|
Котката майка раздава плесници на своите бебета |
|
|
13 август 2004 |
|
Отношението на котката майка към нейните деца е изключително явление. Почти две седмици безпомощните мъничета са слепи и имат само една цел: да бозаят. Едва след около три седмици малките се опознават едно друго. Под бдителния поглед на своята майка те започват да играят помежду си. Котката “говори” все по-често на своите бебета, като използва специфичен език. Това са тонове, които при никакви други обстоятелства не могат да бъдат чути. По този начин подмамва малчуганите, успокоява ги и ги насърчава. Ако някое от котетата не се остави доброволно да бъде измито, получава “плесница” и бива заставено да се подчини. Това, което котката майка знае и може, с удоволствие споделя със своите малки, веднага щом те със собствени сили успеят да излязат от кошничката.
Когато бебето получи своята първа храна във вид на кайма или накълцано месо, то вече е започнало своя самостоятелен живот. От този момент малкото няма нужда да бъде близвано по коремчето, за да върши естествените си нужди.
Малко по-късно майката донася на децата първата играчка. Тогава настъпва голямо оживление. Тя бива високо подхвърляна, улавяна и здраво задържана от палавниците, учещи се на решителност и самостоятелност.
Един ден идва и първото голямо разочарование в котешкото семейство. Естествено малките искат да сучат, докато това е възможно. Удобно е, вкусно е, а и се наслаждават на топлината на майчиното тяло. Но това не може да продължава безкрайно. Котката започва да ги отбягва, да съска и да ги гони. Малките са озадачени. Започват тихо и изплашено да мъркат, което е признак на примирение с необратимото...
http://magi.triada.bg/article.asp?topic=DL&id=DL81
 |
