|
Гризачите лесно се приспособяват към нова среда на живот и се различават помежду си не само по размерите или външния си вид, но и по начина си на живот. Едни се размножават необикновено бързо и се грижат за потомството си кратко време, други пък са старателни родители и се грижат за малките си в продължение на много време. Изключително малко животни живеят поединично ! Повечето от тях не обичат самотата и се срещат на семейни групи или колонии.Цялото това разнообразие прави гризачите интересни за изучаване – различни от останалите групи бозайници.
Гризачите лесно се приспособяват към нова среда на живот и се различават помежду си не само по размерите или външния си вид, но и по начина си на живот. Едни се размножават необикновено бързо и се грижат за потомството си кратко време, други пък са старателни родители и се грижат за малките си в продължение на много време. Изключително малко животни живеят поединично ! Повечето от тях не обичат самотата и се срещат на семейни групи или колонии.Цялото това разнообразие прави гризачите интересни за изучаване – различни от останалите групи бозайници. Размножаване Благодарение на своята плодовитост, многообразието от гризачи продължава да съществува и дори увеличава числеността си. При някои видове скоростта, с която те се размножават е просто потресаваща ! Ако размножаването им не се контролира, количеството им би растяло стремително. Но сред гризачите има и видове, при които потомството не е така многобройно и те инстинктивно правят всичко възможно за преживяването на подрастващото поколение. Повечето гризачи могат да се размножават в сравнително ранна възраст. Резултатите от изследвания на зоолози показват, че сексуалното поведение на зрелите самки (например появата на инстинктивно желание за съвкупление), се виляе преди всичко от мирисни химически вещества, които се съдържат в урината на мъжките животни. Всичко това в немалка степен определя високата плодовитост на представителите на разред Гризачи. При повечето гризачи първото потомство се появява доста рано, едва ли не веднага, щом младите родители се научат сами да се грижат за прехраната си. При катериците бременността продължава 4-6 седмици, в зависимост от сезона и вида на животното. Те обикновено раждат 5-6 малки, които се появяват на бял свят съвсем слепи и без никакво космено покритие- то се появява след около 2 седмици. След още една седмица порастват зъбите, а след това малките проглеждат. Ако не са грижите на майката, малките катерици, както и други гризачи, които влизат в тяхното семейство, не биха имали никакъв шанс за оцеляване. При морските свинчета ситуацията е коренно различна ! Женската ражда неповече от 3 малки, а бременността трае около 5-10 дни. Морските свинчета се раждат прогледнали и още на следващото денонощие, след като са се появили на бял свят, стават много активни. Американските бодливци са още по-удивителни ! Женското животно износва рожбите си (които са едно или две) в продължение на около 200 дни. Когато се родят, малките също виждат и проявяват необикновено силна активност много скоро след това. Единствените фактори, които донякъде намаляват числеността на гризачите, са естественият отбор и влиянието на човека-редица фактори на околната среда са лимитиращи за гризачите. Например, малката мишка, която обитава пустинята, обикновено се размножава през периода, когато оскъдната пустинна растителност цъфти и образува семена. След дъждовете, когато растенията се съживяват и започват да цъфтят, тези мишки се размножават с най-голяма скорост. А през сухия период интензивността на размножаването рязко спада.
Зоолозите са открили, че в Северното полукълбо полевките и лемингите, обитаващи съответно зоните на степната тундра, се размножават по едно и също време. Популациите им, както и тези на някои други видове гризачи, циклично се увеличават и през интервал от 3-4 години в раждаемостта им се наблюдава пик, след което следва рязък спад, в резултат на високата смъртност. Значително намаляване на числеността им може да бъде причинено от глад, който се дължи на недостига на храна, а също така и от намаляването на интензивността на размножаване, вследствие на пренаселване и свързаната с него повишена с агресивност към себеподобните. При плъховете такава агресивност най-често приема формата на канибализъм. Но спадът в раждаемостта на гризачите зависи не от един, а от много фактори. При норвежките леминиги цикличността в размножаването се проявява в добре познатото на зоолозите разселване на гризачите в нови области на обитание.Учените често наричат подобно преселване миграция. Но термина “миграция” в дадения случай не е особено подходящ, тъй като масовото преселване на лемингите е напълно хаотично и не е ориентирано в определена посока – целта на лемингите е просто да избягат от мястото, където им е станало тясно. Опитите на гризачи да пресекат водни прегради завършват трагично – те загиват със стотици в морето. Голямата плътност на лемингите способства за размножаването на хищни птици, като малкия морелетник, гащатия мишелов и полярната сова. Като числеността на лемингите рязко спадне, техните крилати врагове напускат този район и се отправят в търсене на храна на други места из Севера. Социални контакти Всеки любител на животни ще забележи, че социалните контакти при гризачите са различни. Това може да се наблюдава дори сред тези, които човекът е успял да опитоми. Хомяците предпочитат да живеят поединично и общуват със себеподобни само по време на краткия размножителен период – по време на ухажванеио и чифтосването. Тяхна пълна противоположност са домашните мишки. Те се стремят да образуват колонии.
Самотният живот е характерен и за гризачи, които обитават места с екстремални за тях климатични условия, например в районите на пустините и полупустините. Понякога причина за самотното съществуване на гризачите е това, че принадлежат към много рядък вид. А на сивите североамерикански катерици, които също предпочитат уединението, често им се налага да напускат горските си владения, тъй като те се наводняват. В такива случаи гризачите се скупчват на местата, където има достатъчно количество подходяща за тях храна. За други гризачи, като например скорпионовите хомяци, които се хранят основно с насекоми, е характерно, че по правило територията на мъжките екземпляри е по-голяма от тази на женските. Много видове гризачи образуват колонии. Например мармотите живеят на групи до 40 индивида и чудесно се погаждат в общите си подземни лабиринти. Но що се отнася да броя на гризачите, живеещи заедно, най-впечатляващи са прерийните кучета. Из местата, където те не застрашават посевите и насажденията, човекът не ги гони и тези малки животни образуват колонии, заемащи по 100 акра и повече. На пръв поглед тези “градове” от гризачи изглеждат едно цяло, но в действителност, живеещите в тях животни са разделени на неголеми групи. Всяка от тези групи контролира само част от територията.
Не е за вярване, но най-едрите гризачи-капибарите, също образуват колонии. Обществата на капибарата обикновено се състоят от 10-20 екземпляра-най-често тези животни се обединяват по този начин при недостиг на водоеми. Типичната група при капибарите се състои най-често от един самец-лидер, 5-6 половозрели самки, няколко малки и млади, още неопитни самци. Малките на капибарата се развиват много бързо и само няколко дни, след като са се появили на бял свят, те са непо-малко активни от по-възрастните си събратя. В колониите на тези гризачи не само майката, но и другите животни, които имат мляко, се грижат за малките и ги хранят. Още по-сложна структура имат обществата на гризача мара. Тези екзотични гризачи, които по външен вид приличат едновременно на катерица и на антилопа, живеят по двойки, които не се разпадат и след края на размножителния период. Семейството обикновено избягва контактите с други двойки, но по време на чифтосването една дузина или повече такива семейства се събират заедно в една достатъчно просторна дупка, където се устройват брачни игри. Скоро всяка самка ражда своите малки, които най-често са три. Новородените остават в дупката, в която са се родили, в продължение на няколко месеца. През цялото време в дупката редовно влиза някоя женска, която храни и своите, и чужди малки. Още за гризачите Гризачите са най-богатата на видове група между бозайниците – познати са около 1 597 вида. Те живеят при различни условия. Едни копаят дупки в земята – лалугер, полевка, други правят гнезда по дърветата – катерица, сънливец, трети обитават жилищата на човека – домашна мишка, плъхове и други.
Връху долната и горната си челюст гризачите имат по два резци, с които гризат хранат си. Затова се наричат гризачи. От вътрешната страна резците нямат емайл и при гризане се изтриват по-бързо и добиват форма на длето. Тези зъби нарастват непрекъснато. Кучешките зъби не са развити.
В топли помещения домашната мишка ражда по 10 пъти през годината. Развитието на малките продължава около 1 месец. Те ръстът бързо и започват да се размножават още на втория месец. Една женска ражда до 8 малки на един път. Ако поколението на една мишка се запази, за 2 годиин броят им ще бъде около 14 000.
Сивия плъх също е гризач, който причинява неприятности. Той обитава предимно хамбари със складирани храни, мазета, кокошарници, зайчарници, отходни места, канали и прочие. Плъхът унищожава складираните храни, нагризва книги, кожени и текстилни изделия, напада и изяжда малки зайчета и пилета. Плъховете гризат непрекъснато всякакви предмети, за да пилят зъбите си. Това се отнася почти за всички гризачи.
Сивият плъх се размножава също много бързо. Женската ражда от 2 до 5 пъти в годината, до 16 малки, които започват да се размножават на 3-4 месеца.
Гризач е и катерицата. Тя се среща из паркове, широколистни и иглолистни гори. Приспособила се е за живот по дърветата. Лапичките и имат леки мазолести възглавнички, които и спомагат да обхваща по-здраво клоните. Пръстите и завършват с остри закривени нокти, с които при катерене се захващат за кората на дърветата. Извършват 5-6 метрови скока от клон на клон. Има рунтава опашка която я използва за кормило.
Катерицата се храни със семена на иглолистни дървета, дъбови и букови жълъди, орехи, лешници,ягоди, гъби. За зимата си складирва в хралупи орехи, лешници, а понякога нанизва по клоните на дърветата гъби.
Женската катерица прави гнездото си в хралупа или между клоните на дърветата. Често има по няколко гнезда в различни участаци на гората. В едно от тях ражда малките си, а когато храната наоколо свърши или се навъдят бълхи, тя ги пренася в друго гнездо.
Катерицата е активна през цялата година. Само в най-мразовитите дни остава в гнездото си. В нашата страна се срещат 28 вида гризачи.
 |
