovani се пренася от папатациевите мушици, видовете от род Phlebotomus.
Висцералната лайшманиоза продължава години и ако не се лекува, болният завършва фатално.
Резервоар на висцералната лайшманиоза се считат кучетата. В тях болестта се проявява в кожни поражения, а може да протече и скрито.
Тази болест е разпространена в Средиземноморието и на изток в цяла Южна Азия. По същите места е разпространена и кожната лайшманиоза. Тя се причинява от друг вид— Leishmania tropica, която морфологически не се различава от причинителя на вксцералната лайшманиоза. Болестта се проявява в язви по цялото тяло, предимно по лицето, ръцете и краката, където обикновено се ограничават паразитите. След известно време, най-често след година, язвите бавно заздравяват.
Кожната лайшманиоза се пренася също от видове от рода флеботомус, и то при смучене на кръв. Г.КОЗАРОВ Г.ПАСПАЛЕВ ИВ. ВАСИЛЕВ П. МИХАЙЛОВА Д. БОЖКОВ
ЗООЛАГИЯ ЗА ИНСТИТУТИТЕ ЗА ПРОГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "НАРОДНА ПРОСВЕТА" - СОФИЯ – 1963
Коментари () |
|
|
|
 |
