|
Делът на активното или на пасивното разселване може да се установи там, където то се осъществява под контрола, но без намесата на човека. Желателно е разстоянията да не са нито много големи, нито много малки, за да може с относителна сигурност да се установи откъде произхождат животните. Такава рядка възможност се отдава при някои сухоземни живогни, които се пускат на необитавани острови. За пример ще разгледаме многократно цитирания в литературата остров Раката (Кракатау), но за стопроцентово ново заселване ще изкажем известни съмнения.
В края на миналото столетие Кракатау е бил коментиран от целия свят. След серия от малки изригвания огромна експлозия през 1883 г. вдигнала във въздуха горната част на кратера на вулкана, който 200 години преди това не е давал признаци на живот. Във въздуха полетели около 2/3 от острова. От експлозията били разбити стъклата на прозорците и лампите в Джакарта (Батавия), намираща се на 150 км, а облаци от пара и пепел закрили небето. Глухо бучене се чуло на разстояние повече от 3000 км в Западна Австралия и дори до о. Родригес на 4500 км. Поредица от  цунами (високи вълни), най-високата от които се образувала в североизточния изход на Зондския проток, достигайки 36 т височина, се разпространили по световните океани (вълна е била усетена и в Ламанша!). По бреговете на близките острови Ява и Суматра те са били опустошителни. Повече от 36 000 души били отвлечени в морето, удавени, пребити или затрупани. Камъни, пепел и лава били изхвърлени до 50 кт височина (на о. Ява хора били убити от парчета вулканичен туф). Дълги години ситен прах се разнасял и се разсейвал във високите въздушни слоеве на Земята. В Европа години наред било установявано намалено слънчево лъчение и били наблюдавани необикновено многоцветни залези. От гледна точка на зоогеографията е интересен фактът, че отделни блокове туф са преплували Индийския океан и са стигнали до о. Мадагаскар.
Пластове от пепел, дебели до 70 см, покрили островите на групата Кракатау и малко по-отдалечения остров Себези. Около тях процъфтяваща флора и фауна заобикаляли «стерилните» острови.
Заселването на островите с животни е било възможно едва след заселването на растителността, осъществено изключително по пасивен път.
От 1156-те вида сухоземни животни, установени през 1933 г., като не са включени микроскопичните, около 60% вече отговарят на средния брой видове, населяващи острови с подобно разположение и размери. За 7% от тях се приема, че са се заселили с активно придвижване, а останалите са били пасивно пренесени, предимно от вятъра. Като вземем пред вид колко близо до Кракатау се намират големите острови, учудващ е малкият процент на активните заселници. При по-отдалечени острови относителният процент на пасивните заселници следователно би трябвало да бъде още по-голям.
За съжаление примерът с о. Кракатау не е така убедителен, както се смяташе доскоро. Първо, възникнали са съмнения да не би да са останали все пак представители от флората и фауната, които са могли да преживеят катастрофата. Второ, процентът на пренесените неволно животни не може точно да се установи. Местните риболовци са избягвали островите, като са имали пред вид, че са пусти, но поне два вида от плъховете са били пренесени с кораби.
От по-ново време съществува и «европейски Кракатау». Силата на доказателствата при него е още по-голяма, въпреки че не се намира в област, богата с видове растения.и животни.
На 14. IX. 1963 г. пред Исландия се появи нов остров — Съртсей, който се намира на 40 км от брега и на 20 кт от съседен остров. Най-близката скала, заселена с птици, е на 5 км. Изригванията на лава и засипването с пепел продължили достатъчно дълго, за да унищожат всичко и да дадат възможност за точни наблюдения на процеса на естественото заселване. Островът е обявен за резерват и е охраняван. Освен това той е крайно неудобен за дебаркиране, така че може да се смята, че не са пропуснати незабелязани посещения. При контролните прегледи се вземат всички мерки да не се пренасят никакви семена или животни с екипировка, храна или транспортни средства. За да се изследват пътищата на теченията и дрейфа, от съседния остров били пуснати 4 млн. малки топчета от пластмаса във водата, 1000 от които една седмица по-късно били открити на о. Съртсей. Така била коригирана оценката за степента на пасивно пренасяне, която се оказала по-висока от първоначалната. Успешни «приземявания» и заселвания все пак се оказали крайно редки и трудни. Проф. д-р б. н. Улрих Зедлаг
ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ НА ЗЕМЯТА
Превели от немски
Радка Андреева и Борислав Антонов
Земиздат — София – 1981
Коментари () |
|
|
|
 |
